част от
Бренда Яновиц, автор на “Scot on theRocks”, “Jack with a
Twist” и “The
Lonely Hearts Club“ (не са
превеждани на български – б.пр.). нейните творби също така са публикувани в the
New York Post, Publisher’s Weekly, Long Island Woman Magazine, Mom.me, Hello
Giggles и xoJane
Най-важната част от вашия роман е
онази, която никога няма да бъде видяна от читателя. Тя е частта, която е само
за вас. Частта, която само вие познавате. Е, вие и героят ви – това е. Тя е
проучването за героя. Не можете да напишете добър роман без да опознаете героя
отвътре и отвън.
Има толкова много начини да
направите своето проучване за героя. Това може да бъде писмо, което героят ви
пише до приятел. Може да бъде признание, което героят ви прави пред психиатъра
си. Или дори може да бъде списък от неща, които искате да научите за него.
Понякога, когато не съм пред компютъра,
аз си представям героя, който се разхожда с мен. Дългият път до аптеката? Хммм,
как би реагирал героят ми на това? Приятел закъснява за обяд – би ли изчакал
моят герой или би си тръгнал ядосан? Кола ме засича в натоварено движение? Би
ли се разкрещял моят герой или би преглътнал всичко в себе си?
Някои писатели обичат да обработят
своето проучване за героя, преди да са написали дори и дума. Но за мен, аз
обичам да се потопя в една книга и просто да започна да пиша свободно, измисляйки
си нещата в движение. После, когато настъпи неизменното блокиране, аз мога да
направя крачка назад и да помисля за това, което пиша. Няма нужда да се махна
от компютъра – всъщност, когато усетя, че съм зациклила, да оставя клавиатурата
настрани е най-лошото нещо, което мога да направя. Това само потвърждава
идеята, че съм блокирала. А писането поражда писане, така че не спирайте.
Белетристът Джилиън Флин написа най-цитираната
част от своя хит “Gone
Girl” като проучване за героя си. Речта на „якото момиче“ беше нещо, което тя
написа, когато беше блокирала и си проправи път към завършения продукт.
Но проучването за героя не трябва да
си проправя път в незавършения ви продукт. Всъщност, някои хора мислят, че не
им е нужно. В настоящата ми творба, проучването за героя става част от първата
чернова. Почувствах, че е важно да дам на читателя предисторията на огромния
калъп от герои, за да разголя напълно играчите си. Моят чудесен редактор,
Бренда Коупленд, наскоро ми изпрати страхотен цитат от Стивън Кинг:
„Най-важните неща, които трябва да запомните
за предисторията са, че (а) всеки има история и (б) по-голяма част от нея не е
много интересна.“ – Стивън Кинг
Аз се влюбих в този цитат! И така,
ние трябва да изрежем предисторията. За всеки един от героите. А това боли.
Човече, наистина боли! Но знаете ли какво? Техните предистории не се променят.
Те просто им проправят пътя по по-жив начин. Заради тези проучвания за героя,
аз го опознавам отвътре и отвън и мисля, че когато един автор наистина познава
героите си, познава ги и до най-малката подробност, това си личи в написаното.
Като имате това предвид, ето ги
десетте най-добри въпроса, които трябва да можете да си зададете към всеки от
героите си:
1. На колко години е? (И каква е менталната му възраст? Дали е
16-годишен/-а в тялото на 40-годишен/-а и т.н.?)
2. Имал/-а ли е щастливо детство? Защо/защо не?
3. Настоящи/минали връзки? Как са повлияли?
4. За какво го/я е грижа?
5. От какво е обсебен/-а?
6. Най-големият страх?
7. Кое е най-доброто нещо, което му/й се е случвало?
8. А най-смущаващото?
9. Най-голямата тайна?
10. Коя е единствената дума, с която бихте го/я изразили?
Кои са вашите лични въпроси, които
си задавате, когато нещата опират до героя? Какво мислите, че трябва да знае всеки
автор за своите герои?
Няма коментари:
Публикуване на коментар