Айзък Азимов – „Космически течения”

Издателство „Галактика”

Година – 1991

Преводач – Теодора Давидова

можете да прочетете и на страницата

"Ревюта - 2014 г."

Името на Айзък Азимов говори само за себе си и всеки почитател на жанра „Научна фантастика” има достатъчно информация за него. Да не говорим, че интернет пространството предоставя достатъчо данни, по-голяма част от които (поне) добре преведени. За всички нас, които харесваме жанра ще остане с „Трите закона на роботиката” и неологизмите „позитронен”, „психоистория” и „роботика” (вж. „Оксфордски речник”) както и с творчеството си, в което ги прилага. Оказва се, че все има какво още да прочетем от него, нали?

„Космически течения” не е сред най-популярните и най-харесваните му книги, но за мен беше пропуск в образованието ми, който наваксах. Написана е през 1952 г.  – относително към края на първия му период като писател-научен фантаст (от 1939 до 1958 г.), последван от тридесетгодишно писане на нехудожествена литература и втори период (от 1982 до 1992 – годината на смъртта му).  Историята е част от поредицата „Империята” и се случва през 34 500 г. сл.н.е., когато Трантор (измислена от Азимов планета от поредицата „Фондацията” и „Империята”) управлява все още само половината от Галактиката.

Накратко, сюжетът разглежда внедряването на един полуидиот на красивата, но окупирана заради богатството си планета Флорина (крит – изключителна суровина, която само на тази планета не изглежда като обикновен памук). Озовалият се кой знае откъде там идиот, на когото дават достойния прякор Рик (малоумен) в началото почти не може да се движи, какво останало да говори свързано. За негов късмет е намерен от местна жена, Лона, която със силата на любовта му помага малко по малко да заприлича на човек. И всичко това би рискувало да се превърне в сълзлива романтична история, когато се намесват Сарк и Трантор – две империи, които според тях имат законното право да владеят Флорина. Докато Сарк се възползва от правото си на законен собственик, Трантор шпионира и прави нужните ходове да заеме мястото му. Междувременно чисто егоистичните им планове са осуетени от съобщение, предупреждаващо за скорошния край на Флорина, чието слънце ще избухне като нова, а паралелно с това Рик, за когото се установява, че е обработен с психосонда, започва да си спомня все повече и повече от своето минало. Конспирации на високо космическо ниво и лични страсти превръщат фантастиката в шпионски трилър, изпипан по всички правила на жанра.

От друга страна, след години, учените установяват, че теорията за космическите течения, обоснована в романа,  не издържа проверката на времето, но не това е най-важното (поне за мен), тъй като Азимов следва своята логика и се обосновава в писането си, а не фантазира като повечето „кабинетни писатели” (както обикновено наричат тези, които се задововляват със собственото си въображение). На мен лично, патосът и описването на Земята като прародител на всички населяващи Галактиката ми дойде малко в повече, но не забравям кой е Айзък Азимов, както и кога точно е писана книгата.

Историята увлича, предизвиква размисли и подтиква към търсене на допълнителна информация. Дали се сещате за по-добри причини да прочетете една книга?

Да намерите точния агент за книгата си

от Крис Робли, в презентиране на e-книга, „Самопубликуване” 

днес в "Неделно четиво за писатели, ч.2"

Агент за книга: как да намерите точния. Ефективното издаване на книгата е следствие на усилия от работа в екип. Вие и Вашият агент трябва да работите добре заедно. Но с толкова много професионалисти в областта на „Връзки с обществеността”, как да знаете кой ще бъде правилният, който да съответства на Вашите цели, бюджет, жанр, самоличност и така нататък.

Ето списък на нещата, които трябва да обмислите, когато търсите агент за Вашата следваща книга:

1. Бюджет — Ето очевидното място, от което трябва да започнете: можете ли да им платите таксата, която изискват? Дори да наемете агент за три месеца или нещо такова, има вероятност това да Ви струва хиляди, така че помислете за финансите си първо, а после намерете агент, който да отговаря на бюджета Ви.

