от Родерик Винсент, “Writer’s Digest”
(със съкращения)
част от
Това е гостуваща колонка от Родерик Винсент, автор на предстоящата антиутопична
поредица „Америка“. Първият роман със заглавие „Каузата“ беше публикуван на 28
ноември 2014 г. Гражданин на света, той e
живял в САЩ,
Англия и Маршалските острови, а в момента се е установил в Женева, Швейцария.
Неговите рецензии и разкази са публикувани от „Ploughshares, Straylight“ (в Университета
на Уисконсин, Парксайд) и „Offshoots“ (женевско издание).
Ценя спокойните, ненатрапчиви
отношения между хората, но израснах с апатичното поколение Х - първите интернет
тролове, първите геймъри, първите готи и първите спийд метъли, които надуваха “For Whom the Bell Tolls” на Metallica. Сега, хората от
поколението Х може и да се считат за утопични, упадъчни пичове, които все едно
изпълзяват от Средновековието, но вероятно този сантимент ще се промени, когато
правителството започне да реже EBT-картите
и ни ограничи свободата. Тъй като средната класа живее извън приказките като
„По-слаб“ на Стивън Кинг, ние можем да се озовем в един момент, избирайки
антиутопичен роман, за да съживим нашата младост, чийто дух сме загубили. С
други думи, ако се чувствате ядосани от настоящата политическа обстановка,
тогава от Вас може да излезе автор на антиутопия.
В повечето случаи антиутопията като
жанр изследва измислено бъдеще, което е насочено към съвременните страхове,
породени от пътя, който е избрало дадено общество. Изкуството е в образността
на още неизобретени, но лесни да си представим открития. Не е изненадващо, че
антиутопията често е разглеждана заедно с научната фантстика (проверете в
„Амазон“ различните категории), където технологията играе решаваща роля.
Роботи, нанотехнологии, напреднал изкуствен интелект, клонинги и всички други
производни на напреднала, измислена технология, често се използват като цветове
върху платно, изрисувано от мисълта на читателя. В „Прекрасния нов свят“ на
Олдъс Хъксли, се използват репродуктивни фабрики от бъдещето, за да се
произведе ограничен брой граждани, които да принадлежат на каста, лишена от
болка.
1.
Когато пишете антиутопия, помислете за това как да
използвате съвременните технологии и да ги екстраполирате. Когато добиете
представа за това как би изглеждала обстановката, запитайте се как да промените
обществото, което вече не съществува.
Някои антиутопични романи избягват
технологичния аспект, но се придържат към централната тема (изгаряне на книги в
„451 по Фаренхайт“, свръхнасилие в „Портокал с часовников механизъм“ и цикълът
на революция срещу деспотизма във „Фермата на животните“).
2.
Открийте каква е централната тема и после я изследвайте с неуморна страст
По-добрите антиутопии имат две общи
неща (вж. 3 и 4)
3.
Повествованието изтласква вътрешните събития в
периферията. Придвижете сюжета напред така, че в кулминацията да има усещане за
обреченост. Как героите ни отвеждат до там? Често в антиутопията разрешаването
на основния проблем се постига със смърт („Пътят“, „1984“), но преди това
съществуваща в историята сила води читателя към втория решаващ елемент, а
именно:
4.
Вградено послание, което може да се асоциира с горящ огън
в стомаха на автора. В „Орикс и Крейк“ от Маргарет Атууд, корпоративната
доминация, ръководена от биотехнологични компании, съсредоточени върху
създаването на микроорганизми (темата), причинява необратим колапс на
човечеството. Посланието: човек е твърде умен за да се грижи за своето
собствено добруване, но неовладяният технологичен напредък, без налагане на етични
норми, ще има катастрофални последствия. В „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс, в
реалити телевизия героите са доведени до смъртоносни битки (темата).
Посланието: гладиаторските игри, привлекателни за публиката, отклоняват
вниманието от от истинската природа на света в рамките на Окръг 13. Държавното
наблюдение в „1984“ на Оруел, прониква навсякъде (темата). Историята е
пренаписана, за да пасва на нуждите на „Биг Брадър“, а нацията е в непрекъснат
страх от война (всичко това звучи познато). Цялата книга е едно голямо
послание, отвеждащо ни към природата на тоталитаризма.
Защо читателите са толкова
привързани към такива песимистични, футуристични романи, вместо към утопичните
творби? Защо така се успокояваме с антиутопия? Вероятно причината се крие в
това, за което Ницше казва: „Ако искате да се борите за мир на душата и
удоволствие, вярвайте; ако искате да сте последовател на истината,
разпитвайте.“
5.
Антиутопията търси истината в тресавището на настоящето като
проектира проблемите на днешния ден в бъдещето и ги разширява. Когато авторът
успява да постигне това, писането незабавно става по-добро.
Нека се изправим лице в лице с
истината – утопията е скучна. Като читатели, ние усещаме, че утопията по начало
е недостижима. Човечеството не си пада по истории без конфликт. Сякаш не сме
надживели ужасите на двете световни войни - ние сме виждали пушещите газови
камери, ходещите скелети, увиснали по телени огради, вкопчили се в живота си,
груповото мислене и фашизма, контрола на мисълта.
6.
Когато пише антиутопия, където бъдещето обикновено не е
толкова светло, писателят чертае ужасяващи примери от миналото като зловещи
изображения. Имайте предвид, че почти всички антиутопични произведения
използват резки, депресивни образи в рамките на прозата си. Това, което е
съществено, е да се създаде нещо уникално, което ще провокира читателската
мисъл и ще
остане там завинаги.
Базирана
много повече върху реалността, ние знаем и разбираме, че антиутопията е като
магнит за читателското усещане за фатализъм, когато говорим за безнадеждна,
довела до безизходица, политика и надвиснали социални и икономически проблеми,
които виждаме постоянно. Бойното поле се разпростира все по-широко и стига далеч
в антиутопичните романи, където въображението може да потъне във футуристични
минни полета. Обмисляйки настоящия политически пейзаж и мястото, към което сме
се запътили, активизирането на темата „Антиутопията за възрастни“ е неизбежна
(литературата за подрастващи изглежда вече е пренаситена и на нея, в повечето
случаи, й липсва определена връзка с настоящето).
7.
Ключът към писането на страхотна антиутопична литература е да установим
здраво връзката с текущите събития. Писнало ли Ви е? Ако е така, тогава огънят
в стомаха ще Ви помогне да създадете страхотна белетристика. Можете ли да
пресъздадете всичко това на хартия? След всеки един ден, измисленото от
разказвача става все по-ясен намек за истината. Военизирането на полицейските
сили и други последващи дейности, както и напредналата роботика, старото
приятелче капитализмът и балонираната клептокрация в постоянно състояние на
война са пикантните подправки за следващата антиутопия. Ще бъдете ли Вие този,
който ще я напише? Не знам, но Вие, като автор, имате шанса да кажете нещо, за
да ударите десятката, така че не позволявайте на възможността да Ви се
изплъзне. Кой е начинът, по който виждате света различно и как можете да
изразите това посредством героите, без да напишете изобличителната реч на
вярванията си? Ето къде се крие изкуството на антиутопичната литература.
Няма коментари:
Публикуване на коментар