Колко голям може да бъде един ден! Особено ако е добре организиран. Особено ако е в края на пролетта. Особено, ако сме се научили да ценим всеки момент. Възползвала се от предложената еднодневна екскурзия на една фирма, поех на път и някак неусетно стигнахме до първата ни цел.
Пещера „Съева дупка“, с дължина 400 м.,
носеща името на двамата братя Съе и Съю, укривали се в нея от турските
поробители, се намира в Средния Предбалкан. Образувала се, приблизително, преди
3, 5 милиона години, тя е била проучена от проф. Златаров през 1883 година,
обявена за природна забележителност през 1963 г. и благоустроена през 1967 г.
Благодарение на опитни специалисти, пещерата е обезопасена и дори осветена. Посрещнаха ни две прекрасни кучета – майка и детенце, както и опитен водач
от пещерата. Осветлението, с фенери, не е постоянно, а само при влизане на
група. В пещерата има пет зали. Първата, „Купена“, носи името на сталагмита,
който напомня на купа със сено и е висок три метра и половина. Втората, „Срутището“,
наречена така, заради срутени от тавана каменни блокове, се слави със
сталактона „Дебелата Берта“ (помните онова, голямото, оръдие). Ако вдигнете очи
към тавана, ще забележите „каменния дъжд“. Други забележителни формирования са
женската каменна фигура (твърди се, че прилича на паметника на майката на
Дебелянов), Органът на пещерата, каменния водопад и сталагмитът „Минарето“.
Третата зала, „Хармана“, е аристократична, предвид „Брилянтния“ сталактон,
получил прозвището си поради това, че едната му страна блести така, сякаш е
посипана със скъпоценни камъни. Друга
забележителност на тази зала са хеликтите – наклонени от въздушното течение сталактити, единствени
в България. Акустиката в тази зала я е превръщала не веднъж в сцена за много
изпълнители и хорове, а също така, авантюристично настроени двойки, са
сключвали брак точно там. Четвъртата зала е „Белият замък“ – точно на това
прилича гигантският сталактон в нея. Най-наблюдателните ни уверяват, че се
различават фигурите слон, лъв, орел, Прометей, хан Кубрат и съпругата му –
всеки вижда според въображението си, нали? Петата зала, „Космос“ се слави с
образуванието, съвсем точно пресъздаващо ракета. Сталагмитите тук също дават
поле за изява на въображението – скали (по-запознатите твърдят, че са
Белоградчишките), дворци (кремълските?), майка с бебе и какво ли още не!
Имайте предвид, че температурата
в залите варира между 7 и 11 градуса по Целзий, така че не е лоша идея да имате
някаква връхна дреха под ръка.
шепнешком
напипваме вярната пътека
сталактони отстрани
лек ветрец
о не прелетял е над нас
прилеп
Следваща спирка – ферма „Сините щрауси“ в с. Брестница. Сините
щрауси не са конкретна порода, а кожата точно на този вид, с оперение само по
крилата и гърба, леко синее. Щраусоподобните птици са единствените, които за
три милиона години не са евоюлирали по никакъв начин. Фермата е създадена е
през 2001 г. и за щастие, се подпомага по проект на Европейския съюз. Видовете,
които се развъждат във фермата са африкански щраус, нанду и ему. Сигурно
знаете, че тези птици нямат език и ларинкс и (о, чудо!) женските са абсолютно
неми, а мъжките издават онзи характерен звук, поемайки дълбоко въздух и
стискайки човка, докато го издишват. Телесната температура на щраусоподобните
птици е около 42 градуса по Целзий и трудно понасят горещините (не са
разпространение в цяла Африка). Интересен е и частният музей на щрауса. Мислех си,
че няма да видя чак кой знае какво ново, предвид факта, че вече бях във фермата
за щрауси в Долна баня, но грешах. Всяко място е специално само за себе си. И добавя
нови щрихи към картината на моята История на пътешествия. А, да не забравя –
във фермата се отглеждат също сърни и декоративни зайчета.
покана за танц
разперва крилете си
син щраус
мълчалива женска
дълбоко поема въздух
мъжкият
бебета щрауси
препарирани в музея
празни инкубатори
Луковит. Място, което беше спирка за кафе и освежаване по време
на традиционното ни пътуване до друг красив български град, докато бях семейна.
Така и не отделихме време да го разгледаме и ето, че грабнах този шанс. Минете
поне по един от мостовете над река Златна Панега, разделила на две този град –
има какво да се види. Град, запазил останките от население от преди две или три
хиляди години преди новата ера. Въпреки че по време на турското робство ислямът
започва да е разпространява точно от там, броят на християнските и помашките къщи
е бил равен – по 250. Един от Стоте национални туристически обекта, Национален
пещерен дом, е точно в Луковит.
паметникът на Левски
обръщам гръб
на пазара
Геопарк „Златна панега“ е благоустроена по течението
на едноименната река с прилежащата му екопътека „Искър – Панега“, която е алея
от дървени мостове, прикрепени към скалите. На тръгване, имате две възможности –
да тръгнете по „сигурната“ пътека, обозначена „за баба и внуци“ или ако сте
лудетини, като пишещата тези редове, да тръгнете по по-трудната. Не липсват
весели надписи, напомнящи, че е по-добре да говорите с природата, да се
запознаете с „Пазачът на гората“ и накрая, но не на последно място, ще бъдете
поздравени за това, че сте изминали (поне част) от пътеката. Имате възможност
да се повозите на лодка или да карате водно колело. Впечатляващ е цветът на
водата на места – млечно син. Беше ни обяснено, че това се дължи на наличието
на калциев карбонат. Водни кончета. Пеперуди. Е, може и някое змийче, но имайте
предвид, че повечето са водни. Ей такава една компания се заформя там. Може би
знаете, но да добавя и аз – пещерата „Темната дупка“, покрай която минава
пътеката, не е благоустроена и ако решите да я посетите, направете го с опитен
пещерняк. Имах едно тристишие, посветено на тази „дупка“, т.е. имах късмета да
бъда там с водач преди години.
No
Service
нашето бавно връщане
към природата
задържам дъх
сякаш танцуват пред мен
две водни кончета
Няма коментари:
Публикуване на коментар