От 15 до 18 май 2023 г. се насладих на поредното си морско приключение. Наричам Приморско отправна точка към чудесата не напразно. Ето няколко упътвания, преди да разкажа за пътуването ми.
ОТПРАВНА ТОЧКА 1: От конната база с трансперанта с надпис "Добре дошли в Перла бийч" вървете 1.5 км. все направо, като вдясно от вас ще бъдат пясъчните дюни между Северен плаж и местността "Перла", а вляво - защитената местонст "Стамополу" ще стигнете до кръстовище, от което се разклоняват следните пътища към невероятни места.
- Вляво е пътят към Републикански път, успоредно на който ще походите съвсем малко, ще го пресечете (ако се огледате, няма нищо страшно) и ще поемете по моста към резерват "Ропотамо".
- Вдясно ще стигнете до ново разклонение. Ако поемете вляво, ще се отбиете за 5 минути до параклиса "Свети Константин и Елена", ще се върнете на него и ще стигнете до фиордите на Маслен нос, към който ще ви упъти информационна табела и после ще се върнете по същата пътека, за да стигнете до самия нос. Ако продължите все направо по асфалта, ще слезете до плаж "Перла" и ще видите скалата "Крокодила", после ще се върнете по асфалта (уви, едноименната резиденция е оградена сериозно) и скоро вдясно ще видите стълбите, в чийто край вдясно е подводния параклис "Св. Никола".
- Все направо, на 4 км. от гореспоменатото кръстовище, ще стигнете до Беглик таш (едва ли има българин, който да не е чувал поне за него). След светилището, надолу, ще стигнете до залива Зигра, а ако преди него завиете вляво, до залива Света Анастасия, а и до Маслен нос.
ОТПРАВНА ТОЧКА 2: По централнта улица "Трети март" от автогарата та до самия ѝ край, вляво, ще видите всички забележителности на Приморско: Историческия музей, сградата и градинката на общината, църквата "Св. св. Кирил и Методий", датираща от 1930 и обновена през 2004 г. Вдясно е само читалището "Самообразование" от 1919 г., но и почти всяка улица води към Южен плаж. Съветвам ви да поемете първата вдясно след автогарата, за да се озовете при Дяволска река, да продължите направо до пристанището и да продължите по крайбрежната алея с изрисуваните с философи, писатели и музиканти камъни, да помахате на малката русалка вляво (сега е с всичките си пръсти) и да стигнете до плажа на ММЦ, а все напред по улицата, успоредна на плажа, да слезете отново до Северния плаж.
А ето го и моето приключение ден по ден. Снимките ще оставя за края на публикацията, по дни.
ДЕН 1. В 6:20 слязох от нощния влак, в който пътувах в спален вагон, възхитена от хигиената, която се поддържа и в купетата, и в тоалетните, дори във втора класа. В 7 вече пътувах към Китен. Там заредих добре със закуска след 18-часов фастинг, кафе и небрежно бъбрене с няколко местни жители. Оттам поех към... морето, разбира се! Тръгнах по пясъчната ивица на Южния плаж на града и продължих докъдето беше възможно. После се върнах на пътя покрай река Караагач, за да поема към къмпинг "Якото място", "Кум Кашла", разбирайки, че паркингът е за хора с нестандартна сексуална ориентация и предполагам, не се има предвид само хомосексуални и без да се усетя, да стигна до Лозенец. Да седна на пейката - реплика на онази над морето в Камен бряг - и да стигна до морския кръст и да се пошляя (много любим глагол) из Лозенец, а след това да се върна към Китен, но по пътечката, успоредна на пътя (е, на места се спъвах в треви и камъни, но това не е важно), пак да походя боса по пясъка за малко, колкото да видя змия на припек и да изляза при автогарата. Оттам, продължих към Приморско покрай Атлиман и видях първите дюни на крайната ми точка, палмите