18.05.2025 г. Транспортната стачка продължава. Разбира се, Витоша е достижима с тръгване от м.с. "Витоша" към Драгалевци, но Тео, Мария, Янислава и аз решихме, че след като свикнахме, че най-непривлекателният влак мож да ни отведе за по-малко от час до станалата ни вече любима гара "Бов", е време да обходим пътеката и от другата страна, за да видим водопада "Под камико", до който се стига по едноименната екопътека. Не един или два пътеписа отбелязват, че маркировката е лоша, но това, за щастие, е останало в миналото. Понастоящем е безупречна и ни поведе към стадиона (около километър от гарата, тръгва се вдясно над нея, минава се покрай читалището), а оттам вече и към Старата река и нейните невероятни водни падове, които ни дадоха възможност за толкова много снимки. Гледките към върховете на Стара планнина и скалите наоколо също не са за подценяване. Не погледнах нито изминатите километри, нито времето, което ни е било нужно, за да стигнем до водопада, който се стеле красиво от скала, чиято височина е 40 м. Вдясно е и другият водопад, междувременно виждайки къщите на с. Бов. Да, на места пътеката е хлъзгава и кална, но пък това предполага достатъчно вода за тези величествени водопади. Пътеката предлага красив кръгов маршрут, така че не е нужно да се връщаме обратно по вече изминатите пътечки, камъчета и скали. Минахме покрай стари къщи и конюшни, които в момента са необитаеми, за да стигнем до параклиса "Св. Архангел Михаил". Уви, беше заключен, но си починахме малко и продължихме надолу към гара Бов. Имахме достатъчно време, за да хапнем в единственото заведение, в което се предлага и храна - до самата гара. След това се поразходихме още малко и в 16 часа се качихме на влака към София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар