Днес със съмишлениците ми Мария и Тео избрахме като начална точка за нашия
преход село Гара Лакатник. За целта, обаче, трябваше да изтърпим изключително неподдържания
влак, който спря на две места заради повреда. За първи път съм разочарована от
услугите на БДЖ, а за да съм сигурна, че не е изключение, същото се
повтори и на връщане. Това беше единственият минус на иначе прекарания ден.
От гара Лакатник се продължава направо до заведението „Пещерата“, за което
наточихме зъбки още на отиване. След като не пропуснахме да снимаме извора
Житолюб, оформен от реките Пробойница и Петренска, на които дължим и пещерата
Темната дупка, която оставихме за края на прехода ни. Така, продължихме по
каменистата пътека към паметника „Септемврийци“. На места се отклонявахме, за
да се любуваме на гледки и за снимки, разбира се. Вече на паметника, пропуснахме от незнание Ръжишката пещера, а за да стигнем до заслона Орлово гнездо, бихме
имали нужда от въжета, така че разумът винаги трябва да бъде на наша страна. Имахме
възможност да продължим към Миланово, както ни посъветваха мъж и жена от много
приятна двойка, с която пътят ни събра няколко пъти по време на прехода.
Спряхме се на възможността да се върнем по същата пътека и да влезем в Темната дупка.
С два челника и фенер, но без опитен водач, се спряхме навреме, преди да загубим усещането за сигурност.
Обядът в гореспоменатото заведение беше много вкусен, не само защото
преодоляхме повече от 700 м. денивелация. Обслужването е на ниво и въпреки че
ястията бяха „засукани“, не се наложи да чакаме дълго. Препоръчваме това място.
И тримата.
Оказали се с достатъчно време на разположение, се разходихме по улиците на
село Гара Лакатник и си набелязахме два маршрута, за които ще разкажа, когато
ги осъществим. Не засякохме със "Страва" тази част от прехода ни, но
общите километри и крачки за този почивен ден никак не са зле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар