Отделих си специално днешния ден за първа част от приключенията ми в Ришкия проход на Конявска планина. Пътувах с влак в посока Кюстендил, но този път БДЖ отново ме спечели – нови мотриси, сравнително чисто и спазване на разписанието до секунда. Слязох на гара „Скакавица“. Върнах се малко и точно преди тунела, след много внимателно минаване по моста, се озовах пред табелата за пещерата на Иван Рилски. Обнадеждена от указанията на Google Maps и водена от чудесна маркировка, дори не усетих сериозното изкачване, което ме доведе до първия момент, в който човек може да се обърка – асфалтиран път. За щастие, без никакво движение по него. Имайте предвид, че стрелката към гарата, от която тръгнах, може да ви подведе да тръгнете зад „опашката“ ѝ. Не го правете, а завийте вдясно по асфалта. Не всеки го харесва, но скоро отново ще минете по горска пътека с все така добра маркировка. И вървите. И вървите. Докато не стигнете до червена стрелка, която ще ви даде надежда – ето я! Да, но не съвсем. Следва едно стръмно изкачване по не много широка пътека до билото на планината. Вляво е пътят към връх без обозначения, но след като обсъдих това с единствения турист, когото срещнах, и разгледах картата, по всяка вероятност е Еленова глава с височина 1271 м. Върнах се до онази точка от билото, която ме накара да завия наляво и а-ха да се върна към Скакавица, срещнах туриста, когото споменах. С негова помощ, тъй като обхват там няма, разбрах, че е трябвало да завия надясно, но сладките приказки и обменените впечатления – той също беше отишъл до върха, - бяха много приятни. Продължих по същата тази перфектна маркировка и след 20-на минути бях пред пещерата. Тя е била първото убежище на св. Иван Рилски, а усещанието за престой на това място не подлежат на описване. Те са от онези, които ако някой иска, може да преживее. Слязох отново на пътя и реших да следвам указанията към Земен. Пътят е дълъг, повярвайте, но си струва всяка крачка и всяко поемане на въздух. Първо спрях до Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“, построен през XI век, а стенописите с библейски сцени са били изработвани до XIV в. Манастирът е един от първите паметници на средновековната българска архитектура, а старата постройка е обявена за културен паметник. От манастира до гарата на Земен километрите са само два – отново по асфалт. Прибрах се отново с влак, но този път с прекачване в Радомир, без никакви неприятни усещания от БДЖ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар