Нова книга

Вече е факт електронният сборник разкази "С аромат на лотос". В него можете да прочетете мои творби, отличавани и награждавани на български и международни конкурси. 

издателство: "Gabriell-e-lit" в два електронни формата - pdf и epub

HIIT предизвикателство

 HIIT - високо интензивна интервална тренировка. Ползите от този вид тренировки са три: горене на мазнини, тонизиране на мускулите и пестене на време. Една такава тренировка е с ефект на 30 до 45 минути каране на колело. 

Снимки - до ден 6, тъй като упражненията се повтарят. 

Ден 1 – цяло тяло
40 сек. работа, 10 сек. почивка
1. променящи се напади с бицепсово сгъване
2. гребане и трицепсово разгъване
3. коремна преса с боксов удар
4. планк+гребане+скок
5. сумо клек с раменна преса
НАЧИНАЕЩИ 2 кръга
СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ: 3 кръга
НАПРЕДНАЛИ: 4 кръга

Ден 2 – корем
45 сек. работа, 15 сек. почивка
1. Подскачащ Джак
2. Велосипедни коремни преси
3. Трепкащи крачета
4. Руско извъртане
5. Подскачащ Джак
6. Вдигане на крака под формата на цифрата 4 (22 сек. ляв/23 сек. десен крак)
7. Докосване на пръстите на краката
8. Подскачащ Джак
9. Планк с последователно изнасяне на крак настрани
НАЧИНАЕЩИ: 1 кръг
СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ: 2 кръга
НАПРЕДНАЛИ: 4 кръга

Ден 3 – крака
30 сек. работа, 10 сек. почивка
1. 4 клека + скок със завъртане
2. Обратен напад + ритник напред
3. Подскоци напред-назад
4. 3 пулсиращи клека + подскок
ЗА ВСИЧКИ: 3 кръга
ПОЧИВКА МЕЖДУ КРЪГОВЕТЕ: 50 секунди

Ден 4 – почивка

Ден 5 – Табата
Всяко упражнение с ритъм 20 сек. работа/10 сек. почивка се изпълнява 4 пъти и тогава се минава към следващото. Почивка между повторенията – 0 сек., почивка преди следващото упражнение – 30 сек. Ето ги и тях:
Подскачащ Джак
Половин бърпи с клек
Високи колене
Лицеви опори

Ден 6 – Глутеус
40 сек. работа/20 сек. почивка/1 минута между кръговете
Клек и отскок с гири
Ходещи напади с гири
Магарешки ритник с десен крак
Магарешки ритник с ляв крак
Мъртва тяга
НАЧИНАЕЩИ – 2 КРЪГА; СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ – 3 КРЪГА; НАПРЕДНАЛИ – 4 КРЪГА

Ден 7 – С мед. топка или с гиричка

45 секунди работа/20 секунди почивка

Бърпита

Руско извиване

Полиометрични напади

Лицеви опори

V-седеж/лягане (краката не опират пода)

Люлеене на топка/гиричка

НАЧИНАЕЩИ – 1 кръг; СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ – 2 кръга; НАПРЕДНАЛИ – 3 кръга

 

Ден 8 – почивка

 

Ден 9 – долна част

40 сек. работа/20 сек.почивка; 60-90 сек. интервал между сетовете

Сет 1

Бърпи

Обратен напад и ритник напред с десен крак

Обратен напад и ритник напред с ляв крак

Гоблет-клек с тежест

 

Сет 2

Клек с отскок

Ходещи напади

Гоблет-клек с тежест

Кънкьор

 

НАЧИНАЕЩИ – по 1 път всеки сет; СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ – 2; НАПРЕДНАЛИ – 3

2-та сета, с 80 сек. почивка между тях = 9.02 минути

 

Ден 10 – “взривяване на мазнини“: ефект до 24 часа

30 сек. работа/15 сек. почивка

Планински катерач

Въздушен клек

Напади с подскоци

Странични бърпита (при изравняване в планк – подскок наляво/подскок надясно, вместо лицева опора)

