Моята 2015 г.

Януари

2-ри: Шест стихотворения на Божидар Пангелов преведени от мен в световната антология “Global Harmony and Peace”   

3-ти: Отново в Топ 100 на най-креативните европейски хайку поети (този път за 2014 г.)..

19-ти: публикация в „Ёршик“, бр. 8 и  в специалното им издание на английски, бр. 2

имейли

неговите инициали

огледални на моите

emails

his initials

a mirror image of mine

имэйлы

зеркальное оражение моих

его инициалы

22-ри: honorable mention “Neoclassical” “WorldHaiku Review”, публикувано и в „Диви люляци“ (с credit)

winter morn

even the jays

keep silent

зимно утро

дори и сойките

мълчат

25-ти: мои публикации в антолоията Gems: хайку на стр. 10 и седока на стр. 26

Март

10-ти – бях гост на фондация „Дечица“, където вдъхновени от чутото, Алекс и Вера станаха част от публикуваната в „Диви люляци“ броеница „Хайку от млади автори“

Frogpond 38:1 – хартиено издание

grey clouds

everyone around me

under the weather

сиви облаци

на всички около мен

са им потънали гемиите

(преводът на български е приблизителен)

Modern Haiku 46:1 – хартиено издание

november sun

i remember all the lies

he told me

ноемврийско слънце

спомням си всички лъжи

които той ми каза

Април

Хайку публикация в Sharpening the Green Pencil (изпратени на английски и български и преведени от екипа на румънски), стр. 246

слънчево утро

няколко светулки

от скреж

sunny morn

some fireflies

of frost

diminea ă оnsorită

cвteva licuricii

de ger

Танка публикация в SonicBoom, issue 2

photos

of their grandchildren

over Skype …

she tries to read the message

with her husband’s glasses

снимки

на внуците им

по скайп...

тя се опитва да прочете съобщението

с очилата на своя съпруг

- публикация в„Ёршик“, бр. 9 и в специалното им издание на английски (бр. 2)

среща на сляпо

ученичката вижда

учителя си

blind date

a schoolgirl sees

her teacher

свиданье вслепую

школьница видит

своего учителя

два мои стиха (хайку и нагаута), преведени на сръбски от Милан Димитриевич за сръбско-българската антология „Пред звездната врата“ (съвременна българска поезия)

25-ти - отличено хайку от 8 национален конкурс за хайку на свободна тема от „Хайку клуб София“:

семейно събиране

нещо засяда в гърлото

на бутилката

28-ми - представяне на „Кибритени лодки“ в „Петното на Роршах“, Пловдив

Май

10-ти – Мое участие в пролетното издание на „Джобенфест“/пролет 2015 г.

29-ти – Първата ми отличена хайга в 130-то издание на WHA (World Haiku Association)

30-ти – Мое хайку сред Haiku Special на 3^rdJapan-Russia Haiku Contest (2)

deserted town

at the end of a dirt road

a rainbow

пуст град

в края на черен път

дъга

- Аз съм един от десетте български авторa, включени в Световния годишник за модерна поезия WorldPoetry Yearbook 2014” (на стр. 69). Този годишник е спонсориран от Международния център за превод и изследване на поезията (IPTRC). Съставен и редактиран от д-р Чжан Чжи, председател на IPTRC, и г-н Лай Тиндзе, китайски поет и белетрист, а материалите са съвместно преведени и обсъдени от известните поети и преводачи проф. д-р Чжан Чжичжун (Китай), проф. Аарон Антъни Весъп (САЩ) и г-жа Софи Чен (Китай).

юни

02 - Моя публикация в майския брой на Cattails - collected works ofUnited Haiku and Tanka Society стр. 13

a lost road

my footprints covered

in snow

загубен път

стъпките ми покрити

със сняг

18 – Мое хайку в категория “Vanguard”, юнския брой World Haiku Review – списанието на World Haiku Club:

red poppies

the Tower of London

less grey

червени макове

Кулата на Лондон

по-малко сива

и първата пролетна расика на български и английски в съавторство с Мая Любенова, Гергана Янинска и Илияна Делева:

30 – хайга в 131^stWHA (World Haiku Association) Contest

юли

02 – мой хайбун в юлското издание на CHO(Contemporary Haibun Online), vol 11 no 2

06 - Юлското издание на "Истории от някога".Тема - "Годеницата на принца".