2. Професионален опит – Те имат ли добри резултати в областта на „Връзки с обществеността” с други автори? В какви вестници, списания и блогове са представяли други автори? Искате да се уверите, че наемате никого, който вече е установил стабилни връзки с писатели, критици, редактори, рецензенти и медийни продуценти и в рамките на, и извън издателския бизнес.

3. Експертни познания в жанра — само защото един агент има мрежа от контакти, не означава, че те са правилните контакти за Вас. Един агент, който има много добри резултати с книги за подрастващи, може и да не е правилният човек, когото искате да наемете, ако целта Ви е да привлечете медийно внимание за икономически текст. Само защото един агент има опит с историческа литература в „Sunday Book Review” не означава, че ще има същия успех с Ваша стихосбирка.

4. Отзиви — Чували ли сте добри неща за агент от други автори, които познавате? Това е доста добър индикатор за качеството, особено ако тези писатели са платили на този агент много пари, те ще трябва да са постигнали наистина добри резултати, за да да разберат, че всичко това си е струвало.

5. Ясна комуникация — Има ли информация за таксите, графиците и т.н.? Ако използват индустриален жаргон, правят ли го достъпен? Сега не е време за никакви мистерии.

6. Любов към творбата Ви — Вие не искате само да бъдете клиент на агент. Искате той или тя да бъде почитател на книгата ви или поне да повярвате, че има способността да превърне хиляди или милиони хора в ненаситни читатели. Тези убеждение и ентусиазъм ще се видят, когато  агентът Ви общува с пресата, издателите и т.н..

7. Отзивчивост — Когато се срещате с агент за първи път, за да работите заедно, той достатъчно бърз ли е в отговорите си? Ако му пишете имейл с три въпроса, той отговаря ли на всеки от тях подробно? Това внимание към детайла и прямотата ще бъдат ключът, когато и двамата сте заети в кампанията по отношение на обществеността..

8. Установяване на очаквания — Вашият агент ще работи ли с Вас и трите месеца, за да доведе до издаването на книгата Ви? А година след това? Ще се ангажира ли с популяризирането й по време на турнето? Това местна, регионална, национална или международна кампания ли е? Колко бързо трябва да отговорите на агента си, за да си осигурите възможности за интервюта? Какви са очакванията на агента Ви за Вашата седмична ангажираност с представянето на книгата? Какво трябва да поставите на първо място в платформата си преди агентът Ви да заработи с Вас? Установяването на очаквания работи двупосочно – и двете страни трябва да са ангажирани с това какво ги очаква.

9. Списък на настоящите клиенти на агента – Надявате се, че той работи само с няколко други автора точно сега. Искате да сте сигурни, че агентът Ви ще бъде, разбира се, ангажиран, тъй като това е друг знак за ефективността му. Обаче, вероятно не искате да започнете с някого, който има приблизително още 25 други кампании. Това би провалило вниманието, което книгата Ви заслужава.

10. Вие сте на „същата страница” – Няма нужда да  обичате само един отбор или да четете само един вид книги, но можете ли Вие и агентът Ви да постигнете по-стабилна връзка, извън партньорството Ви по отношение на обществения интерес? Това е плюс.  

Vancouver Cherry Blossom Festival

Мое хайку, наградено с International Sakura Award

first date
white blossoms all over
her black hair

Поздравления за отличията на Цецка Илиева и Зорница Харизанова! 

Iafor

Спомняте си, вероятно, че през април споделих с Вас, че мое хайку бе сред Commended на The 2014 Fourth Vladimir Devide Haiku Award Grand Prize.

Ден за хайку, 2

След като сутринта споделих с Вас новината от World Haiku Review, малко по-късно Brass Bell: The Haiku Journal съобщава за публикациите за месец август, посветени на хайку на един ред. Ето го и моето участие:

.

lady a hat hidden in a box

dew falls on the grass i look for four-leaf clovers 

an old piano some cobwebs between my fingers

Ден за хайку

Мое хайку сред ZATSUEI (HAIKU OF MERIT) категория "Shintai" в лятното издание на World Haiku Review;
My haiku among ZATSUEI (HAIKU OF MERIT) in the summer edition of World Haiku Review, 2014  Shintai Section:

hailstorm
bang bang bang
a heavy gun

Публикация номер 30

Днес, в "Неделно четиво за писатели, ч. 2": 

Седемте основни елемента на един бестселър

"Writersdigest"

представят Уилям Бърнард  

Авторът на трилъри и преподавател по творческо писане Уилям Бърнард (поредицата „Бен Кинкейд”) очерта седемте елемента, които той твърди, че правят един роман, било трилър, криминале, съспенс или други, толкова интересен, че не ти се иска да го оставиш. Ето ги неговите насоки за създаването на шедьовър:

1. Четимост

Всички автори трябва да се стремят към яснота, но най-добре продаваните автори отиват отвъд това просто да създадат повествование, което е толкова интересно, че на човек не му се иска да го остави. Изключителната четивност е резултат от писане, преписване, редактиране и отново преписване. Тежката работа на „многото чернови и прегледи... създава гладки, ангажиращи романи.” Не гледайте през пръсти на процеса на редактиране: Може да се окаже онази стъпка, която отделя нещо многообещаващо от популярното.

2. Необичайност

 „Не Ви трябват гротескни елементи”, за да създадете „странен нов свят” за Вашия протагонист. Поставянето на главния Ви герой в ситуация, напълно непозната за ежедневието му, „добавя напрежение и внася интрига” във Вашата история. Тайните общества, семейните тайни, нещо нелегално в офиса – това са реални „странни светове”, които могат да подсилят любопитството на читателя (и на героя!)

3. Спор

Много писатели се срамуват от споровете и ги избягват, за да не отчуждят или обидят читателите. Бърнард обаче предлага да им се доверим изцяло: „За всеки протестиращ, Вие ще намерите петима нови читатели, които искат да разберат за какво е цялото това суетене.” И не си мислете, че спорът се ограничава със сюжетната линия, засягайки текущите събития или идеите за разногласие, защото и самите Ви герои могат да бъдат склонни да спорят. Бърнард цитира най-известната героиня на Маргарет Митчъл от „Отнесени от вихъра” – Скарлет О’Хара: „[Тя беше] разглезена, манипулативна и най-вече различна,” докато читателите „са свързани с нейното изпитание.” Ако Вие си представяте главен герой, който не е най-добрият човек на света, това е ок; читателите Ви могат да намерят „смисъл на разказа (в) борбата му,” дори героят Ви да е откачалка.

4. Големи действия с големи последствия

Ако героинята Ви изпусне автобуса си, но после се качи на следващия без инцидент, ще загубите вниманието на читателя доста бързо. Но ако тя изпусне автобуса и после се озове отвлечена от войнствен пекар, ядосан заради недостига на захарна глазура, може да завъртите (относително) приковаваща вниманието история, която изисква от героинята да направи своя избор, да се изправи пред страховете си и да бъде подложена на големи промени. „Ако последствията не са трудни и изборите не са тежки, на никого (от читателите) няма да му пука. А ако никого не го е грижа, тогава няма значение какво се случва в историята.”

5. Различна уникалност

Някой може да е склонен да поспори, че всички издадени трилъри са с наследени еднаквости. „Ключът за създаването на нещо уникално,” – казва Бърнард, „е да се напише нещо, което е „същото, но различно.” Добре е да се придържате към един жанр – някои може да кажат, че е за предпочитане, - но всяка история трябва да има „нейните неповторими елементи (или) нова развръзка, за да ангажира читателите.” Ако Вашият спасяващ света адвокат изглежда като другите герои като него в същия жанр, дайте му „интересна предшестваща история, личностна характеристика, трудности” или дори недъг. Има неограничено пространство за разнообразие в рамките на темата, така че открийте това, което никога не е представяно до сега и го разработете.

