Калето и Мездра

 От известно време следя прогнозата за времето, преди да предприема пътуване. В събота, след тичането, проверих какво ни очаква в неделя и, о, ужас, „жълт код“, включително и за маршрута, който си бях начертала. „Да, ама – не!“ (вече култова фраза, а) Като блесна онова ми ти слънце още рано сутринта! Ами сега?! Спрях се на компромисен вариант само за част от маршрута и в 10:15 се качих на влака за Варна, преглъщайки на сухо това, което предвиждам за септември.

Обичам да пътувам с влак. Пейзажите наоколо; възможността да се пораздвижа, без да преча на никого; мисълта, че съм предприела един от най-екологичните начини за пътуване – все бонуси, които не са за пропускане. Ето и няколко снимки, с които потвърждавам част от тях.

Разбира се, не всичко е красиво – мръсните седалки, непочистените подове и прозорци, лошата вентилация, която би могла да бъде убийствена във всеки друг сезон, а сега замаскирана от отворените прозорци. Не е нужно, обаче, да позволяваме това да помрачи добрите усещания.

задушно купе

стискам в шепа

цветчета липа

 

мъж увесил нос

и все пак колко е близо

небето

Слязох много, много преди Варна. Мездра ме посрещна със слънце и … графити отстрани на гарата! Истински произведения на изкуството, нелишени и от чувство за хумор – нещо, което липсва на „сериозните“ творци.

Първата ми цел беше археологическият комплекс „Калето“. Тъй като в интернет ще прочетете на безброй места, че се намира в югозападния край на гр. Мездра и/или на 700 метра от гарата, аз ще ви дам по-простичко обяснение. Излизате от гарата, завивате по тротоара наляво и вървите все напред. Има табела, която ще ви упъти да минете в подлез, а отдалече се вее българското знаме, което също би бил добър ориентир.

Входът за „Калето“ е три лева, а касиерката Силвия ще ви обясни подробно как и откъде можете да минете и ще ви покаже залите до касата. На мен ми беше изключително приятно да разгледам изложбата на Снежана – “Snejana Art” и ви я препоръчвам.

Дворът пред касата е интересен и съвсем не е за пренебрегване „Къщата за книги“. Ако отидете, можете да занесете няколко.

И така, поех по стълбите и първо посетих експозиционната зала „Калето“.

 

машина на времето

подтичвам неуморно

по стълбите на хълма

 

Отстрани има достатъчно информационни табели, от които можете да научите много за всичко, свързано с този комплекс, запазил следите от две укрепени селища от каменно-медната епоха и прехода към бронзовата. През 2008 г. е открито „Светилище на тура“. Тур е изчезнал вид бозайник, предшественик на днешните говеда, които вече са два пъти по-малки от прародителя си и лишени от неговата агресия. Турът е бил почитан като езическо божество, което крепяло света на рогата си – причина откритите два черепа да бъдат с рога, забити в земята.

вдишвам дълбоко

тук всеки камък

е история

Следващите заселници на хълма, върху който е разположен комплекс „Калето“, са древните траки трибали до завладяването им от Римската империя. Ето защо, там има и римско укрепление, култов център и укрепено селище. „Ключът на Северозапада“ пък е откритият също там бронзов ключ.

По време на Великото преселение на народите, славяни, а след тях и Аспаруховите българи, се установяват на това място, което довело до развитието на старобългарско селище до превземането му, заедно със самата крепост, от византийския император Василий II. Крепостта е възстановена през Второто българско царство и е просъществувала до нашествието на османските турци през 14 век.

И така, да обобщим – археологически комплекс Калето е съхранил няколко културни пласта: каменно-меден, ранно-железен, римски, византийски, старобългарски.

След „Калето“ се поразходих по стария път към Мездра, до стадиона, като не пропуснах и „тайните пътеки“ покрай Искъра.

подведена

от прогнозите за времето

съскат с облекчение

стъпалата ми в реката

После, се върнах в Мездра. Първо се отбих до църквата „Св. вмчк. Георги Победоносец“.  По обратния път към гарата, ще видите табели, една от които е към храма, чийто основен камък е положен на празника Преображение Господне през 1930 г., а освещаването му е било на 8 май (тогава се е падала Томина неделя) 1932 г. Проектът е на архитект Петър Дограмаджиев, а иконите от „царски ред“ са на професор Дечко Узунов. Главните дарители наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов. Прекрасен е дворът с плодни дръвчета

узрели кайсии

крадците предупредени с пръскане

на отровни препарати

Наистина ли? До там ли стигнахме, да крадем от подобно място? Благодаря за чешмата с толкова вкусна вода!

Улицата от църквата надолу ме отведе до парк „Алеята“, от който съм особено впечатлена. Места за почивка, чешмички (е, не всички работят) и Галерия от каменни скулптури, най-впечатляващите (за мен, разбира се), които успях да снимам. Пълна информация можете да намерите на много места в нета като например това тук. 

И така, изпълнена с нови впечатления, добре похапнала слънце и въздух, се качих на пътнически (аз ги харесвам) влак към София и си отбелязах важна информация за следващото ми пътуване в тази посока, но с други цели.

престой на влака

научавам още две

семейни драми

За кратко, заваля дъжд, но нищо общо със страховитите гръмотевични бури. Колкото да видя

облачно

жена с дъждобран

пасе кози

Слънчева София си беше на мястото и скоро си бях у дома.