Код СВОБОДА. Когато някой се изправи на Пътя ми, се появяват две възможности: да се върна там откъдето съм тръгнала или да избера алтернативен маршрут. Първата е вариант само в екстремни ситуации. Днес, за мой късмет, на който винаги съм благодарна, нещо попречи на участието ми в RATCU Панчарево, но не и на желанието ми да измина поне 20 км., добавени към обичайните за деня. Тези километри са от Западен парк до Бояна, после по синьо-бялата маркировка на Витоша 100 (от Стар беловодски път до чешма Бялата вода е бяло-жълта, но с цифра 100 под нея) до Владая, но този път с отклонение до мястото, където са пренощували мощите на св. Иван Рилски при пренасянето им до Рилския манастир. Enough is enough, както казваме в наше село. Имах време за обяд и да разгледам центъра на Владая. Впечатляваща е чешмата в центъра. Точно се качих на автобуса и заваля силен дъжд. Нали ви казах - късмет и благодарност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар