Как да разработим план за писане

част от 

"Неделно четиво за писатели, 2015 г."
и препечатано от "Кафене.бг"

oт Крис Фрийзи, “Writers’ Digest”  

(със съкращения)      

.

Понякога, като писател, е трудно да мислите за големи, труднодостъпни цели, когато работите върху проект или план да започнете да пишете нещо ново. Мислене от типа на „Аз ще напиша роман и ще го завърша до датата Х“ е твърде амбициозно. И може би е твърде много, за да бъде постигнато.

Вместо това, разработете си план. Пишете „на парче“. Напишете онези части от романа или разказа си, които намирате за по-интересни от другите. Предизвикайте себе си, но направете целите и очакванията си разумни и достижими, защото това ще направи крайния резултат задоволителен.

Да напишем романи и разкази

Пишете ли в момента или нанасяте финалните щрихи на един разказ? Защо не обмислите участието му в конкурс, дори с паричен фонд?

-       И така, с какво си изкарваш хляба? – пита Ваш приятел на футболен мач, докато хвърля по едно око на дъщеря си.

-       Писател съм – произнасяте гордо.

-       Това е очарователно! Нещо, което може би съм чел? – пита той, докато двамата се радвате на отбелязания от Вашия отбор гол.

-       Все още не, - признавате вие. – Нямах много късмет да ме публикуват. – следва пауза, докато той аплодира. – Всъщност, нямам много време за писане напоследък. Да съм вкъщи с децата отнема толкова много енергия, че като си легнат в края на деня, всичко, което искам да правя е да гледам телевизия. Плюс това, толкова е обезсърчително, когато нямаш никого, който да хвърли поне един поглед на работата ти.

-       Но ти си писател, нали? Как може да си писател, без всъщност да пишеш?

Тази сцена може да Ви накара да се смеете, докато разпознавате себе си или вероятно ще Ви накара да се скриете от срам. Истинските писатели пишат. Успешните писатели намират време всеки ден за да подобрят творението си и да посрещнат задълженията си на писател – без значение дали тези задължения са предизвикани от външни фактори (от редакторите) или от вътрешни (от непреодолимо желание да пишете). Това, което обикновено отделя добрите от лошите писатели (и често, публикуваните от непубликуваните) е навикът да се работи. Това е. Това е голямата тайна. Истинските писатели работят сериозно. Всъщност, повечето работят страшно много.

Професионалните писатели знаят, че няма нещо като недостатъчно дълъг краен срок, за да ги отклони от съсредоточаването върху работата им. Всъщност, истинският проблем за начинаещите писатели обикновено е не ужасът от крайния срок, а просто да организират времето си достатъчно ефективно и да работят с продуктивно спокойствие. Всички писатели се чувстват по този начин от време на време. Както и други неща, които ни се случват понастоящем, писането често може да бъде оставяно настрани като неприятно домакинско задължение.

Постигането на писателските цели изисква съставянето на писателски план, разграфен по часове, в който се посочва какво и кога трябва да направите.

Изберете да пишете

Всеки на тази планета има едно и също количество време всеки ден. Как избираме да използваме това време превръща някои от нас в писатели, а други – в готвачи. Ако Вие сте готвач, който иска да пише, обаче, би трябвало вероятно да обмислите как да използвате времето си.

Сандра Фелтън, която е написала повече от дузина книги за това как да организирате времето си, набляга на това да да се съсредоточите върху приоритетите си и върху отдадеността като организационни инструменти в помощ на писателите.

 „Мисля, че целият отговор е в съсредоточаването,“ казва тя. – „Мисля, че смисълът на съсредоточаването е, че Вие трябва да решите какво искате да правите и да го поставите над другите желани от Вас дейности. Защото това, което искате най-много е да пишете.“

Забележете, че изборът не е между това да пишете и да правите нещо друго, което не искате да правите. Изборът е между почти съсипващия набор от неща, които изглежда се появяват на пътя Ви: да се свържете с приятели във „Фейсбук“, да почетете за удоволствие, да поканите хора на вечеря. После, има ходене на кино и театър и опера и фамилни събирания, и пътешествия, и гледане на твърде много телевизия. Понякога хората биха предпочели дори да се заемат с прането и измиването на съдовете, вместо с писане. (Всички писатели имат такива дни, но ако това постоянно състояние, ще се наложи да обмислите отново литературното си призвание). Изправени пред толкова много опции, хората избират част от тях, а после се оплакват от липса на време.

