част от
(Кога да затворите дневника си и да отворете
вашия “Toolbox”)
Дана Шавин, чиито есета можете да прочетете в “Oxford
American”, “The Writer” и др., е
колумнист в “The Chattanooga Times Free Press”. Също така, тя е автор на мемоари.
Когато започнах да давам интервюта
за моите мемоари “The
Body Tourist”, получих много стандартни въпроси. Книгата е за шестте
години, които прекарах във „възстановяване“ от „Анорексия нервоза“.
Възстановяване е в кавички, защото, както читателят може да разбере още в
началото, въпреки факта, че напуснах болницата и си намерих работа като
възпитател в дом за алкохоло- и наркозависими, съвсем не съм се възстановила
напълно. Мемоарите ми предлагат решителен поглед върху всички области, в които
аз не съм все още добре, което включва и неспособността ми да измервам с
трицифрени числа, и моите изопачени виждания за тънката граница между
възпитател и клиент, и моите лични усилия да се справя с всички как, дали и
защо да ям, да бъда сексуална, да притежавам легло, да имам приятели, да се
върна в училище и да спра да правя номера с възстановяването си.
В по-ранните интервюта, въпросът,
който ми се задаваше най-често, беше за фактите, касаещи самата анорексия:
Колко време ми е отнело да разбера, че съм болна; защо е било толкова трудно да
посрещна ежедневните си нужди; къде са били родителите ми, когато всичко това е
започнало. Най-важният въпрос, който успя да ме развълнува, обаче е: „Написването
на книга беше ли пречистващо?“
На него аз отговорих – и да, и не.
Частта „да“ от моя отговор се отнася
до това, че изкарах историята за моя провал и оцеляване от главата си върху
страниците и я дадох на света под формата на книга. Почувствах неописуемо
облекчение, че вече не съм обременена от моята история или от изгарящата нужда
да я разкажа. Историята е разказана, книгата – публикувана, а аз можех да
продължа напред. Можех да напиша други истории, да се фокусирам върху други
цели, да имам други мисли в главата си. Пречистващо? Можете да се обзаложите за
това.
Частта от моя отговор, която имаше
нещо общо с това какво съм научила в процеса на написването на книгата, е
онази, която трябваше да се справи с болезнени проблеми, неприятни емоции и
недостига на лични детайли. Аз научих, че желанието за катарзис може да бъде
мотивиращо за написването на първата страница – нуждата да се изрази нещо, да
се стигне до момента с чувствата или емоциите, или събитията, да извадя нещо от
системата, така че да започне процесът на оздравяване. От друга страна,
писането може да ви отнеме много години на съсредоточено проучване и работа. Това
е скритата страна на писането.
Трябва да бъдем много внимателни да
не объркаме двете. В противен случай, ще загубим и двете.
Помислете за това: ако сте писали в
дневника си, обръщайки внимание на избора на думи, конструкция на изречение, в
каква последователност да разкажете събитията, как да спазите подходящата
дистанция и разказваческа позиция, бихте загубили възможността да се измъкнете
безпрепятствено от мъчителната страна на собствената си нерафинирана
сантименталност или от приятното езеро на самосъжалението, или от необузданото
оплакване, или от брейнсторминга. Всичко това може да доведе до или да прочисти
пътя на важните прозрения и идеи.
По същия начин, ако позволите на
писателския занаят да обърка нуждите ви да се измъкнете от болката, за да
завърши като публикация, при всички положения ще се чете като нещо, написано в
дневника ви. Няма да имате подходящата дистанция.
И така, как да пишем най-добре за
личните, болезнени събития от живота ни? Първо се запитайте каква е целта ви.
Ако е да спечелите съчувствие или да бъде процес на лечение, разкажете първо
историята на дневника си. Извадете я от системата си. Когато вече не сте
зависими от емоциите си, когато сте готови да изследвате тази история
безпристрастно, ще постигнете доброто писане, което читателите да приемат. За
целта ви е необходим вашият “Toolbox”
– кутията с инструменти на един писател.
А нима това не би било пречистващо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар