вторник, 21 юни 2022 г.

Село Кладница - хижа "Селимица" - заслон "Сапо" - село Кладница

 


И след като вчера се заплеснах с архаизми от типа на ОФП, реших да продължа така и да си организирам спортен полуден. Кой не си мечтае, ако не целият понеделник, то поне половината от него да бъде почивна? А мечтите, все пак, са за сбъдване. Още в неделя се замислих за маршрутите, които по една или друга причина не съм изпълнила и хоп! – в 9:10 се качих на маршрутка за село Кладница, чиято спирка е малко преди тази на тролеите и автобусите на "Руски паметник", в посока центъра. Както ме упъти мила дама от един от двата „клекшопа“ (архаизми, нали ви казах?!) – ей там, до двата контейнера за боклук. Цената на билета е 3.60 в едната посока. И така, въпреки сериозното подрусване, не спрях да се усмихвам, предвкусвайки поредното приключение. В центъра на селото има магазин, два ресторанта и чешма, така че няма нужда да мъкнете от София. Пътят вдясно, все нагоре, води до парк „Витоша“, а достатъчно табели, както и червената маркировка, няма да позволят дори на „творчески натури“ (колко красив евфемизъм за „разсеяни хора“!) да се загубят по пътя към цел 1 - хижа "Селимица".

усмивка
гъделичка ме слънчев лъч
през прозореца 





Първият мост примамва да тръгнем по него, но добрият избор е – вляво (маркировката, скъпи, маркировката). Малко по-нагоре, вдясно, има метален кръст. Обяснението за него е на информационната табела:  

забравени думи
дори поясненията понякога
не помагат

Преходът до хижа "Селимица", която е и краят на самата Пътека на здравето, е около два километра и половина и предлага водни каскади (можем да ги наречем и „водопади“ (защо не?), изкачвания по морени и разбира се, красиви гледки, по които да се заплеснем с удоволствие. За пътеката се знае, че е група ентусиасти (вива!) възстановили и облагородили тази пътека през 2011 г. Благодаря ви, мили хора! Справили сте се повече от добре.











Хижата работи, персоналът е много любезен, а санитарните помещения, изключително чисти. Е, кафе с мляко е 1.70, но нали не очаквате цените от клекшопа или магазинчето в центъра?

работен ден
хижарите повече
от туристите




След като прочетох няколко съвета в мрежата, а тялото ми жадуваше за още движение, продължих по зимния път за Черни връх и стигнах до заслон "Сапо", който между другото, не е зададен на GPS-a или поне моят Стронцо не можа да го намери. Няма как да го подминете, ако гледате вляво. 


дъждовен сезон
затова ли не почистихте
заслона?






После се върнах към хижата и под нея поех отново по Пътека на здравето – толкова ми хареса! Сигурно, при някое следващо отиване, ако разполагам с цял ден, ще отида до Черни връх. Или до Златните мостове. Или до Рударци, пътят до който в момента е в ремонт. Още една причина да се поразходим до там, нали? Или да се насладите на букетчето полски цветя и гледката на вече поотрасналите щъркелчета, докато правите каквото си искате. 




обедно време
маршрутката ухае
на билки


Целият гореописан преход е 8.500 км. и не ме измори изобщо. Маршрутки тръгват от центъра на Рударци на всеки кръгъл час - +/- 2-3 минути. Все пак, шофьорите не са машини, имат нужда да заредят с храна и вода, а и двамата, с които пътувах, бяха много мили и отзивчиви. 



2 коментара: