Банкя - Дивотински манастир - Банкя

 Още през май 2021 г, когато посетих Клисурския манастир, за който ви разказах тук, си обещах, че при първа възможност ще посетя и Дивотинския. Приятелите ми знаят защо мина толкова време, но обещанието си е обещание и аз го изпълнявам.

След като пътувах около 30-а минути с автобус 42, слязох в центъра на Банкя и поех по улица „Александър Стамболийски“. Върви се все напред и колкото и примамливо да изглеждат някои разклонения, не поддавайте на чара им. Не се притеснявайте, че в един момент улицата вече е „Вапцаров“. Напротив, радвайте се – остават ви само 600-700 метра до първата табела, вдясно на улицата, която ви указва разклона за манастира, а веднага след нея е пътят. Разстоянието от центъра на Банкя до табелата е грубо, 3 километра. Само след около километър е втората – точно пред нея, завийте вляво. На едно място, V-образно разклонение подмамва да поемем по черен път, но аз предпочетох да заложа на сигурния асфалт. Общо, в двете посоки, се срещнахме с две-три коли, двама колоездачи - мъж и момче и още двама пешеходци, така че изобщо не можем да говорим за трафик. Предполагам, че в почивните дни е различно. Според табелите, общо от разклонението до манастира са 3 км., а според моя Стронцо (GPS) е 4. Ако не сте така авантюристично настроени като мен, можете да се възползвате от новостите в маршрута на автобус 42 и да слезете на спирка „Алеко Константинов“, да се върнете съвсем малко назад и да тръгнете по разклонението след първата табела. За тези, които отиват с кола, пътят е същия и малко преди манастира, има паркинг.

Ето няколко гледки по пътя

(щурея си по пътя)

(е-ха! това не го бях видяла)

                                                    (хубаво е да влезем облечени или поне покрити прилично в светата обител)

 

по пътя

подскачам наляво-надясно

скакалци пред мен

 

пъстреят очите ми

току пред тях прелитат

пеперуди

 

Човешкият ум е много изобретателен. Там, където липсват писмени данни за миналото,  наваксва с легенди. Ето и кратко резюме от брошурата, която си купих от едната църква (другата се реставрира). Строежът на манастира „Света Троица“, Дивотино, започнал в деня на стогодишнината от смъртта на свети Йоан Рилски (1046 г.), а това било възможно, благодарение на добродетелно семейство, което намерило имане (оттам и името на местността) – цяла делва с жълтици. Натоварили я те на магарето и решили, че където спре то, там ще повикат майстори да положат основите на манастира. Така и станало – добичето издъхнало  между ручеите Дреново присое и Меча дупка.

На 6 декември 1806 г., по писмени данни от йеромонах Петър, Хасан Ходжа от Брезник и още двама негови приятели, отишли в манастира и откраднали стадо овце, крави, волове и коне. Според друга легенда, обаче, когато подкарали добитъка, тъмен облак настигнал крадците и гръм покосил ходжата, откъдето дошло и името на тази местност – Ходжи гроб.

Манастирът бил център на народно просвещение по време на робството – там имало и килийно училище, а Апостолът на свободата често бил посрещан и укриван там. Може би, това е била причината за това, че манастирът бил опожаряван три пъти! През 1902 г., благодарение на игумен йеромонах Йосиф и йеромонах Максим Хилендарски, сградите са били възстановени.

Цар Фердинанд често посещавал манастира, за което говори и плочата в двора. Двор, който е изключително добре поддържан от монасите.

Ето малко снимки от това място извън времето и пространството.

 

Впечатляващ спектакъл ми подари една разбудена нощна пеперуда, която...

нощна пеперуда

се удря в стените на манастира

така мама ми махаше

от балкона

... докато беше жива

На излизане от църквата не може да пропуснете упътващата табела до аязмото наблизо, за което се твърди, че лекува всякакви проблеми с очите. Остава само да повярвате(ме).

Върнах се по същия път, но този път по-бързо, защото не спирах за снимки и наслаждаване на гледки. В момента, в който стигнах до спирката в центъра на Банкя, „гръмна гръм“ (по Бредбъри...почти), а заваля едва, когато се качих в автобуса. Когато слязох половин час по-късно, валеше само... от дърветата. Благодарност и радост! 

задържам дъха си

този крехък свят

в ръцете ми