5 кръга с цел за не повече от 15 минути

До Русе за два дни

11.06.2021 г. , петък

Предвидливо, освен разходката на кучето, правя HIIT: пести време и има двоен ефект, взимам душ и се отправям пеша към Централна Автогара в София(отнема ми един час). Казвам предвидливо, защото ми предстоят 5 часа път и е хубаво да съм се раздвижила преди това. Точно в 8 часа, от сектор 9, тръгва автобус за Дулово, който ще ме остави в Русе в ранния следобед. Няма опасност да се отегча от пътуването, тъй като уча (един курс, за който ще споделя към края на лятото), чета „Залутани записки“ от Иван Шопов в превод на Таня Попова (изд. "Ерго")  и „Мъдростта на Древна Япония“, чийто съставител и преводач е Станислав Йотов (изд. "Пергамент прес"): добър баланс.

 

накъсан пейзаж

люлее се пердето

на автобуса

 

Облаците сякаш се опитват да ми помогнат да чета, а пътникът до мен придремва, закрил само половината от прозореца. Шофьорът слуша рок радио и зеленината навън съвсем успокоява забързания ми пулс.

 

завой след завой

зейнали срещу нас

къщи без прозорци

 

В 10:30 спираме за пуш-пауза (хаха – внезапно си спомням тинейджърски израз) и леко разтоварване от пътници в Плевен. Благодарение на това, успявам да се настаня на двойна седалка. След още около половин час спираме за около 20-30 минути

 

почивка по пътя

всичко е по старому

в Обнова

 

И... отново на път. Чета и току поглеждам през прозореца

 

зелени хълмове

колко многолика е

дори пролетта

 

ниви край пътя

тук там тъмно зелени

от облаци

 

изпреварва ни джип

мигат в отсрещното

с фарове*

(* - така шофьорите предупреждават, че има полицаи)

 

звънци

почти до хоризонта

кравешки стада

 

от край до край по пътя цъфнали макове

 

прах по пътя

вдясно ремонтни работи

вляво мост на Кольо Фичето 

 

В 13 часа спираме в Русе и както си обещах, затварям очи и поемам дълбоко дъх.

 

първо действие

бавно се разтваря завесата

от облаци

 

Първото нещо, което припомням е, че блоковете в Русе имат имена. При това, съвсем не хаотично разхвърляни като номера на блокове в софийския квартал „Люлин“, например (намигване). Моят Стронцо (GPS-ът, да) се шегува с мен и ми спретва  заобиколен маршрут до хотела. Веднага си спомням една от прочетените японски мъдрости: „Ако бързаш, заобиколи“. Освен това, ме отвежда току до реката, а нали точно това исках?

 

ромонът на Дунав

надничат отстрани

гларуси

 

И ей така, с лекота, заредена от силата на водата, се озовавам пред хотел „Ювелир“. Въпреки лекото недоразумение – управителят записала престоя ми с един ден по-късно, - съм настанена в стаята си като скъп гост. Освежавам се, опитвам препоръчаното ми на рецепция кафе и заредена точно както и телефона ми, тръгвам по улица „Пристанищна“.  И тук, както по булевард „Цар Освободител“, свързващ автогарата с централната улица „Александровска“, ми правят впечатление добре уредените споделени алеи за пешеходци и велосипедисти, които съвсем по европейски, нито се сърдят едни на други, нито си подмятат никому ненужни забележки. 

 

лек ветрец

колко много плажуващи

по пейките

 

млад мъж

с едната рука бута колело

с другата прегръща момиче

 

Спонтанно решавам да завия за малко към центъра и дъхът ми спира – ама буквално, а не като клиширана метафора – от готическия вид на Доходното здание, познато също като Сградата с театъра. Открито е през 1902 г.  Проектът е спечелен, заедно с 1500 златни лева, от виенския архитект Раул-Паул Бранг. Стилът е неокласическия “Voila une idee”. Отличават се седемте символа на: изкуството, науката, земеделието, занятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа, а най-огоре е този на търговията – Меркурий. Дължа тази ценна информация за омагьосалата ме сграда на peika.bg. Снимам и други забележителности и си мисля, че Малката Венеция, всъщност ми предлага 

 

познати гледки

все по-често си мисля

за Милано

 

После се връщам към реката, а

 

небето

с нов спектакъл

малко преди дъжд

 

Прибирам се в стаята си за ново освежаване и презареждане, тъй като си обещах да снимам залеза. Точно се отпускам, когато

 

почукване по перваза

дълго чаканите

дъждовни капки

 

Не знам за вас, но когато дъждът ме завари приятно уморена и чиста, се чувствам толкова обновена, че ми се иска да можех да летя. Стаята ми няма балкон, но приветливата служителка от рецепцията ме кани в малко дворче с маса под навес.

 

малка мента

захладня но бързо

се топи ледът

 

Пиша. Споделям първи снимки с най-близките си хора и се усещам, че става

 

все по-тихо

отдалечават се вече

гръмотевиците

 

Усмихвам се и не ми се иска да си почивам повече.

 

след дъжда

отново съм край реката

златист залез

 

Залез, за който бях мечтала. Мечтите са цели бе крайни срокове и когато не ги гоним, всичко се случва съвсем естествено и дори надминава очакванията.

БЛАГОДАРЯ за този ден и се оттеглям в стаята си.

 

12.06.2021 г., събота

Ранното ставане никога не се е превръщало в проблем за мен. Напротив – това е тази част от деня в която съм най-активна. Без да ѝ се насладя, имам усещането, че губя нещо. Особено на ново място.

 

сутрешен вятър

втурвам се да гоня

изгрева

 

И успявам да го видя, за щастие. Да, ето ги съвсем различните нюанси, ето го обещанието за нещо ново, неочаквано, красиво.

 

плясък на криле

под неузрялата черница

окапал плод

 

задържам дъха си

на парапета пред мен

непозната птица

 

почивен ден

закъде бързате

лястовички?

 

Пия кафе край реката, водя си кратки записки и мисля, че е време за сутрешен душ и подготовка за деня.

 

кълве ли

само дъждът

не го попита

 

Да, точно влизам и дъждът се засилва. Не спирам да благодаря за късмета, който имам. Изкъпана, облечена (така, де) и усмихната, излизам на дворчето с чаша от онова, „магическото“, кафе. Не, не ми идва в повече, защото първото, което изпих край реката, беше от автомат и направо не се брои.

 

гукане

отминава и този

дъжд

 

Ето го този момент – само за мен, само аз. Трите състояния на съществуването (минало, настояще и бъдеще) са в редица и игриво си сменят местата: техният начин да ми напомнят колко относително е всичко. Правя последни записки, прочитам един разказ и се приготвям за ново движение. Напускам хотела след приятен разговор с управителя. Споделя за книгите, които си е купила, тъй като ѝ предстои дълга смяна до вторник. Обещаваме си да се видим отново.

 

В центъра на града закусвам и снимам сградите на операта, на катедралния храм „Света Троица“ и на Русенската митрополия. Свързани са с пожари – метафорчно, но уви и буквално. Те отстояват на времето и човешката небрежност и неблагодарност. Остават все така величествени и дават добри уроци. Дано да ги усвоим и заради себе си, и заради тези, които идват след нас.

 

звънци на колелета

първото съревнование

между момчета

 

Малко преди 11 часа съм пред Съдебната палата за среща с великолепната Кристина (за мен, Криси) Маринова. Имам много познати от Русе, но само тя прояви интерес към пътеписните ми записки и донякъде, на констатацията ѝ, че би било интересно да прочете какво ще напиша за Русе (освен емоционално-родствената ми връзка с Русе) дължа това пътуване. Криси сред хората е за мен това, което е Милано сред градовете: още при първа среща разбираме, че винаги сме се познавали. Двете се смеем, споделяме впечатления и идеи, надбягваме се с вятъра и отново се смеем. Благодаря ти, Криси! След повече от приятно прекараното време, аз я изпращам до Съдебната палата – ето го очарованието на новото място: първия ден съм изгубена и намерена, а на втория се чувствам като у дома си. Казваме си „До нови срещи!“, а ние сме хора, които държат на думата си.

И така, днес намирам булевард „Цар Освободител“ съвсем естествено, бе напрежение. Сядам на пейка, за да хапна и да си почина малко. Продължавам да вървя – без конркетна цел.

 

слънчев ден

блести срещу мен

Пантеонът

 

телевизионната кула

сякаш готова е за път

над гарата

 

До заминаването за София остават 2 часа и 40 минути. Знам, че Русе може да ми предложи още много, но спонтанно решавам да си презаверя билета за по-ранен автобус и си запазвам това право за следващото ми гостуване. Потегляме. Първите два часа минават в осмисляне на гледките и преживяванията, кратки записки и 20-минутна почивка отново в Обнова.

 

слънчево

поти се продавачката

зад скарата

 

Юнайтед

Дявола Кид – имена

на пици

 

първи стъпки

малко момиче пада

и се смее

 

Автобусът напуска крайпътните заведения и аз се забавлявам с веселите гледки през прозореца: облаците разказват някаква приказка, зеленото отстрани успокоява очите, които поглъщат дори буквите от двете книги и хайку журналите, които рожденичката днес, Вятърче, Илияна Стоянова, ми подари.

 

светлина сенки и полет на птици

 

нарушения

пътните знаци закрити

от храстите

 

златисти клони

слетени в едно дъждовни капки

и слънчеви лъчи

 

В Плевен отново получаваме разрешение за една цигара. Автобусът вече е пълен и трябва да се върна на запазеното ми място, вместо да се ширя на две седалки. След като и спокойните, и вечно сърдите пътници вече сме на седалките си, всеки се занимава с това, което му е интересно. 

Ремонт по автомагистралата отклонява маршрута по стария път, но все пак в 20 часа съм у дома и извеждам кучето. Точно на време, за да ни нароси лек дъжд и да ни подари тази малка, но толкова красива дъга. 

 

Два дни. Само два, но толкова много нови гледки. БЛАГОДАРЯ!

Банкя - Клисурски манастир - селище Витошица - Клисура за пешеходци

 На 22 май в 9:50 ч. бях на спирка "Ул. Ген Никола Генев" на автобус 42. Само 10 минути по-късно вече пътувах към Банкя, а в 10:30 бях в центъра. Нищо не се е променило, освен това че

градът на здравето

тук всеки ден е

Великден 

Обитаемите къщи са украсени, красиви сгради пустеят и само една от тези, които видях е осъвременена в ... игрален дом. 

Скоро поех по бул. "Варна", който е първият изход вдясно след кръговото, при фонтана. След като свърши тротоара, при ул. "Хумата" е добра идея да се тръгне по черния път, отстрани на обработваемите земи, успоредно на движението на автомобили. По-безопасно е така. Посоката е все направо и леко вдясно. Табела има едва при разклонението между Клисура и манастира

все нагоре

обръщам се назад

заради гледките 

Само три километра след табелата е светата обител "Света Петка (Параскева)". Манастирът, църквата-ротонда Въведение Богородично" и самият двор на манастира, особено впечатлил ме с чешмата, не подлежат на описание. Дори снимките не са в състояние да уловят усещането за спокойствие. Повече за самата история на манастира можете да научите от нета, тук,

На обратно, можете да поемете по същия път, но аз предпочетох да удовлетворя любопитството си и поех към Клисура. Нещо повече, поех по велоалеята вдясно, посетих селището Витошица. Борови гори, красиви пасбища, слънчеви лъчи, придали на гледките сюрреалистичен вид на гледките, помагащи в овладяване на упражнението за задържане на дъха,компенсират леката умора от прехода.

Имайте предвид, че от влизането в Клисура до спирка "Моста" на автобус 49 имате още около 2 км. ходене, но пък по ул. "Бор" - име, избрано съвсем не напосоки, - така че си заслужава. Проверете разписанието на автобуса, който иначе ще ви откара само за 40 мин. до метростанция "Сливница". 

пълно удовлетворение ;) 

Морска авантюра 2021 г.

 

На 13.05.2021 г., в 23:30 ч. автобус на една от столичните фирми отпътува за Бургас. Седалката до моята беше празна и успях да се отпусна и дори да поспя както до Стара Загора, където имахме кратка почивка на една бензиностанция, така и след това. И така, на 14.05, петък, още в 5:30 бях в Бургас.

автогара

хората по-малко

от гларусите

Знаете, че по това време на годината вече е светло в този час и предвид не много натовареното движение, се отправих, водена от моя GPS, когото още при пътуването ми до Милано през октомври 2019 г. нарекох „Стронцо“, както и с помощта на човек от Свети Влас за малко, изминала само 11 км., се озовах в рибното пристанище. Наслаждавах се на безвремие по тесните улички, веселите надписи, приятните хора, упътили ме до беседката с автоматите за кафе и закуски. Видях и паметника на Стайнбек, върху който дарителят е сложил точно толкова голяма плоча и със своето име – нещо, на което местните жени не спираха да се възмущават. 

пия кафе

на улица „Консервна“

Ченгене скеле

След този престой, изпълнена с впечатления и снимки на телефона, тръгнах към Черноморец, отново водена от Стронцо, но емоцията ме подведе и така и не разбрах кога батерията на иначе смарт телефона ми, беше паднала. Тръгнах по странджанска пътека и не се безпокоях за нищо. Знаех, че ще се случи най-доброто за мен и нищо не успя да помрачи очарователните гледки, които дори няма нужда да бъдат описвани – не ги пропускайте. Посмях се от сърце, когато много приятна дама-шофьор, ме уведоми, че би искала да ме закара (дори не бях махнала с ръка), но аз съм в грешната посока. Е, направих обратен завой и видях спряла кола на гранична полиция. Тандемът от мъж и жена, след като провериха документите ми – знаете, точно такива „льольовци“, които се усмихват и шегуват могат да бъдат опасни – ме върнаха на правия път. В последствие щях да установя, че съм минала още 13.300 км., но в този момент вече усещах лека умора. Тогава спря поредната кола и друг, алтруистично настроен шофьор ме откара през оставащите 4-5 км. до крайната ми за деня цел. Разбира се, в Черноморец също се поколебах за миг, но местно момче ме упъти до хотела, за който имах резервация и след като се настаних, изкъпах и презаредих както моята, така и на Стронцо батерии, излязох за безгрижно мотаене из градчето. 

най-после в хотела

огкога не бях пътувала

на стоп

 

брегът

с най-много иконостаси

Черноморец

 

усмивки

от непознати

говорим си с морето

 

късен обяд

правя си пикник

на плажа

 

вечерен дъжд

много ли са

30 километра

 

след дъжда

очи вперени в небето

дъга

 

Да, успях да си набележа маршрута за следващия ден, включително и къде да посрещна изгрева и благодарна за всички преживявания, заспах.

 

15.05.2021 г., събота

Събудих се още в пет, за да мога да се приготвя и да бъда навреме на скалите, под научно-учебната база на СУ, до иконостаса на св. Никола и св. Петър за специална среща – с изгрева. Морските вълни са изгладили камъните и придвижването по тях е лесно, но все пак, не е лоша идея да го правим бавно и съсредоточено. Седнах на една скала и в този момент небето се обагри в пурпур. Ето тук можете да видите самия изгрев.

След това се разходих по кея и се прибрах в хотела само за да се приготвя за поредния преход. Отидох (почти) до нос Червенка, заобиколих малко, тъй като имаше ремонтни дейности и скоро бях на пясъчната ивица: плажа на училището за сърф, къмпинг „Градина“ та чак до „Златната рибка“, пясъкът топлеше стъпалата ми, събирах раковини и камъчета (много от тях с формата на сърце) и дори на места оставих водата да отмива пясъка. Разбира се, тя не беше особено топла, но съвсем поносима за човек, който се движи. 

сама на море

толкова много дървета

на юда

...

пеша по плажа

избледнява границата

с миналото

При „Златната рибка“ излязох на Стария път и скоро бях в Созопол. Дано не обидя някого, но за мен красотата му е в Стария град. Открих духа (не прилики, а самото чувство) на Бергамо: тесните улички, скрили изненадващи гледки,

ах този аромат

навсякъде около мен

сладко от смокини

След като се наситих на гледки, аромати и общуване с природата, се прибрах в Черноморец с автобус (само за десет минути). А там...

