Издателство „Галактика”
Година – 1991
Преводач – Теодора Давидова
можете да прочетете и на страницата
Името на Айзък Азимов говори само за себе си и всеки
почитател на жанра „Научна фантастика” има достатъчно информация за него. Да не
говорим, че интернет пространството предоставя достатъчо данни, по-голяма част
от които (поне) добре преведени. За всички нас, които харесваме жанра ще остане
с „Трите закона на роботиката” и неологизмите „позитронен”, „психоистория” и „роботика”
(вж. „Оксфордски речник”) както и с творчеството си, в което ги прилага. Оказва
се, че все има какво още да прочетем от него, нали?
„Космически течения” не е сред най-популярните и
най-харесваните му книги, но за мен беше пропуск в образованието ми, който
наваксах. Написана е през 1952 г. –
относително към края на първия му период като писател-научен фантаст (от 1939
до 1958 г.), последван от тридесетгодишно писане на нехудожествена литература и
втори период (от 1982 до 1992 – годината на смъртта му). Историята е част от поредицата „Империята” и се
случва през 34 500 г. сл.н.е., когато Трантор (измислена от Азимов планета от
поредицата „Фондацията” и „Империята”) управлява все още само половината от
Галактиката.
Накратко, сюжетът разглежда внедряването на един полуидиот
на красивата, но окупирана заради богатството си планета Флорина (крит –
изключителна суровина, която само на тази планета не изглежда като обикновен
памук). Озовалият се кой знае откъде там идиот, на когото дават достойния
прякор Рик (малоумен) в началото почти не може да се движи, какво останало да говори
свързано. За негов късмет е намерен от местна жена, Лона, която със силата на
любовта му помага малко по малко да заприлича на човек. И всичко това би
рискувало да се превърне в сълзлива романтична история, когато се намесват Сарк
и Трантор – две империи, които според тях имат законното право да владеят
Флорина. Докато Сарк се възползва от правото си на законен собственик, Трантор
шпионира и прави нужните ходове да заеме мястото му. Междувременно чисто
егоистичните им планове са осуетени от съобщение, предупреждаващо за скорошния
край на Флорина, чието слънце ще избухне като нова, а паралелно с това Рик, за
когото се установява, че е обработен с психосонда, започва да си спомня все
повече и повече от своето минало. Конспирации на високо космическо ниво и лични
страсти превръщат фантастиката в шпионски трилър, изпипан по всички правила на
жанра.
От друга страна, след години, учените установяват, че
теорията за космическите течения, обоснована в романа, не издържа проверката на времето, но не това е
най-важното (поне за мен), тъй като Азимов следва своята логика и се обосновава
в писането си, а не фантазира като повечето „кабинетни писатели” (както
обикновено наричат тези, които се задововляват със собственото си въображение).
На мен лично, патосът и описването на Земята като прародител на всички
населяващи Галактиката ми дойде малко в повече, но не забравям кой е Айзък
Азимов, както и кога точно е писана книгата.
Историята увлича, предизвиква размисли и подтиква към
търсене на допълнителна информация. Дали се сещате за по-добри причини да
прочетете една книга?
Няма коментари:
Публикуване на коментар