Моят разказ "Сго-дих-ме-се!" класиран на трето място от публиката.

22 - В юлския брой на "Ёршик":

паспорт утерян —

тающая тень

человека

загубен паспорт -

избледняваща сянка

на мъж

lost passport

a fading shadow

of a man

(преводът от руски е на редакцията на списанието)

'
Септември

24-ти

- “Manu propria”, бр. 3, заедно с фотографа Иван Димитров

28-ми

Публикация в The Other Bunny

134th Haiga Contest - WHA








Представяне в The Haiku Foundation
Октомври

135^th WHA Haiga Contest

Ноември

- 136^th WHA Haiga Contest – co work with Gergana Yaninska

- Scifikuest:

nailed dormer

the black drapes                                PRINT  edition              

move silently

dark hall

the dusty piano keys                      PRINT edition

play the death march

 .

night-walker -

a black cat crosses                         ONLINE version

her path

  

Декември

- 26-ти

Моя хайга в 137^th WHA

- Хорът на ужасите „Чародейство”  в изпълнение на Гергана Янинска, Илияна Делева, Мая Любенова и мен, публикуван онлайн в „Диви люляци” е и част от последния за годината брой на „Дракус”

- публикация в бр. 1/2015 на сп "Prosopisia"

.

Как да пишем интригуващи разкази

Стефани Норман, “Bookbaby"

снимка - steven-montano.com
част от "Неделно четиво за писатели"

Писането на разказ може и да не отнема същото време и енергия каквито един роман, но по-кратката форма има свои собствени предизвикателства, а именно – да създадете смислено четиво за кратък период от време и върху ограничен брой страници. Следващите четири съвета могат да ви помогнат да се съсредоточите върху това как да напишете разказ.

Разказите са една от най-популярните литературни форми както за автори, така и за читатели. Въпреки че са нужни много повече време и усилия за създаване на книга или роман, разказите имат своята артистична стойност и тяхната елегантна непринуденост ги прави да изглеждат лесни за писане, което не е съвсем така.

Не мога да се въздържа и да не припомня легендарния случай, свързан с Хемингуей. Той се обзаложил с няколко свои пишещи приятели, че ще може да създаде разказ, който съдържа само шест думи. Те му казали, че това е невъзможно, но все пак парите били сложени на масата и Хемингуей написал нещо на една салфетка, а после го подал на другите писатели да го прочетат: „For sale: baby shoes, never worn." (класика - няма нужда от превод)

Има и други примери като този, които могат да потвърдят простата сила на разказа откакто свят светува, но нека се фокусираме върху това как да напишем разказ и какво можете да направите, за да дадете живот на разказа си. Ето ги четирите основни съвета, които да ви помогнат в това..

1. Започнете с един единствен детайл

Има редки случаи, когато една завършена история ще се разкрие сама пред вас веднага, като започне от края. По-често, ще се натъквате на малки парчета от пъзела, които могат да бъдат какво ли не – от дадено събитие, около което се върти цялата история, през името на главен герой или физическите му характеристики, до място или може би само специфична фраза или дума, която искате да използвате в даден момент от историята.

Един от начините да стигнете до идеите за дадена история е да запишете връхлетелите ви хрумвания, тъй като вдъхновението е деликатно нещо, за което се знае, че лумва за момент и толкова бързо загасва, така че уверете се, че сте винаги подготвени да запишете идеите, които изскачат в главата ви. Разбира се, можете същото така да превърнете реалния живот във вдъхновение, особено когато въпросът опира до развиването на вашите герои.

2. Конфигурирайте историята си незабавно

Поради компактния си формат, разказите не позволяват да разпрострете изложението си нашир и надлъж, нито да имате дузина герои или криволичещи обрати. Това означава, че би трябвало да се съсредоточите върху това да подсигурите на читателите цялата им необходима информация веднага и да конфигурирате историята си още от първото изречение. Уверете се, че читателите ви могат да проследят случващото се, както и времето, мястото и всички герои, които съдържат историята в себе си.

Просто поставете всяко едно изречение така, че да придвижи разказа напред или да развие героите си. Като говорим за герои, имайте предвид, че тази специфична литературна форма позволява само няколко плътни героя, които допринасят за цялостния наратив. Същият този подход би трябвало да се пренесе и върху събитията, тъй като те се случват в период на ден-два, няколко часа или дори минути и се случват в една или две сцени.

3. Създайте достоверни герои

Ключът към това да придадете реалистично звучене на историята си и да я направите достоверна е да не спестите нито един порок или недостатък на героите. Ако не сте сигурни как да направите това, изберете си герой и напишете списък на всичките му отличителни черти и определения за него като име или псевдоним, любима храна, мястото, на което е роден или физическите недъзи, така че да изглежда реален.

Отново – когато се целите в реализъм, трябва да избягвате да създавате безгрешни герои. Всъщност, защо не се позабавлявате като създадете герой, който е дълбоко повреден или дори има отблъскващи характеристики? Ако мислите, че на читателите ще им е трудно да се идентифицират с герой, който прави съмнителни морални избори от време на време, помислете за Батман, който е почти психотичен в своите преследвания на престъпниците или за серийния убиец Декстър от едноименния телевизионен сериал.

4. Направете го кратко, но съдържателно

Кърт Вонегът има страхотен съвет към писателите: „Използвайте времето на един напълно непознат човек по такъв начин, че той или тя да нямат усещането, че това време е загубено.” Един разказ не ви дава достатъчно пространство за изработване на психологически обрати отвъд действията на героите, но все пак би трябвало да постигнете усещането за завършеност. Читателите би трябвало да разберат откъде идва кулминацията на сюжета. Нужно им е осъзнае какво иска протагонистът и защо прави значителни морални избори, които бележат вашата история. Въпреки че не трябва да се стремите да задоволите всеки вкус със своя разказ, читателят трябва да си тръгне след прочита на творбата ви и да има усещането , че си е струвало да им отдели време и усилия.

За да станете велик писател

Без значение дали пишете разкази, романи или сценарии, тези три съвета могат да ви помогнат да подобрите начина си на писане.

1. Позволете на някого друг да прочете историята ви

Въпреки че вие сте авторът и заставате зад творбата си на 100%, винаги е добра идея да включите свеж поглед върху нея и да получите някаква обратна връзка. Това не само ще ви позволи да погледнете на историята си от различна перспектива, но конструктивната критика ще ви помогне да избегнете капана да се влюбите в собственото си произведение и да мислите за идеите си като за твърде безценни.

Този поглед може да бъде на ваш приятел, който също е автор и на когото се възхищавате или приятел, на когото можете да се доверите, че ще ви осигури обективна обратна връзка. Не се фокусирайте само върху позитивите, които получавате. Обмислете нещата, които не са харесали, без да ги приемате твърде лично (това понякога е трудно). Накрая, това все още си е вашата история, което означава, че вие сте този, който ще вземе крайното решение.

2. Дръжте на това, което правите

Подгответе се да срещнете някои блокади по пътя да станете автор. Ще преживеете писателска криза, суша, ще минете през различни редакции, елиминиране на герои, представяне на нови, промяна на края, през това да мислите за себе си като за най-лошия писател на света и дори до решения да се занимавате с всичко друго, освен с писане.

Тези усещания са напълно естествени и само защото не ви се е получило още на първа чернова, не означава, че сте лош писател. Запомнете – писането не е състезание. Въпросът не опира само до това да стигнете първи до финала. Важното е да сте в състояние да разгърнете възможно най-голяма част от творческия си капацитет и да измайсторите нещо, с което да се гордеете и което да развълнува читателите ви.

3. Четете разкази на признати майстори

Този съвет може да не е свързан пряко с решаването на проблема ви, но е най-добрият съвет в дългосрочен план, който някой може да ви даде. За да ви се изясни по-добре как работи един разказ, потопете се в творби на автори, които са предпочитани – такива кто Филип К. Дик (a.k.a. Ричард Филипс, б.пр.), Чарлз Буковски, Хемингуей, Чехов и Бредбъри.

Забележете, че всеки един от тези писатели е подходил към формата на разказа от различен ъгъл, което означава, че четенето на творбите им ще ви помогне да разширите способностите си и ще ви позволи да пишете в разнообразни стилове. Обърнете внимание на някои от техните решения, които помагат за придвижване на сюжета или на начина, по който разкриват героите си или изграждат своята мотивация.

(хо-хо-хо)

                              Бъдни вечер                                      фън шуй
                              къде отиде                                         червените цветове
                              тишината                                            на Коледа

Преодоляване на бариерите

Джим Дъмпси

Book Baby

(снимка - barrieevans.com)

част от "Неделно четиво за писатели"

Ако целта ви е да достигнете писане на определен брой думи на ден, отделете няколко минути за няколко полезни съвета, които ще ви помогнат да постигнете набелязаното.

Стигнали сте до този момент в писането, в който героите ви са на път и вече вероятно са срещнали няколко пречки, а също така им предстоят още толкова, за да постигнат крайните си цели.

Тяхното пътешествие прилича малко на вашето, когато се захванете да напишете каквато и да е история. Има моменти, в които върви лесно, когато без проблем написвате този определен за деня брой думи, без много усилия и постигате писателските си цели. Но има и такива, когато крайната цел – този момент, когато можете да напишете „Край” – ви се струва толкова далеч. Ще има дни, когато ще си мислите, че е невъзможно да стигнете до края и че е далеч по-лесно да проверите вашите Facebook и Twiter или дори да изчистите къщата.

Когато стигнете до този момент, обаче, има по-добър начин да продължите напред. Последвайте тези бързи и прости практики, за да преодолеете всичките бариери пред писането ви:

 

Идентифицирайте тези бариери

Отбележете си всички неща, които ви дърпат назад от писането, тези, които ви възпрепятстват от това да седнете пред компютъра си и най-вече – на нещата, които ви отвличат по средата на писането.

Примерите могат да бъдат всякакви – от работа, заболяване, плачещо бебе, нуждата да приготвите вечеря до мисли като „Не мога да го направя,” „Не съм добър в писането”, „Това е твърде трудно” и „Чудя се дали мога да подобря рекорда си в редене на пасианси.” Може да пишете нещо, базирано на собствения ви житейски опит и болезнени спомени да затрудняват писането, дори да ви накарат да се почувствате неудобно. Каквото и да е то, направете списък на бариерите, които ви възпрепятстват.

Когато погледнете този списък, без съмнение ще забележите, че както героите във вашата история, имате външни и вътрешни бариери. Следващата стъпка е да отбележите кои какви са и ще се справите с всяка една от тях по отделно.

 

Справете се с външните бариери

Повечето бариери всъщност не са истински, а само действат като такива. Те може да затруднят писането на моменти или да се появят по време или на място, където сте се надявали да пишете, но всъщност те не блокират възможността ви да пишете.

Някои външни бариери може да бъдат трудни за преодоляване. Ако си счупите и двете ръце, писането на клавиатурата ще бъде доста трудно, въпреки че може да опитате софтуеър за гласово разпознаване.

Други външни бариери ще ви отнемат известни усилия да ги преодолеете. Ако компютърът ви се повреди и умре, това ще бъде голям проблем. Ще трябва да се опитате да заемете компютър или да използвате този в библиотеката или да се върнете към писането на ръка, а да го наберете по-късно.

Смисълът на горенаписаното е, че много външни бариери могат да бъдат преодолени с предварително обмисляне и планиране.

Но може би вие сте просто твърде заети, за да пишете. Това може и да е вярно. Както и това, че сте заети може да се окаже извинение, което втълпявате на себе си.

Всъщност, вашите външни бариери могат често (разбира се, не винаги) да бъдат вътрешни и тези вътрешни бариери да се окажат по-лесни за преодоляване.

Следвашата стъпка тогава е да откриете вътрешните бариери, скрити във външните.

Може да направите това като проучите външните си цели малко по-задълбочено. Опитайте да видите дали би могло да има външни причини за тези външни цели и отново си направете списък.

Да използваме примера с извинението, че сте твърде заети. Може да се дължи на това, че се опитвате да успеете в работата и усещате, че ако се концентрирате твърде дълго време върху писането, ще повлияе зле на успеха ви. Или може би имате семейство, за което да се грижите и вярвате, че да отделяте време за писане означава да отнемете от времето за семейни ангажименти.

 

Да се справите с вътрешните бариери

Да идентифицирате вътрешните бариери вече е голяма стъпка. След това ще можете да ги разпознаете, когато се появят и това означава, че имате възможността да ги контролирате или не.

Когато усетите онзи импулс да кликнете върху Facebook или да започнете нова игра на пасианс, можете да разпознаете този импулс и да решите дали наистина искате той да ви разсее от писането или не.

Друга стратегия е да си поставите по-малки писателски цели. Например, може да решите, че ви е позволено да влезете в интернет, когато сте написали поне хиляда думи.

Когато решите, че това е твърде трудно и искате да спрете, напишете още 500 думи и едва тогава си го позволете.

Ако се тревожите за това колко от времето за вашето семейство ви отнема писането, можете да им обясните и да разберете дали всички можете да намерите правилното решение.

 

Да преодолеете собствената си съпротива

Сид Фийлдс, авторът на „Screenplay: The Foundations of Screenwriting” го казва перфектно: „Когато чистите хладилника, подостряте моливите или се храните, просто знайте, че това е, което правите – устоявате на съпротивата. Не е голямата работа. Не унивайте, не се чувствайте виновни или безполезни, нито пък се наказвайте по някакъв начин. Само разпознайте съпротивата и после минете от другата страна. И не се преструвайте, че не се случва. Случва се! Веднъж справили се със съпротивата, вие сте готови да започнете да пишете.”

И не се придържайте твърде много към постигането на онези цели. Понякога животът върви по свой си начин. Не се разочаровайте, ако писането ви не върви по план.

Само си припомнете защо искате да пишете, защо сте започнали да се справяте с това огромно предизвикателство да създадете роман на първо място. Спомнете си защо това е важно за вас и се опитайте да се съсредоточите върху това, когато мисълта ви или светът се опитват да ви отклонят от пътя. 

„Априлска жътва” – Бранимир Събев

Издателство „Ибис”

Година - 2015

(част от "Читателски дневник, 2015 г.)

Един от малкото български автори, чиито всички (засега четири) книги имам с автограф и които не съм пропуснала да ревюирам (по свой начин). Бранимир е вече доказало се име в областта на онези „тъмни” (и аз не знам защо е това преувеличение, но няма значение) жанрове – фантастика, фентъзи и хорър. Не, че не харесах предпоследната му книга „Пустинния скорпион” (по дяволите всички, които не знаят, че прозвища не се членуват с пълен член), но някак си ми липсваше майсторският хорър, който определено преобладава в „Априлска жътва” и заради който препрочетох „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”. А Бран знае как да го поднесе. Без да позира и без да подражава – вече е постигнал нивото да има свой собствен стил и да бъде разпознаван по него. За това, а и не само, се бяхме разговорили в интервюто,което беше така добър да даде за „Актуално”.

С какво е типичен този стил? Преди всичко със способността на автора да изгражда образи, които постепенно добиват плътност и от измислени, почти невидими персонажи, се превръщат в онези същества, които дълго ще помните, Бран експериментира успешно и с кинематографски подход при описание на външния им вид. Образи, които неминуемо водят до добра история. История, от която читателят, без дори да се усети, се оказва не просто въвлечен, а пряко ангажиран.

Въпреки че повествованието на Бранимир е непретенциозно и лишено от излишната „напудреност”, с която начинаещите автори се опитват да блеснат, той не минава границата с литературата и не звучи така, сякаш си говори с приятели на маса. Точно в това е умението му - да намери баланса, с който увлича читателя все повече и повече.