обяд на открито

колко шумни са днес

вълните

След това се отправих към къмпинг „Черноморец“. Любезният охранител ми позволи да сляза по стълбите преди самия вход до плажа и да се насладя още малко на моето сливане с (а)морето.

Вечерта разпуснах с още 4.650 км., които добавих към сутрешните 3.5, дългия преход от 14.230 км. (включени са и тези от разглеждането на Созопол) и скитането до къмпинга от 5.190. Доволна от себе си, благодарна на всички, помогнали за тази моя авантюра, отново се насладих на душа, който имаше включена и функция за хидромасаж (не го споменах вчера, нали?) и си починах добре, вече набелязала си план за следващия ден.

16.05.2021 г., неделя

Утрото беше мъгливо, ръмеше дъжд, но все пак, бързо се приведох в приличен вид и сгушена в дъждобрана си отидох на втора среща с изгрева. Докато стигна до „моето“ си вече място, дъждът спря и се насладих на невероятния небесен спектакъл, та дори и през облаците. 

След това се върнах в хотела за допълнителни приготовления, след което тръгнах към точка две от набелязания още предната вечер маршрут – ранновизантийската крепост Акра на полуостров Свети Никола, чийто край е нос Акин. По много приятната, лека за преход, пътека

мокра трева

пътят ми пресечен

от див заек

Разбира се, че снимах достатъчно – и крепостта, за която можете да прочете информация в интернет, и плажа под нея. Мисля, че дадох много малък, но все пак добър, принос към почистването на част от него. Да му се не види, хора! Хубаво е, че сте се забавлявали, но

плаж под крепостта

сред пясъка и раковините

пластмасови бутилки

Добре, че опитът ме научи винаги да имам ръкавици и чували за боклук в чантата.

'

На връщане към хотела, се отбих и до мястото Мястото (играем си с думите, да). За щастие, не беше замърсено и се порадвах на прекрасната гледка, което поне малко уталожи възмущението ми от преживяването няколко минути преди това.

От там пешеходствах към другия край: отново Стария път, но този път от самото му начало. Разбира се, не издържах дълго да вървя по асфалта и свърнах към пясъчната ивица. Поседях малко и общувах по моя си начин с морето и се върнах към Черноморец, като отново излязох на на пътя за Черноморец, но при училището за сърфисти, по улица „Плажна“, улица „Чайка“ и ... без да се усетя, вече бях в парка при автогарата.

Обядвах на балкона в хотела, починах си малко и се върнах към Централния плаж и „моите“ си скали под базата на Университета. Вариантите са много, така че нямаше повторение на вече преживяното, а и (а)морето е като театрален спектакъл: колкото и пъти да се играе, винаги ще предложи нещо специално за този момент. Аз пък имах нужда да си разменим обещания за скорошни срещи. 

През това време

майски ден

почти не чувам вълните

от бормашини

И нормално – сезонът ще започне съвсем скоро. Гледките, за които разказвам и тези, които снимах, ще имат по-друг облик, който се харесва от не малко хора. Искрено вярвам, че те ще намерят очарованието, което им е нужно. Аз пък си спечелих един прекрасен залез 

17.05.2021 г., понеделник

Приятно изненадана от факта, че от този ден ще има нов автоубс, в 6:10 (преди, първият беше в 6:40),  аз бях много щастлива, защото в противен случай, трябваше да потърся други варианти за прибиране в София. И така, след като освободих стаята много рано, почти тичах (от нетърпение) до Централния плаж. Нямаше да имам време да отида до скалите, но все пак, успях да видя (а)морето още веднъж.

ранно утро

изпраща ме до автогарата

игриво куче

В Бургас бях около 7 без 15 и успях да се освежа до заминаването на автобуса до София в 7:10. В 12:20 вече бях на метростанция „Интерекспо център“ и се прибрах навреме, за да се изкъпя, освежа и да мога да започна работа следобед.

Благодарна съм за красотата, късмета и себеоткриването по време на тази кратка, но толкова наситена авантюра.