6. Екстремни ситуации

Трилърите разчитат особено на изцяло потискащи сюжети и игри с високо напрежение. Когато въпросът опира до героя Ви в заплетени ситуации, „не се страхувайте да ги направите екстремни.” Поставете героя си „срещу всеки, който застане на пътя му.” Няма истинско ограничение, освен Вашата собствена креативност, вкарайте героя си във възможно най-сериозни неприятности и после измислете какво трябва да направи, когато ситуацията е „на живот и смърт.”

7. Причина да ги е грижа

Читателите Ви имат нужда да бъдат загрижени за героите – ето защо, тях ще ги е грижа за Вашата история.” Уверете се, че героите Ви имат истински емоции, че са в емоционална криза или несигурност и че „това затруднение е ангажиращо” читателите. „Хората говорят за нещата, за които ги е грижа; тях ги е грижа за книгата Ви, те ще разкажат и на други хора за не.” И ние всички знаем, че най-ефективният инструмент за продаване е рекламата от уста на уста.  

Робърт У. Чеймбърс – „Кралят в жълто”

Издателство “Deja Book”

Преводач – Радин Григоров

Година – 2014

вижте и на

страницата „Ревюта”

Започвам с това, че не съм гледала дори един епизод на „True Detective.” “Изостанáла съм,” както е модерно да се казва. Въпреки това обаче, продължавам да следя с интерес новостите на нашия книжен пазар и искрено се радвам на Благой Иванов и Христо Блажев за новото им издателство – нещо, което успях да им кажа на Пролетния панаир на книгата тази година. „Кралят в жълто” беше единствената (от общо четирите за сега) книга на издателството, която си избрах няколко месеца след самия панаир и да Ви призная, радвам се, че нямам никакви впечатления от екранизацията.

Сега, преди всичко, кой е Робърт У. Чеймбърс. Роден на 26 май 1865 г. в Бруклин и починал на 16 декември 1933 г. в Ню Йорк. Жанровете, в които са написани произведенията му са хорър, фентъзи, научна фантастика, романтична литература („за да си изкарва прехраната” – без коментар), историческа литература, арт нуво, декадентска литература. Правят впечатление и книгите за деца, които има, но не за тях ще си говорим днес. /източниците ми са „Уикипедия” и gutenberg.org, а преводите - мои/

„Кралят в жълто” е сборник разкази, написан през 1895 г., кръстен на измислена (от автора), забранена пиеса, която предизвиквала отчаяние или лудост у четящите я. Име, което се явява повтарящ се (езиков) лайтмотив в няколко от разказите. Отмъстителна, свръхестествена личност е свързващото звено в първите четири разказа, където ще откриете и зловещия жълт знак.

Първият разказ, „Реставраторът на репутации”, е историята на някогашен безволеви, с нищо отличаващ се млад мъж, който претърпява не само физическа (падане от кон), но и психологическа (след престой в лудница търси удобен момент за отмъщение и не бърза за това) трансформации. На фона на една предполагаема картина на Новия свят през все още предстоящата (тогава) 1920 година, авторът тръгва от глобалното, за да стесни постепенно фокуса и да се съсредоточи върху индивидуалното в живота, заявявайки чрез героя си: „И все пак самосъхранението е основна грижа.” Още тук се появява зловещата пиеса „Кралят в жълто”, която сякаш води свой собствен живот. Живот, който се реализира посредством четящия я, като изменя собствената му реалност. От една страна са „лудите”, „лунатиците”, а от друга – „нормалните хора”. И разграничаването между едните (разказвачът и лудият реставратор на репутации, който се оставя на домашния си любимец да го изтезава, накрая до смърт) и другите (например, нормална влюбена двойка, чийто живот се урежда по-добре от очакваното) е във възможността им да понесат истината. Включително и тази за камерата за самоубийци.

„Маската” е може би дори като заглавие изтъркана тема. Както и едно откритие, далеч надхвърлящо способностите на „философския камък”, а направо би „покварило света на изкуството.” И всичко би останало някак шаблонно и безинтересно, ако не се беше появила, между другото, зловещата пиеса „Кралят в жълто”. След като вече знаем за влиянието ѝ, не би имало смисъл да се навлиза в подробности за същността на това произведение, за да разберем последствията от самата история, която със сигурност може да бъде квалифицирана като всякаква друга, но не и скучна или предвидима.

Следващият разказ, „В двора на дракона”, ни отвежда в Париж и противно на очакванията, този двор не е някакво мистично място, в което си живеят дракони. То е обикновено пространство между две жилищни постройки и героят на разказа намира в него символ на убежище. Съвсем друго го терзае. Стремежът към индивидуализъм и естетизъм, т.е. към изразните средства като отделен вид изкуство, познат ни като „декаденство в изкуството”, намира израз в този типичен съспенс.  Без да помръдне (поне тялото си) от мястото, героят изживява сигурността на заплахата и несигурността на изхода от ситуацията – двата задължителни елемента на това понятие. Единственото сигурно и разумно (доколко ли) обяснение е, че героят вече е прочел „Кралят в жълто”. И няма да му бъде достатъчна физическата болка, преживяна в предишната безсънна нощ. Предстои му бълнуване, халюцинация или ако предпочитате, отделяне на душата от тялото, докато се намира в църква. Ситуация, в която ще усети реалността на Каркоса – прокълнатото място на прокълнатата пиеса (Р. Чеймбърс заимства мястото от Амброуз Биърс в разказа му „Жител на Каркоса”) и ще чуе шепота на Краля в жълто. И може би тогава „дворът на дракона” няма да бъде просто адрес.

„Жълтият знак” – един от вече споменатите ключове за първите четири разказа. Вече имаме някаква информация от първия разказ, но тук акцентът пада върху него. Въпреки че в началото, контрастът между красив модел, който позира на главния герой – художник, и случайно зърнатия човек, чието лице наподобява „трупояден червей” сякаш нямат нищо общо, освен декадентския привкус, постепенно всеки мимоходом споменат детайл, изразен с внимателно подбрани изразни средства, намира своето място в този пъзел, след подредбата на който, сред детайлно обрисувания пейзаж, ще изпъкнат онези части, които няма как да забравим. Не само защото са белязани от „жълтия знак”, а защото вече реалността на „Кралят в жълто” е завладяла познатото обкръжение и то никога няма да бъде същото. Колкото и относително да е това понятие, това е моят блог, така че  смело заявявам – за мен това е най-добрият разказ в сборника.

„Госпожица д’Ис” е история с призрак. Би било погрешно да се каже – това вече ми е познато, - защото по-скоро това е един от първоизточниците на вече познатите ни подобни сюжети. И за разлика от драскачи, представящи градски легенди за авторски, без да изменят посоката им, Робърт У. Чеймбърс въвлича читателя до такава степен в преживяванията на героя, озовал се в пустиня, за която случайно появила се, сякаш от нищото, жена пояснява „навлизането тук е лесно и отнема часове; напускането е трудно, то може да отнеме векове,” че вече се чудим дали самите ние не сме се озовали в тази пустиня. Дори и сантименталният вопъл на романтичната история не може да развали онзи вселенски ужас, който завладява съзнанието на четящия.