Някои хора, всъщност, може да използват останките свободно време за писане, да изписват романи на гърба на пощенски пликове, докато чакат на опашка в магазина за хранителни стоки. Ако имат десет минути между това да помогнат на детето с домашната и да го закарат на урок по флейта, те използват тези десет ценни минути, за да пишат или изгладят малко от своите писания. На такива хора завиждаме ние, останалите. За нас, пишещи за публикуване, остават по-големите писания и времето за проучвания, размисли, чернови, преписване и шлифоване.

Превърнете писането в навик

Да се намери време за писане изисква минимална организация, но за да се използва продуктивно, тя изисква отдаденост. Всъщност, темата на всяка статия за това да се организираме за писане е проста: само го направете. Желанието за писане и самото писане са братовчеди, не идентични близнаци. Психологическо проучване посочва, че писането всеки ден, без значение дали музата шепне в ухото или е дезертирала от Вас, провокира не само повече писане, но също повече идеи за бъдещи творби.

Навикът за писане, като упражнение, е награда сам за себе си. Когато не го правите, Вие се чувствате така, сякаш кръшкате на себе си. Истинските писатели не си седят просто така и да чакат вдъхновение, преди да сложат пръсти на клавиатурата. Те слагат пръсти на клавиатурата и знаят, че някъде, през тези часове, те ще открият парченцето самородно злато, наречено „вдъхновение“. Пръсти-на-клавиатурата, дупе-в-поза „стол“ е като тренировка за писателя. По някакъв начин, това е същото като при истинските бегачи, които стъпват на тротоара или на пътечката за бягане по всяко време на годината, без значение дали са заети с работа или са във ваканция. Както и при физическите упражнения, писането често доставя удоволствие, докато го правите, а ендорфинът и серотонинът вършат своята работа. През по-голяма част от времето писането е въпрос на дисциплина, откровеност и простота. Дисциплината идва по-лесно при едни хора, отколкото при други, но със сигурност е умение, което може да се култивира.

 „Единственото нещо,което мога да ви кажа, че правя безпрепятствено е писането – ставам сутрин и буквално отивам направо при пишещата машина.“ – казва Стефани Кулп, която е написала книги за организацията и управлението на времето. – „Всяко малко нещо, което може да ме разсее от бюрото ми, го убива. Когато пиша нещо дълго, това ми отнема около три, с малки прекъсвания, дни, а аз влизам в ритъма му и пиша. Все пак, мога да напиша книга за три седмици.“

Ето няколко съвета за придобиване на навика за писане

-       Започнете като си отделите час или половин час на ден, за да пишете;

-       Поставете си за цел да напишете определено количество думи всеки ден;

-       Опитайте се да пишете по едно и също време всеки ден, така че да не искате да правите нещо друго по това време;

-       Пишете дори когато не се чувствате вдъхновени, дори когато не се чувствате готови да пишете. Ако искате да бъдете писател, трябва да пишете.

Вашият план за писане

Често, трудната част е да започнете да пишете по някакъв проект. На много професии, свързани с писането, може да се гледа като на последователност от двойни задачи, които следват някакъв основен път от началото до края. Ако изпълнявате всяка една задача подред, можете да следвате плана да довършите дадена творба. Колкото повече пишете, толкова по в състояние да участвате в него се чувствате и можете да прецените колко време ще Ви отнеме определен проект.

Ръководството за планиране по-долу помага да разделите своя проект за написване на книга на по-малки задачи. Започнете с индивидуални глави и разделете главите на съставни части. Разграфете своя писателски проект по дни, с определено време всеки ден и с малко късмет и повече упорита работа, ще завършите проекта си на време.

Ако сте човек, който негодува и се противопоставя на разграфяването, запомнете, че създаването на план за писане цели да Ви помогне, а не да Ви ограничи. Целта е да освободите напрежение, да организирате живота си и да направите творческия си процес по-ефективен. Да се справите дори с минимални крайни срокове, може да повдигне духа Ви и да подсили увереността Ви. Просто, да отметнете като свършени различни точки от списъка със задачи е толкова добро, че само по себе си е награда и Ви кара да продължите да пишете.