Тематиките и жанровете в разказите от „Априлска жътва” преливат едни в други и не можете да поставите резки разграничения между тях. В основата им е проследяването на човешката деградация, която граничи със свръхестественост в своята невъзможност, а всъщност е част от ежедневието ни. Може би имаме нужда от тази доза „първичен страх” (не преувеличавам, Бранимир е единственият от авторите ни, който е стигнал най-близо до Лъвкрафтовския начин на изследване на това естествено човешко състояние), за да видим истината, която непрекъснато е пред очите ни, но се успокояваме, че на нас не може да ни се случи. Особено ясно се усеща в едноименния разказ „Априлска жътва” – двама тинейджъри тръгват на последното си пътешествие и за разлика от тези в „Големият двубой”, стигат до самия край. Ще разберете сами до края на какво.

Страхът и деградацията не пропускат и едно от онези почти имагинерно в наши дни понятия, каквото е любовта. Любовта, изродена в ужасяващите й прояви, за да може един млад мъж никога да не се разделя с ножа си, дори когато задоволява нагона си („Лъстиво сърце” – как ми се иска да прочета още истории за това място) или трябва сам да си създаде своята „Вярна и единствена”. Любовта, изродена до толкова, че едно красиво младо момиче да се изолира до такава степен, та накрая да се хвърли в ръцете на най-неподходящия партньор („Скрежко”).

Бран не подминава и социалните теми, чието начало е още в детството (отново „Априлска жътва”, „Черните кучета”, „Странният случай със съдия Фолсъм”) и намира най-точния начин да разобличи и порицае това, с което не е съгласен („Сурат пазар”, който съвсем заслужено е намерил място като отличен в сборника "451 градуса по Бредбъри").

А къде е надеждата във всички тези разкази? Надежда има, но нейната цена е твърде висока и не всеки от героите му, в които ако бъдем достатъчно откровени, ще разпознаем своето съвремие, а може би и самите себе си, може да си я позволи. Едни изчезват, други умират, а трети се преобразяват. Да, запазвайки своята същност, но никога не остават такива, каквито са били.

Само с едно не съм съгласна – не всички, в чиито play-lists на телефоните Рамщайн са последвани от Мерелин Менсън, можем да стигнем до крайностите на хлапетата от „Априлска жътва”. Или можем? Кой знае?

Не бива да пренебрегнем и предговора от Иван Атанасов. Знам, че е класика за читателя да пропуска тези думи, но този път ще сгреши, ако не ги прочете. В предговора има далеч по-малко спойлери, отколкото в ревюто, което четете, но John At (ей, добре, че излезе „Априлска жътва”, за да разбера името му!) е синтезирал най-точно както творческата биография на автора, така и съдържанието на книгата. Дори и за първи път да се срещате с творчеството на Бран, ще научите достатъчно, за да се осмелите да продължите да четете.  Само внимавайте – достигнете ли до нивото на Бран, има опасност г-н Атанасов да ви върже в мазето си и да ви държи там, докато не напишете сборник разкази. (намигване с перифразиран цитат)

Корицата на Радослав Донев е първата след тези на Петър Станимиров и Иво Рафаилов, за която може да се каже, че са най-доброто визуално ревю на книгата. Едва след като я прочетете, ще разберете, че не славословя излишно.

На задната корица са думите на Адриан Лазаровски, когото изгубихме само преди два месеца и още не можем да повярваме, Явор Цанев и Сибин Майналовски. Това не са думи на приятели, които потупват писателя по рамото набързо и по задължение. До последната запетайка са самата истина и в тях също ще се убедите, когато затворите и последната страница.

Ама още ли не сте си купили книгата? Всъщност, може и да не го направите, но ще се лишите от шанса да се насладите на изключително словесно майсторство, дори и изброените жанрове да не са това, което обикновено четете. Поръчайте си я от Бран и ще получите автограф. Аз пък съм сред заслужилите си печат. Поздравления за Сибин Майналовски – както разбрах, дизайнът на печата е негов. Така постъпват сериозните приятели и ценителите на тези жанрове – с уважение и без да забравят. 

Ръкописът ви се нуждае от редакция

Х. Тод

            BookBaby

            част от "Неделно четиво за писатели"

Без сериозна доза редакции на ръкописа, книгата ви не е готова за премиера.

Поздравления! Вие сте един от хилядите писатели по света, които успяха да се включат в предизвикателството „NaNoWriMo” (националният месец за написване на роман – ноември, - в САЩ, б.пр.).

Целенасочените писатели като вас са изтърпели това трудно предизвикателство с надеждата историята им да види бял свят. Сега сте се облегнали на стола и оглеждате тези 20, 30, може би – 50 хиляди думи, от които е съставена историята ви.

Добра работа!

Преди да се заемете с подготовката на книгата ви за издаване, по същество, ето няколко указания, които да ви уверят, че първата ви чернова е получила максималното от редакцията на ръкописа:

Проверка на правописа (по „макаронена поезия” – спелчек, б.пр.)

Давайте – пуснете проверката на правописа, ако още не сте.

Невероятно е колко много думи, които сте си мислели, че знаете как се пишат, сте пропуснали на теста по правопис в пети клас. Въпреки че програмата за проверка на правопис няма да улови всичко, все пак ще покрие голяма част от грешките. Това ще улесни значително повторния ви прочит.

Позволете на романа да си почине

Току-що сте излeли сърцето си в написването на книгата (а-ха, значи не само у нас писателите говорят така, б.пр.). Бяхте се отдали изцяло на този ръкопис. Да го препрочетете веднага, може и да не е напълно възможно, заради „капаците на очите,” които имате..

Отнема време да получите нов чифт очи за първата чернова на един роман и единственият начин да ги получите е да се отдалечите и да дадете време на мозъка си да превключи.

Разпечатайте ръкописа

Когато най-после сте готови за промени, грабнете бутилка вода и нов принтер. Давайте, разпечатайте документа. Целия.

Прочетете го на глас (ето къде ще ви потрябва бутилката вода, б.пр.)

Точно така. Разпечатаната версия ще ви позволи да омастилите в червено собствената си книга, а когато четете думите на глас, ангажирате различна част от мозъка си. Това ви помага да чуете думите, които читателите ви ще видят за първи път и всички ние знаем, че първото впечатление има значение, когато въпросът опира до срещата със собствените ви герои.

Открийте своите „опорни” думи

Когато започнете да изричате думите на глас, изведнъж ще откриете тези „опорни” думи. Знаете, че думите, които казвате (или в този случай, печатате) знаят дори по-добре от вас какво сте направили. Те са – „хмм” или „знаете”, или „просто” – и те са тези, които развалят красивия абзац, само защото вече сте казали „невероятен” или „изведнъж” повече пъти, отколкото е трябвало.

Проверете глаголните си времена

Може да забележите, че променяте времената. Също така е възможно да сте минали от разказ за героя си в трето лице единствено число, изведнъж към обръщащ се директно към читателите персонаж. Това може да бъде объркващо, така че е важно да изберете един от двата варианта, който да следвате.

Осъзнайте, че приятелската помощ може да не ви е от помощ

Важно е да бъдем реалисти за това, което можем да свършим сами. Така че, споделете написаното за получаване на допълнителна информация. Да имате приятели и семейство, които да бъдат първи читатели и да ви дадат обратна връзка, е страхотно.

Обаче, бъдете реалисти. Вероятно те нямат многогодишен опит като професионални редактори. Възможно е да не могат да ви дадат съвети така, че книгата ви да е готова за отпечатване. И никога няма да бъдат напълно честни в споделянето на мнение.

Има значителна полза от намирането и наемането на професионални редактори. Не само, че ще ви подсигурят откровена обратна връзка (наистина ли мислите, че баба ви ще ви каже честно, че дадена част от книгата ви й е противна?), но също така могат да ви сътрудничат в усъвършенстването на романа, така че да се получи  най-доброто.

Повторете

Точно така. Проверете всичко още веднъж, след като редактирате. Това е вашето бебче, така че уверете се, че давате най-доброто от себе си да го захраните и да му помогнете да се развива. Подгответе го да се срещне със света и да ви накара да се гордеете с него.

Поздравления за романа ви – свършили сте най-трудната част!

Светът е готов и очаква да прочете красивата история, която сте създали. Сега, нека само бъде излъскана с добра доза редактиране и я дайте тук, за читателите!