Публикация във вестник "Форум"/бр. 45

Сборник "Детство" - ноемврийското послание на една книга с кауза

Пет артистични натури споделиха своите пет лични послания в кампанията:  Детството е..., като предоставиха достъп до своето лице и размисли, позирайки пред професионалния обектив на две Гергани – Гергана Мудова, фондация MUSIZ,  виновник за прекрасните фотоси на четирима от участниците. От друга страна - Гергана Змийчарова, фотограф, актриса и художник и още 33  по толкова застана и зад обектива, за да увековечи и нейният образ за благородната кауза – популяризиране на сборник „Детство”.

Сборник „Детство” е книга с кауза, в подкрепа на борбата на децата с диабет в България. Средствата, които се събират от продажбите на книгата ще бъдат дарени за нуждите на диабетното отделение в клиниката по ендокринология в Болница за активно лечение по детски болести, гр. София, по препоръка и според нуждите, посочени от детските ендокринолози, които работят там.

След 14 ноември – Световният ден за борбата с диабета, - можете да покажете своята съпричастност към всички в тази битка за пълноценен живот – децата диабетици, като си поръчате сборника от онлайн книжарницата на издателство „Изток-Запад” и ще намерите своето послание в една от тридесет и петте вдъхновяващи истории, който нашата книжка ще ви разкаже. 

http://iztok-zapad.eu/books/book/1789/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Всеки поръчал книгата в рамките на седмицата 14 – 30.11.2016 г. ще получи едно от петте послания.

За смисъла на това, което правим

Обичам да пиша, въпреки че напоследък все по-трудно намирам точните думи. Разбира се, има и прекрасни изключения като това с книгата ми за деца "Приключенията на Щур и Враби", която беше посветена, както и печалбата (колкото и минимална да е) от нея, на дечица със специални нужди. Втора част е готова и с нея ще постъпя по същия начин. Писането ми имаше смисъл и за сборника "Детство", в който 34 автора разказахме 35 истории от детството ни, за да подпомогнем дечицата с диабет.

Същото се отнася и до другото ми любимо занимание - тичането. След като участвах в няколко благотворителни бягания до сега, точно днес ще го направя с кауза "Променяме диабета". Самият диабет, едва ли ще бъде променен, но поне отношението на хората към него, вярвам, ще бъде. Аз имах съученичка, диагностицирана с диабет, и никой не си беше направил труда да ни обясни какво се случва до рождения ѝ ден, когато нейните родители, медици, поднасяйки ни тортата, различна от тези, с които бяхме свикнали, ни разказаха. Тогава си обещах, че никога повече няма да говоря за тези хора като за болни или неравноправни на всички останали. Ето, че годината, в която мога и да направя нещо за тях, дойде. 

Изписах всичко това, защото ми се иска да бъдем малко по-съпричастни към всички живи същества, имащи проблеми, с които им е трудно да се справят, защото всеки проблем е решим, когато има обединяване на силите и всички помагаме с каквото можем. Винаги ще има по-талантливи писатели от мен, по-атлетични любители бегачи, по-всеотдайни благотворители (харесва ми тази дума, въпреки че знам коя е по-използваната). Но не АЗ-ът, а НИЕ-то ще спаси света. Тогава можем да говорим за красота, съвършенство и какви ли не други примамливи, но абстрактни понятия.

Още хайку

Отличие в 5th Japan-Russia Haiku Contest
the Vitosha moraines
how high can we get
hand in hand?

морените на Витоша
колко високо можем да стигнем
ръка за ръка?

Списание "Дракус" на Eurocon, 2016

За нас е чест публикуването на хорър-хайку броеница в съавторство с Мая Любенова, Гергана Янинска и Илияна Делева в специалното англоезично издание на списание "Dracus", представено в Барселона на Eurocon 2016.

~ N YMPHS S I NG ~

a horror haiku sequence

by Gergana Yaninska (G.Y.), Maya Lyubenova (M.L.),

Vessislava Savova (V.S.) and Iliana Deleva (I.D.)

Gergana Yaninska, Ilyana Deleva, Maya Lyubenova and Vessislava Savova

are members of the Bulgarian Renku Group. Their editor is Tzetzka Ilieva –

the owner of Wild Lillacs blog – who also writes renku and haiku sequences

with them. They have been interested in horror haiku and horror haiku

sequences for two years. Their first Bulgarian rasika in both English and

Bulgarian was published on World Haiku Review in January, 2015, and their

first Bulgarian horror haiku sequence in Bulgarian – in Dracus Magazine in

December, 2015. All the members of the group’s work have been awarded and

published in many famous e-magazines such as Frogpond, Modern Haiku,

Cattails and many others.

https://vidahaiku.wordpress.com/

~ 55 ~

.

a bloody tooth between

pieces of chocolate (G.Y.)

.

moving

in the foliage - a snake

or a little lizard? (M.L.)

.

three knots for good luck

four against whammy (V.S.)

.

the coming noise

on the rails

squinted eyes (I.D.)

.

bitch

the front door painted

in red (G.Y.)

.

I look for a love charm

over the web (M.L.)

.

spelling mistakes

shall I add

a bat’s wing too? (V.S.)

.

she lets her hair down

nymphs sing (I.D.)

Русалии пеят 

ягодова луна

с комшийката мерим

метлите си (Г.Я.)

.

рисува и къса

криви сърца (М.Л.)

.

оригами

магията срещу врага

в лъскава опаковка (В.С)

.

ча-ча-ча танцуват

вещици зад въженце (И.Д.)

.

кървав зъб между

парченца шоколад (Г.Я.)

.

прошава

в листака - змия

или гущерче?  (М.Л.)

.

три възела за късмет

четири срещу уроки (В.С.)

.

приближаващият шум

по релсите

присвити очи (И.Д.)

Мой разказ във вестник "Форум"/бр. 44

Ден на народните будители

Призраците, вещиците и антуражът им се прибраха и заспаха. Сънят им не е нарушен от това, че у нас, където си имаме такъв празник, бяха и почетени, и обругани.

Настана утро. Съвсем българско. Съвсем празнично. А народът спи, защото така повелява празникът – да спи, докато не бъде събуден от будители (разбираемо – народни).

Будителите, обаче, (не само снощи) пиха с призраците, вещиците и антуража им и (не само сега) крещят: „Да ви @@@!“ „ Знаеш ли кой съм аз, бе, л...?!“ „Сѝпи, ако нема, дОнеси!“ А народът продължава да спи, защото не разбира, че това е поезия. (не само) Българска.

Не! Момент! Три-четири прозореца в отсрещния блок (предполагам и в този, в който живея, но не мога да ги видя) светват. Имало е смисъл. И зазвучава песен – „...добре...аз не!“ И втора – „хвани ...  де...“ Будни хора -  какъвто стил повикал, такъв стил се обадил.

И аз не съм стока. Залитам по чуждото – празнувах снощи (не пия, но веднъж-два пъти годишно мога и да хапна след 19 ч.), по чужди поетични форми залитам. Ако  не знаете – хванала съм поезията за шлифера. За непознатите: един от онези крещящи (уж) будители нарече така хайку и сенрю. Но не мога, или не искам, да псувам. И колкото повече търся точните думи, толкова повече бодрите песни на „будните“ ги заглушават. Как да не се държа здраво за чуждия шлифер, след като нашенското ми е все по-чуждо? Или търся лесни оправдания?

зазоряване

птичите песни

потъват в мъглата

А някъде, зад трижди запердени прозорци, на светлината на нощна лампа, шепа „старомодни“ поети тихичко препрочитат оставеното от Ботев, Вазов, Каравелов, Чинтулов... След час ще се отправят към автобусите и после ще се заемат със съвсем непоетичните си професии, но до тогава, на крак, в превозното средство, дори на салфетка, ще запишат поетичното си вдъхновение, което може и да не споделят никога. И не наричат себе си поети, а още по-малко – будители. Честити да бъдат!