В Драма и Кавала, Гърция за два дни

Какво означава "приятел"? Няма да навлизам във философски размисли, нито пък ще цитирам мъдри хора. Простичко, ще споделя, че моите приятели са тези, с които винаги завършваме започнатото и продължаваме разговора си оттам, където е завършил та дори и след (в нашия случай, буквално) три години. Приятели са и тези, които изкривяват своята реалност, разширяват (почти до пръсване) "зоната си на комфорт" и осъществяват не просто планове, а почти невъзможни мечти. Приятели са и хора, които срещаме за първи път, но с които се разпознаваме сякаш винаги сме били заедно. Това се случи с Мира и съпруга ѝ Васил Василеви, Илияна Делева (Мира, Ила и аз планирахме това пътуване броени дни преди локдауна през 2020 г.), Петя Хантова, Красимир и Снежана Александрови, заедно с техните син и племенница, Ангел Стефанидис, Генка Пападопулос, преподавателите и децата от българското неделно училище "Св. Иван Рилски" в Кавала, което има филиали в Драма и Комотини. 

На 7 май, събота, Мира, Вася и Ила имахме среща с Ангел и Петя в Драма, където стигнахме почти неусетно, защото когато шофиращият е спокоен и уверен а компанията непринудена, всичко е възможно. След като разгледахме част от Драма и хапнахме там, се отправихме към Кавала, където ни посрещна Генка. 

Успях да сляза да морето, където се запознах със забавен и свободолюбив човек, нарекъл себе си "капитана". Можете и да го помислите за "не съвсем наред" на пръв поглед, но този човек, на доста добър английски, ми разказа своята история, за любовта си към Кавала и приятелството си с българи, вече заживели до "неговото" море, което прави хората щастливи. Подари ми шепа раковини и камъче-късметче. 

Освежени и заредени, се впуснахме да разглеждаме града и да се срещнем и с Краси, Снежка и децата. На маса, с хапване, някои и пийване, танци и шеги, някак изпратихме деня, който изживяхме повече добре. Прибрах се малко по-рано, а неуморните ми приятели продължили купона до ... колкото им е било хубаво.

Посрещнах изгрева на 8 май седнала на прекрасната тераса, увита от аромата на цъфнали лимоново и мандариново дръвчета и рози. 

Изпих си кафето и ... вече мога да кажа, че тичах и в Кавала. Не бързах да се прибера и се поразходих из града, заговаряйки се с месни хора, които наистина са щастливи, усмихнати и готови да помогнат.

Капитанът ми подари букет рози за късмет, а малко по-късно дари и приятелите ми с по две рози, за успех на представянето, което ни предстоеше и въпреки че се усмихвахме едни на други, за да си вдъхнем сили и късмет, всички изживявахме тихо и едва доловимо своята сценична треска. 

Българското неделно училище празнуваше своя юбилей. Зарадваха ни с красива, богата програма, а ние им отговорихме на жеста с наше представяне: Мира, Ила и Петя рецитираха стиховете си под съпровода на тромпета на Краси, съвсем майсторски уловил настроението и посланието на всяка, с танците на Снежка, сина им и племенницата, с невероятните родопски и тракийски танци, а накрая аз имах шанса да представя част от моноспектакъла ми "Годините (м)ни", за чийто музикален съпровод отново се погрижи Краси. Завършихме нашето софийско-петричко-смолянско участие с едно българско хоро, на което бяхме заедно - артисти и публика, част от която просълзена от умиление.

Завършихме приключението си в Гърция с превкусен късен обяд в Палио и се отправихме към България. Благодарни. Удовлетворени. Вече планиращи нови приключения. 

Ето част от тези преживявания и впечатления в краткостишия:

езеро

все по-близо до мен

една патица

плисък на вълни

усещам аромата

на цъфнал лимон

на плоча

над морето

стар капитан

усмихнати хора

дали е само от близостта

на морето?

смехът ми заглушен

от грохота на вълните

миди в шепа

писък

над вечерята се спуска

гларус

ясна нощ

една звезда за миг скрита

от крило на гларус

славеево утро

посрещам изгрева

увита в одеяло

топла сутрин

вече тичах

и в Кавала

чаша кафе

барманът сваля маската

и ми пожелава късмет