Хвърлете един поглед на следващото ръководство, което ще Ви помогне да организирате по-добре времето си за писане и в замяна, да завършите проекта си.

Поставете си разумни, изпълними цели. Дори и да нямате крайни срокове, поставете си такива и се отнасяйте към тях сериозно. Защото Вие разбирате силата на написаната дума. Напишете определената си цел със съответна дата, като например: „Да довърша глава до [която и да е дата].“ Някои хора дори си налагат наказание и/или си присъждат награда, ако те не изпълнят или изпълнят своята цел: „Ако завърша глава пет до петък, може да отида на кино; ако не я завърша навреме, аз ще излъскам тоалетната като наказание.“ Е, не е нужно да лъскате тоалетните, но малко самоограничение вероятно е добро за Вас.

Разделяй и владей. Гледайте на проекта си не като на непревземаем монолит, а като на компилация от малки цели. Причината трудната работа да се подминава е, че често се гледа на нея като на нещо обезкуражаващо, ако е записано като нещо общо в списъка с целите. Например: „Да напиша книга следващата година,“ може да бъде доста обезкуражаващо. Обхватът на проекта е толкова голям, а крайният срок толкова отдалечен, че постигането на целта изглежда невъзможна. Вместо това, фокусирайте се върху по-малки задачи, които да свършите днес, утре, тази седмица и този месец. Това ще Ви помогне да достигнете целта си. По-вероятно е да изпълните по-малките задачи в по-близко бъдеще, отколкото да си поставите смътно обозрима цел в абстрактната далечина. Задачите Ви помагат да достигнете отдалечената главна цел стъпка по стъпка.

Създайте си план от подредени задачи. Запишете си задачите по реда, който би трябвало да бъдат изпълнени. Това ще Ви запази съсредоточени, а и ще освободи съзнанието Ви, за да се концентрирате върху важните неща – вместо да загубите мисловна енергия, опитвайки се да си спомните всички незначителни подробности, това трябва да се прави всеки ден. Раздробете задачата на стъпки, с които можете да се справите.

.Изберете си дати и се придържайте към тях. „Някой ден ще напиша книга.“ Колко пъти сме си помисляли това? Превърнете идеалистичната си мечта в реално изпълнима цел като се придържате към работещ график. Например, изберете си дата от календара  за да започнете да пишете своя проект. Направете го днес. Ще се изненадате от това колко по-бързо ще стигнете до крайния срок, особено ако е последван от позитивни действия.

Работете отзад напред. Най-важната стъпка в планирането на времето за проекта Ви е точно тази. Отбележете на календара си крайната дата. (Ако нямате краен срок от издател, Вие си поставете разумен такъв). После, измислете кога всяка една част трябва да бъде завършена. Оставете си малко време в календара за закъснения, които неизменно се случват: човекът, когото ще интервюирате се разболява от грип и трябва да отложите за няколко дни, компютърът се разваля и т.н.

До всяка точка от Вашия списък, напишете времето, което мислите, че ще Ви отнеме за изпълнение и крайния срок за това изпълнение. Хората, като цяло, записват твърде много подточки в техния списък със задачи и като резултат, се чувстват победени, когато трябва да прехвърлят неизпълнените задачи от един ден за друг. Както писа веднъж Уилям Джеймс, „Нищо не е толкова уморително, колкото вечното увисване с неизпълнени задачи.“ И така, нахвърлете на един лист какво очаквате, в рамките на разумното, да го свършите до края на деня. Някои хора успяват, като използват уебсайтове за организиране, което им помага да не се отклоняват от целите. Например, в www.Toodledo.com потребителите могат да си създадат цели за себе си, да си ги оцветят и да си запишат крайни срокове, да подредят задачите си по приоритети в “hotlists” и да успеят да следят времето, което прекарват по изпълнение на проекта си. Има и други подобни сайтове, включително приложими за смартфони и таблети.(Разбира се, старата система от химикалка и лепливи листчета също върши добра работа).