(около) Кокаляне

 Често се шегувам с приятели, че предпочитам "Витошка" пред Витоша, но и аз имам своите моменти, в които ми се иска "да хвана гората". За да пречистя мисълта си. За да се насладя на тишината. За да дишам дълбоко, без да се задъхвам (освен по стръмното, но и там се справям все по-добре). 

Има и такива моменти, в които взимам назаем 5-6 часа от работното си време и отчитам плюсове и минуси на това "да хвана гората" в работен ден и ... сама. Плюсовете са, че движението по пътя е почти нулево и не е нужно да очаквам хората да се съобразяват с мен или аз - с тях. Не ми пречат, но, да, онези моменти, за които споменавам по-горе.

На 21.02.2022 г. взех въпросния заем, прецених внимателно как да го върна още същия ден и се отправих към Кокаляне. Озовах се на метростанция "Цариградско шосе" 21 минути преди идването на автобус №3 и веднага смених първоначалния план. Качих се на "единичката", както го наричаше баба ми, и слязох на последната му спирка - "Кокалянско ханче". Посъветвах се с моя "Стронцо" (GPS-а) и поех пеша към манастира "Св. Николай Летни". 

това е колаж от снимки, запечатали гледките, които спираха и краката, и дъха ми по пътя

а ето ги и приятелчетата, с които се гледахме с любопитство едни други по пътя. Човек бързо осъзнава колко по-опасен е нашият вид, отколкото всички други форми на живот около нас

тук виждате мостовете по пътя ми. Единият от тях е "Дяволският" над река Ведена. Заслужава си човек да спре за малко и да опита да хване ритъма на водата

Ако не сте настроени толкова авантюристично като мен, можете да сверите разписанието на автобус №3 и да слезете на спирка "Манастир Св. Никола" (трета след "Кокалянско ханче") - не, няма грешка, това е името на спирката, - да пресечете шосето и да пийнете вода на чешмата, построена от ГУСВ, с надпис:

"Народът с обич го дарява

и казва топло от сърце

за мъжеството - 

               - чест и слава

на трудовашките ръце"

да видите паметника, изграден през 1960 г. и да научите повече за него от паметната плоча. След това, вляво, ще видите пътека, която никак не е трудна и скоро ще видите разклона за

манастира "Св. Николай Летни". Туристите, свикнали да се разхождат с домашните си любимци, да имат предвид: едва преди последния завой има табела, предупреждаваща, че няма да можете да влезете в манастирския двор с куче - едно е достатъчно там. Абсолютна душичка, която поздравява с махане на опашка. Манастирът е действащ, но без монаси и е част от Софийската "Мала Света Гора". Предполага се, че е основан между X и XII век. Повече информация можете да намерите в "Уикипедия" или тук

на връщане отново поех към "Кокалянско ханче" и видях вдясно, но отдалече, Кокалянския Урвич - мястото на което цар Иван Шишман и воините му защитавали последната твърдина на българската държава от 1382 до 1389 г. 

за малко да забравя да се снимам, а не бива виден нарцис като мен да пропусне да го направи (с намигване и полуусмивка) 

прибрах си и малко от великолепната природа у дома - да ме зарежда с мощната си енергия, особено ако прогнозите за още сняг се сбъднат

Кърджали - Каменната сватба - Дъждовница и скалните ниши - Кърджали: романтика и манастир

 Имам трима фейсбук-приятели в Кърджали, но не им се обадих, защото ще оставя това удоволствие за следващото ми гостуване в този прекрасен град. Град, който по някакви си измислени причини все не намирах начин да посетя. Този път нищо не ме спря и мога само да благодаря.

ден 1

Пристигнах в ранния следобед с автобус. Шофьорът беше повече от внимателен и малко се забавихме, но какво значение има? Нали пристигнахме живи и здрави?! 

Настаних се в бутиковия хотел "Бахи". Наистина, бутиково издържан интериор и много добро обслужване. 

Е, колко време е нужно за човек а се освежи? Колкото - толкова, но денят дори през зимата, е голям. Реших, че като за след сериозно пътуване, ще остана в града и ще разгледам неща, предложени ми от Google. 

Видях началото на парк "Простор", градската градина, в която видях две наистина внушителни статуи: 6-метровата на Левски и 8-метровият ангел, инсталиран за Рождество, чието послание обединява вярата, надеждата и духа на доброто, а червеното му сърце е израз както на благодарността към медиците, така и съпричастност към пострадалите от корона вируса. Оставих си другите забележителности за "десерт", в последния ден, и се отправих към водното огледало - проект "Укрепване на брега на река Арда в района на Кърджали" от 2009 г. Масивен яз с подпорни стени по двата бряга оформят водно огледало с дължина 3 км. и ширина 160 м. 

камък и блясък
един срещу друг Левски 
и ангел

водно огледало
отражението на небето
накъсано

Ден 2

След освежаване и приятна закуска в хотела се отправих към автогарата с първа цел - Дъждовница. "Да, ама - не!" Оказа се, че автобусното разписание е по-различно в неделя, но пък аз съм достатъчно гъвкава и адаптивна и първо се отправих към Каменната сватба, водена от моя Стронцо (GPS-а) и минавайки през парка за отдих и култура "Простор", стигайки до гробищата, подминавайки ги, без да допускам мрачни мисли, следвайки пътя, който е омагьосващ, стигнах до мястото. Знам, че можете да ми кажете - "Ти си куку", - но ви уверявам, че пленителната гледка, легендите за която можете да прочетете в интернет, буквално ме пренесе в друго и времево, и пространствено измерение. 

каменна сватба
само вятърът ли е този
който шепне тихо

до 

Успявам да се върна пеша навреме - в 12 часа потеглям с автобус за Дъждовница. Там, току до джамията е арт къщата с мелодичното тристишие: "Над Дъждовница//ситен дъжд//вали". Следвайки удобните упътвания, стигам до скалните ниши и си отбелязвам за следващо посещение "Утробата". Да, ще има следващо посещение. Оказва се, че автобусът за обратно е чак в 17:30 и познавайки възможностите си, се връщам до Кърджали пеша, благодарна за здравето и издържливостта ми. Веднага след Дъждовница се отбивам на 30 м. до беседката, чийто надпис не разбирам, но за чието изграждане съм благодарна, заради гледката, която се открива от нея. 

Цял час преди тръгването на автобуса от Дъждовница, вече съм в Кърджали и успявам изморена, но много щастлива да вляза в хотела с умивка.

Ден 3

Денят за "десерт", както си обещах. Общо взето, изглеждаше така: Розариумът с Целувката на Бърнс, Градската градина с арката с катинарите, посветена на любовта, и величественият паметник, пазара, центъра.

ден за романтика
след целувката на Бърнс
арката с катинарите

След приятен обяд, отидох да посетя манастира "Свети Йоан Предтеча", чиято куполна църква е възстановена през 2000 г. и все още пази руините на монаси. Градинката ѝ ми се стори малко странна, но коя съм аз, че да давам оценки? Важното е, че ремонтните дейности продължават. Единственото, което не можех да разбера, но отново не съдя е:

света обител
дори служителите се нуждаят
от молби

След още малко "крачене" из града, дойде време за автобуса.

автогара
все по-често се говори 
на турски
усмивките ни обаче
са на един език

Минавайки покрай "Простор", виждам и пътеката за Перперикон, която си оставям за втория ден от следващото ми посещение. Кърджали, очаквай ме. И благодаря!