Хайбуни

Още три хайбуна, намерили място на страницата на "Нова Асоциална Поезия":

Клан-клан-недоклан

Гъбата кладница. Купи я сестра ми. Баба ми си спомни, че в детството и по-младите си години е хапвала чорбица от тази, растяща по дърветата, вкуснотия, приготвена от дядо ѝ. Аз бях „спасителят в гората“ – намерих рецепта в интернет.
И потръгна – правенето на чорба. Имитира шкембето, но е по-чиста. И по-свързваща – и във времето (миналото на баба ми), и в пространството (уж, нашето). Къкри на котлона и нарежда онези чудни мигове магия, които някога, без интернет, и свързвали, и разделяли хората. А е клан-клан-недоклан, защото хем колиш от дървото паразита, хем никой не е пострадал (нали, мили вегани – обръщам се само към онези, които ни напомнят с грозните си „хепънинги“ и „инсталации“ каква смърт е месото?). Пострадаха само спомените на баба ми – вече тя трябваше да приготви чорбата, а почти няма кой да я опита. Защото интернет може и да свързва по-бързо от всякога, но не може да изпрати паничка супа. Недоклана.

старо огнище…
само един въглен
догаря

Чистка

Чистя – дома си, тялото си, духа си.
Изхвърлям – ненужни вещи (дано се окажат нечии съкровища), ненужни дрехи (дано да стоплят нечие тяло) и хора от списъка с приятели (дано за някого останат такива).
Подреждам – стаята си, гардероба си, мислите си.

силен вятър
време да отпуша комина
за Дядо Коледа

Зазимяване

Шепотът от крилете на сребристите пеперуди, които летят само по време на буря, бе заглушен от барабаните на дъждовните капки. „Дум-дум-дум!“
„С-с-с“ – изсъска им последният слънчев лъч и се зазими.

листопад
няма кой да изплаши
враната