Съдържание
Парк „Никола Софийски“
Паметник на братята Прошек
Паметник на Джон Атанасов
Руини от древни крепости и сгради
Част от площадите на София
***
I. Парк „Никола Софийски“
Намира се между улиците „Опълченска“,
„Пиротска“, „Бегалница“ и „Симеон. Парк, който въпреки приятния му вид,
избягвах. Няма да ви занимавам с предразсъдъците и страховете си. Важното е, че
ги преодолях и мога да ви разкажа за част от забележителностите – същински бижута
– там.
Преди всичко, това е паметникът на героите от Одринската епопея – 12 – 16 март 1913 г. - с височина 12 м.. Върху пиедестал е издигната статуя на опълченец, чиято височина е 2.8. м. Под статуята има бронзов медальон с лавров венец с надпис – „„в памет на Одринската епопея (1912— 1913 г.) и падналите опълченци", а под надписа е барелефът на опълченците от Кавказ табия. На другите три страни са имената на загиналите от 58 пеши Одрински полк при Демир Капу, Каик табия и Картал тепе. Идеята за построяването му възниква още през 1912 г. при падането на първия опълченец, а откриването му е на 3 октомври 1932 г. средствата са събрани от членски внос към Дружеството на полка, разиграна лотария, продажба на картини, дарения от по-заможните му членове и (внимание!) Столична община, Министерство на войната, Окръжна постоянна комисия.
_източници – „Опознай BG”
и „Стара София“
Паметникът на Екзарх Антим I. Издигнат е през 2010 г. Негов автор е проф. Валентин Старчев, който изработва, всъщност, два такива паметника. Вторият е издигнат в Одрин в църквата „Св. Св. Константин и Елена“ през същата година. Инициативата е на Съюза на тракийските дружества в България.
_източник – „Stolica.bg”
Храм „Свети Николай Софийски“, който е вторият по големина в столицата, след Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Стенописите на храма са в по-голямата си част дело на руския художник Ростовцев. Характерно за храма е, че има четири престола:
• Централният престол е
посветен на Свети Николай Софийски, който честваме на 17 май и е патрон на
храма.
• Северен престол, който е
посветен на Света Великомъченица Марина, която честваме на 17 юли.
• Южен престол, който е
посветен на Света Великомъченица Екатерина, която честваме на 24 ноември.
• Четвъртият престол е
посветен на Преподобна Петка Търновска, която честваме на 14 октомври и е
изграден до северния вход на храма.
_източник – сайта на храма
Накрая, но не на последно място, откъм улица „Пиротска“ е „Пролетно писмо“ на Христо Смирненски.
II. Паметник на братята Прошек
Та следващия път,
когато решите да се снимате с „пичовете с бирата“ (цитирам без никаква ирония
двама тийнейджъри), може и да хвърлите един поглед на паметната плоча зад тях.
Източници:
Споменатата плоча и Stolica.bg
III. Паметник на Джон Атанасов
телефонната
палата
в ремонт –
непокрит
само паметникът
Да, телефонната палата понастоящем, януари 2024 г., все още е в ремонт и е оградена, но както виждате от снимката, паметникът е открит. Той е посветен на Джон Атанасов (1903 – 1997 г.) – потомък на българин и ирландка, с американско гражданство, изобретил първия модел на електронен цифров компютър. „Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.“ (цитат от Уикипедия)Паметникът е дело на на скулптора Вълко Ценов и архитект Стефан Минчев. Монументът е издигнат през 2003 г. по случай стотния рожден ден на Джон Атанасов. За създаването на паметника e спазена„дървовидната структура. В ореола е вграден кръст, а също така - четирите посоки на света. В средата е разположен портретът на Джон Атанасов. Скулптурната пластика е изработена от бронз, висока е 6 м и тежи 3 тона.“ (цитатът е от monuments.bg)
IV. Руини от древни крепости и древни сгради в София
След като в "Бижутата на София, част 2, разказах за Светилищен комплекс от IV - VI век, до Южен парк, продължавам с други останки от интересни сгради в града ми
1. Западната порта на Сердика, която се състои от: късноантична сграда, допълнителна крепостна стена, триъгълна кула, крепостна стена, северна петоъгълна кула, 2 декумануса (път с ориентация изток): един от 2-ри - 4-ти век и друг от 5-6-ти век и непроучена южна кула към портата.
адрес: ул. Княз Борис I, 146
2. Останки от обществена баня в сутерена на Централни хали - бул. "Княгиня Мария Луиза" №25
3. В подлеза около м.с. "Сердика" от ЦУМ до Президентството, на площ от 6000 кв.м. можете да разгледате арехеологическата експозиция "Антична Сердика" - на няколко места има информационни табели, указващи местата с особено значение: шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и както търговски, така и жилищни сгради.
4. Североизточна ъглова кръгла кула на укрепителната система на Сердика. Състои се от части от източната и северната стена.
ул. "Искър"
V. Част от площадите на София
Какво е „площад“ – групиране на няколко сгради или зелени площи около
открито пространство, служещо за срещи на хора, както и за отбелязване на важни
събития (т.р.) Те се намират в идеалния център на града. Ето и някои от
най-обичаните от мен софийски площади:
„Гурковски“ – не съществува. Намирал се е на кръстовището на Алабин и Витошка. Бърка се със „Света Неделя“ („Св. Крал“). Най-хубавото и от двата площада е гледката към планината Витоша.
„Баня Баши“ – днешен „Бански“. Наред с важни паметници като Централна баня, сега Регионален исторически музей на София, там е и минералният извор на града, каптиран още от I в. н.е.
„Петко Р. Славейков“ – незабравимият книжен пазар, който макар и с променен вид, по проект на арх. Димитър Паскалев, остава място за продажба на книги и арт сувенири.
„Александър I”, днес „Батенберг“, обграден от сградата на бившия дворец, сградата на Българска народна банка (БНБ), тази на Народното събрание (бившия Партиен дом) и от Градската градина. Срещу него, на мястото на някогашния мавзолей, е отделено пространство за съвременно изкуство.
„Атанас Буров“, познат като площадът пред Президентството, с не един или два протеста, едни от най-запомнящите се от които бяха през 1989 г. със свалянето на петолъчката - всичко буквално и метафорично свързано с това действие - и на майките на деца с проблеми в развитието, които прекараха много дни и нощи в търсене на справедливост.
„Независимост“, познат като „Ларгото“. За съкровищата под него ви разказах в предишната, IV част. Тук обикновено е и най-изисканата коледно-новогодишна украса.
„Гарибалди“ – небезисвестният му паметник (иска ми се да не се свързва с разни вериги за бързо хранене). От „Столица – бг“ научаваме, че: „в началото на 20 век на площада се издигала сградата на старата поща. На нейно място по-късно е позиционирана Банката на Буров или Българска търговска банка. Строителството по нея приключва през 1925 г. Площадът се свързва и с Румънската легация, както и със Софийската фондова борса, чиято сграда е издигната през 1942 г."
„Македония“ – макар днес да е с леко неугледен вид и се свързва предимно с хамали, предлагащи услугите си, преди Освобождението тук е минавал хендекът (крайградският ров), обграден от едноименния булевард, бул. „Христо Ботев“ и ул. „Алабин“
„Възраждане“ – пресечната точка на бул. "Христо Ботев" и бул. "Ал. Стамболийски". Един от най-старите площади на София. Едно от местата, където тържествено се почита 2 юни - Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.
„Райко Даскалов“ - на ъгъла на ул. "Солунска" и ул. "Ангел Кънчев". До 1944г носи името пл. "Михаил Такев".
