понеделник, 11 април 2022 г.

Една необикновена история по Пътя...

 

Беше ранно утро. Кучето излезе навън и погледна надолу, за да бъде по-близо до земята, събрала толкова съобщения за него. За "въпрос на вкус" и "под опашката" - потърсете разбирачите. Ние тук сме по простичките неща и познаваме само първичното детско съзнание.




След това, кучето погледна нагоре и щастливо се усмихна "Както горе, тъй и долу" и обратното. 







Разигра се кучето и повика едно кутре, за да споделят радостта си и ако ги гледахте отстрани, бихте видели "куче-кученце" колкото пъти е възможно само за 40 секунди.





Малкото кутре побягна нанякъде и кучето реши да повика някоя птица, "куче (тук) - птица (ела).








Преди да долети поне една птица, обаче, ето че дойдоха "котка (и) крава" и също се заиграха. Котката обаче бързо изпрати кравата да изпълни някаква (уж) важна задача, защото...







... усети, че тя самата се превръща в тигър. И едва когато тигърът се умори, долетя...









един гълъб. Той с радост си почина на полянката, на която си бяха играли кучета, котка, крава и дори тигър.







Не щеш ли, отнякъде, с разперени криле, прелетя набързо над тях един орел (не можеше да свие тези криле, но кой ли е съвършен), за да съобщи, че видял...








лодка да се носи по реката. Освен това...









... в лодката имало лък и двама войни:























Скоро излязоха войните и спряха под едно дърво. Време беше да тренират, защото само редовните упражнения укрепват едновременно ума, духа и тялото. 







Та направиха едно упражнение....


и още едно










докато накрая, леко уморени, заспаха спокойно като деца. Може би, защото също така









за безопасността им бдеше една кобра (само омърсеното съзнание я вижда като опасност) и ...








една свещ осветяваше полянката, прегърната вече от полуздрача. 









К  Р  А  Й











Няма коментари:

Публикуване на коментар