по тротоарите, новостроящ се параклис. Спрях за обяд около 14 часа след 25 километра преход. След това се настаних в един от най-добрите хотели - "Калипсо", на ул. "Дюни" №1. От библиотеката на рецепцията, през наивистичния, но със сигурност, превърнал се в кредо за тях надпис за прошката, втория шанс, любовта и прегръдката, до чистата стая и готовността на собствениците да помогнат, но без да се натрапят дори за секунда, превръщат хотела именно в желано място за почивка. Изкъпах се и си починах около час, но не бях уморена и се отправих към Бегликташ. По-горе имате точни инструкции за това как да стигнете и повярвайте, нямате нужда от GPS - моят Стронцо си получи заслужената почивка. Всичко вече е написано за това светилище като например тук Остава да му се насладим и да се оставим на усещанията, които не подлежат на описване нито с думи, нито със снимки. Само на 10-на минути по-надолу, стигнах до залива Зигра - място, от което пиратите дебнели под прикритие минаващите кораби, От камъка "нарязаният хляб" през скалата с нишите, свързани с вярата на траките в задгробния живот, до улеите, издълбани, за да се стича водата по тях и входовете на пещерите, та чак до изрисуваното лице на Апостола на свободата дава усещане за пренасяне в друго време и пространство. Прибрах се в хотела с толкова сили, че дори след топлия душ и полегнала в чистото удобно легло, не можех да кажа, че ми се спи.
ДЕН 2. Започнах го с тренировка за цяло тяло и се отправих на разходка към Маслен нос (напомням за указанията по-горе). Първо се отбих до параклиса "Свети Константин и Елена". Затворен е, но е толкова красив и кошерите близо до него напомнят за преходността на тленното и мистиката на духовното в нас и около нас. На места пътят е кален, заради минаващите автомобили, но пък шофьорите са толкова дружелюбни, че дори някоя друга клонка в краката или тревички, полепнали по обувките, докато заобикаляте калта, не могат да помрачат настроението. Ето, че видях и табелата за фиордите на Маслен нос. Наситих ли се на гледки? Не, определено! Исках ли да се върна? Също не, но вече бях удължила фастинга достатъчно и коремът ми пригласяше на птиците и ... комарите, а краката ми се питваха да развият скоростта на дивите зайци, които така и не успях да снимам. След закуска, както казва един приятел, "човек може да погледне по-философски на живота", та прегледах планираното и се отправих към резерват "Ропотамо". Е, и там нямаше никого, но красотата е красота и не подлежи на описание, а на (съ)преживяване. Защо "и там" ли? Защото магазините по Черноморието ни извън сезона напомнят донякъде 90-те години на миналия век - имаш пари, а няма къде да ги похарчиш. Нищо, така пък остава малко време за нас самите и за търсене на отговори, които поведигат следващите въпроси. След обяд и кратка почивка, се върнах към любимото кръстовище и поех пак вдясно, но този път продължих по асфалтовия път. Слязох за малко до плаж "Перла", за да снимам "Крокодила" и да позволя на стъпалата ми да се насладят на пясъка. След това, заради огражденията на резиденцията, се върнах на асфалтовия път и скоро слязох по стълбите, направени от Тошко и Мафи за слава и в полза на всички", както гласи надписът вдясно, към подводния параклис "Св. Николай". Жалко, че ви нямаше там, водолази! "За равен брой," момичета и момчета - без значение от възрастта, духът ви никога няма да ви превърне в "лелки и чичковци". Поразходих се по скалите от другата страна на стълбите и се върнах в Приморско и изучавах дюните му. Тази вечер сънят дойде по-бързо ииии то не само заради топлия душ.