„Градините пророкови” са истинска изненада за мен. Небезизвестните стихотворения в проза, намерили първите си по-широки изяви през времето, в което твори автора са плавен преход между жанровете в книгата. Изненадата е, че ми харесаха, при положение, че за никого от Вас, четящите този блог, не е тайна пристрастието ми към Оскар Уайлд (1854 – 1900 г.), включително и към стиховете му в проза. Мои преводи на  „Художникът”, „Онзи, Който върши добро”, „Господарят” и „Последователят” можете да видите тук. Затова и искрено симпатизирам на преводача Радин Григоров, давайки си сметка за нелеката задача да се справи с този вид произведение. Макар и на пръв поглед хаотично разпръснати, частите на „Градините пророкови” си заслужава да бъдат прочетени. Поне два пъти. Предвид отдалечеността и във времето, и в ценностната система, колкото и индивидуална да е последната категория.

„Улица „Четирите вятъра” е твърде романтична (да не кажа направо, сладникава) за моя вкус. Любов дори отвъд смъртта и котка като портал между живите и мъртвите не е са сред любимите ми похвати. Не защото имам нещо против любовта, но някак след всички тези разкази до момента, очаквах малко повече напрежение. Единственото, което не може да се отрече, това е невероятният усет към и умение за пресъздаване на живи картини с думи на Чеймбърс. Нелека задача за един художник – както героят, така и авторът.

„Улицата на първия снаряд” ни отвежда в обсадения Париж. В началото войната е по-скоро фон, на който героите се разкриват с постъпките си и вече познатите ни наситени диалози. Постепенно обаче фонът минава на преден план  сякаш поглъща действащите лица. Глад, страх и оживели тайни ще обърнат живота на им толкова бързо, че дори можем да простим сладникавия край. Но ненапразно споменах в началото в какви жанрове е трябвало (да, именно трябвало е или поне му се е налагало) да твори Чеймбърс.

„Улица Света Богородица Полска”. „Тази улица – продължи Сузи – е скучна.” Да Ви призная честно, и на мен започна да ми доскучава от американски студенти художници и скулптори в Париж, но има нещо специално в разказите на Чеймбърс, което не позволява на читателя да ги остави непрочетени. Дали е бохемският привкус на хората от Латинския квартал или мистерията, която витае в най-дребния детайл на обстановката? Дали е различният спрямо този на Анатол Франс (Книга за моя приятел - Le livre de mon ami, X. Les humanités) поглед към Люксембургската градина, въпреки че тук по чистота на мислите, отново виждаме едно малко момченце да я прекосява? А може би тайната е в самия изказ на метафората („лицето му изрази томове знания за планетата”), сравнението („колкото затворена девствена котка”) и другите изразни средства? Отново краят не е по вкуса ми, но неминуемо гореспоменатото не ми дава мира и мисля, че ще препрочета (след време, разбира се) точно този разказ.

„Улица Недостъпна”. И пак същите студенти. И пак нестандартна двойка. Само че този път, взаимно допълваща се. Странното им, безмълвно сливане с очи, с промяна цвета на лицата, изразено с метафората на отнесената роза е красиво, но твърде романтично за циничната ми натура. И все пак, Чеймбърс. И все пак, способността му да твори така, че да въвлече читателя в историята, предизвиквай емпатия, а на моменти дори симпатия към героите.

И ако в първите разкази свързващите символи са „Кралят в жълто”, „жълтият знак” и декадентството, а в следващите ужасът отстъпва на авантюризма и романтиката, то за мен Р. У. Чеймбърс е фигурата, която до момента ми се губеше между Едгар Алан По и Х.П. Лъвкрафт преди прочита на книгата.

Хареса ми изказът на преводача, който със сигурност е трябвало да умува върху доста остарели (да не кажа направо, архаични) думи и похвати. Хареса ми и корицата, дело на Илко Чуков. Чудесен старт за издателството и очаквам още изненади от тях. Ясно е, че Иванов и Блажев няма да могат да издават само книги, които им харесват, но няма и да правят компромиси с нестойностна литература. Друг е въпросът, че едни може да я разберат, а други – не, но причината няма да бъде в липсата на художествена стойност.