ДЕН 3. Започнах с йога и нетърпелива, излязох на разходка. Скоро небето се обагри в розово и бързо се покачих на една от дюните. Въпреки дъжда - нима нещо толкова естествено може да ни затвори в хотелската стая? Не, не вярвам. Пролет е. Почивка е. Има дъждобрани и непромокаеми обувки. Да не говорим за боси стъпала по пясъка - същинско прераждане! А слънцето, по-нетърпеливо и от мен, изгря. За да се скрие зад облаци, но не и преди да ме дари с невероятния си спектакъл. Дори не забелязах кога е спрял дъждът и продължих с разходката, без определена цел. Трябваше ми - движението, морския въздух, прелитащите птици, хорът на жабите от Стамополу, притичващите зайци, а и човекът, който кара джип, докато кучето му тича или придружаващия бегачката доберман, който също изразходва събраната енергия. Не си пречим, не се заплашваме. Усмихваме се едни на други. Скоро бях в Приморско, пих кафе и закусих съвсем леко в една беседка. Върнах се до хотела колкото да оставя част от дрехите, освен дъждобрана, и да поема по маршрута от гореспоменатата отправна точка 2, посещавайки всички тези места и скоро бях при Дяволската река. Проследих целия маршрут, който описах и вече при ММЦ дъждът се усили толкова, че дори снимането беше невъзможно. Обаче бях толкова щастлива! Прибрах се в хотела, за да хапна, да почета на балкона около час и половина и ... дъждът спря. С благодарност, се втурнах, буквално, по маршрута към подводния параклис, но този път без да се отбивам, а да проуча пътя до края. Стигнах отново до ограда, забраняваща продължаването напред. Леко разочарована, поех по обратния път с леки отклонения наляво и надясно и някъде там, без да споменавам къде точно, какво да видя? Сърна! Сякаш ми позира. Снимах я отдалече, а после видях още една - и двете, подобно на мен, надничаха през клоните. Предпочетох да ви покажа снимки с по-ниско качество, но не и да изплаша тези прекрасни създания. Благодаря ви, мили мои! Остатъка от деня, без да бързам, прекарах на плажа. Не, не се пекох. Ходех, спирах, наслаждавах се.
ДЕН 4. Скоро щях да напусна хотела, но не и преди да видя толкова любимия ми вече Северен плаж и да направя тренировка - демо от нея ще видите скоро, а абонатите ми подскачаха заедно с мен, изпращайки целвуки и поздрави на морето. Поразходих се още малко, когато отново заваля. Върнах се да си приготвя багажа, да си стиснем ръце със собственика на "Калипсо" и да се поразходя още малко в центъра на града и да отида на автогарата. Появи се непредвиден микорбус 20 минути по-рано, но аз обичам Бургас и нямах нищо против да бъда по-рано там. Първо, след като направих снимки на прекрасната тройка - ж.п., авто- и морската гара, побързах към пристанището, надявайки се на екскурзия до о-в Анастасия, но извън сезона нямаше достатъчно хора за 10 ч., а следващия курс, в 13, не беше добра опция за мен, тъй като влакът ми за София тръгваше в 14. Не можах да видя и "Планетум", поради същата причина, но красотата на това място е неоспорима. След като ѝ се насладих, се върнах към "Белия фар", запален през 1899 г. Зад него са пейките със стихотворенията на Петя Дубарова, Христо Фотев и Иван Ванев. След това тръгнах към центъра, но завих по улица "Богориди". Да, малко наивистичен, но много трогателен е текстът, подарен на Бургас от Сливен, чиято снимка виждате по-долу. Арменската църква, фонтаните, включително и този с момчето, което говореше с птиците сградите - всичко това от край до край. След това - любопитно и ненаситно пребродих приморския парк, информация за който можете да прочетете тук. Не и преди да изпия ливанското кафе в "Гъбата" в началото. С тъга, собственикът ми споделя, че кметът е готов да затвори това "мизерно заведение", а то е там от 20 години и не един или двама са гостите, които идвайки в Бургас, задължително пият кафе там. До тук знам мнението само на едната страна, но ми се иска някак си, да запазим това, което се харесва на хората. Дано греша.
В 14 часа вече бях във влака за София. Времето е толкова, колкото и с автобус, но мога да стана, да се разходя или раздвижа, да сляза на местата с по-дълъг престой. Върнах се към ежедневието си, но със сигурност, често ще си спомням това приключение.
ОБЕЩАНИТЕ СНИМКИ
ДЕН 1
ДЕН 2
ДЕН 3
ДЕН 4
