1. Снимки от Антон Донев.
2. Отзиви в електронните издания на "24 часа" и "Труд" от Виктория Пенева.
3. Сайт за литература "Е-лит.инфо".
Благодарности и признателност!
Весислава Савова
Показват се публикациите с етикет отзвук. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет отзвук. Показване на всички публикации
сряда, 30 май 2012 г.
вторник, 29 май 2012 г.
"История с дух" - премиера в София
Винаги съм мислела, че човек, поставил си високи цели, носи и голяма отговорност. Естествено бе във вечерта на представянето на пиесата ми „История с дух“ да се боря със съмнения, притеснения и други симптоми, познати като „сценична треска“. Случвало ми се бе и друг път, но този успокоението идваше от прекрасния актьорски екип, в който нямаше случайни хора. Всички те – Анахид и Изабел Чальовски, Петромил Денев, Донка Чолакова, Донко Найденов, Веселка Христова, - са хора, които не веднъж са ми доказвали своята етичност и лоялност. Професионалисти в своите области, те заживяха с ролите си и дадоха най-доброто от себе си.
Залата започна да се пълни по-рано от предвиденото и успяхме да започнем преди да изтекат петнадесетте минути академичен толеранс.
Като начало, отдадохме дължимото на едно друго събитие, което течеше паралелно с нашето в Кърджали – отбелязваше се рожденият ден на Петя Караколева, представена на пролетния „Кръстопът на изкуствата“ от Анелия Янковска – Сенгалевич. С вълнение прочетох края на нейния роман-приказка „Най-златното златно“, с който ни напомня, че човек може да направи „хубавото още по-хубаво“.
И да, този път актьорите показаха, че това по-хубаво не само е възможно, но и предстои.
Реакциите на публиката по време на самата пиеса, в края й и след това, при неформалните разговори, показаха, че пътят по който вървим е правилният. Получихме и безценни съвети от Райчо Русев, които по-честолюбивите биха приели като критика, но за нас са само облекчения по пътя напред. Няма да пренебрегна и подкрепата на приятели от страната и чужбина, които са се вълнували заедно с нас по време на събитието.
Тук искам да се обърна със специални благодарности към управителката на галерия „Класика“ Виолета Панайотова, която повярва в нас и отвори не само вратите, но и сърцето си за нашата изява. Докато има такива хора като нея и приятелите й, изкуството няма да бъде само мираж, заключен в ателиетата на творците.
Благодарим на всички, които направиха празника ни възможен! А ние вече се готвим за изява в Дряново, където „Кръстопът на изкуствата” продължава представянията си – този път, под формата на гастроли.
понеделник, 23 април 2012 г.
Кръстопът на изкуствата - пролет (отзвук)
Последният от сезонните ни празници, посветени на пролетта (с това затваряме цикъла „Сезони”) започна с приветствените думи на председателя на читалището, г-жа Димитрина Георгиева Божилова – художник, поет и журналист. Последваха я невероятните самородни таланти от местните ансамбли за народно творчество „Здравец” и „Детелина”.
След кратки думи, обхващащи предстоящия празник от мен и разказващи историята на „Кръстопът на изкуствата” от Веселка Христова, неминуемо се стигна и до споменаване на наградени участници в „Кръстопът на изкуствата”. Бях леко смутена за това да говорим само за мен, тъй като в залата имаше и други наградени за своето творчество артисти. С аплодисменти пожелахме късмет и на Павлина Йосева – pin4e, - която в същия ден представяше себе си и Родината ни със своите картини в Бинген, Германия, на Фестивала на изкуствата там.
След тези емоционални думи, ние отдадохме дължимото на едно пренебрегвано до момента изкуство – театъра. Тук дължа специални благодарности на актьорите Петромил Денев, Анахид Чальовска, Донка Чолакова, Донко Найденов, Изабел Чальовска, които въпреки настъпилото недоразумение – бяха ни обещани декори, но те никога не са стигали до с. Радуил, - съвсем професионално изиграха своите роли в поставената предпремиерно моя пиеса „История с дух”.
След кратка почивка, в която собственичката на кафенето към читалището не само ни услужи с реквизит за пиесата, но и направи чудесни кафета и чайове за нашите гости, продължихме с изпълнение на Ангелина Черешарова – майстор на акордеона и ангелогласна певица - и нейните ученици от Костенец. Те ни напомниха още веднъж колко важно е да бъдем близо до своите корени.
Веселка Христова даде думата на Райчо Русев, който рецитира любими стихотворения от български автори и представи неформалната поетична група СГНР – „С Гео на Редута”. Поети, започнали да се събират в градинката на парка Гео Милев и да споделят сътвореното от тях на живо. Интернет е тесен за такива свободни духове. Макар и много скромно, Райчо Русев ни сподели и за своите награди.
Аз взех думата с въпроса, който много често си е задавал всеки, отдал се на изкуството по един или друг начин – какво ще се случи със създаденото от мен след като вече ме няма. Добър отговор дава Тамара Караколева, която всячески, включително и с приятелски групи във Фейсбук, пази и разпространява делото и на своите родители, и на сестра си Петя Караколева. За това дело ни разказа един от лауреатите на наградата „Петя Караколева” – Анелия Янковска-Сенгалевич. Тя представи по много фин начин, паралелно, както себе си, така и делото на Петя Караколева. Нямаше как да не забележда сълзи в очите на голяма част от развълнуваната публика.
Отново сред нас беше и един от бардовете – тези нежни поети с китара, които ни радват с претворени свои и на други автори стихове в песни. Този път с нас беше Бойко Георгиев – творец, който може с еднаква лекота и професионализъм и да разсмее, и да разплаче публиката.
На мен се падна честта да представя предпремиерно дебютната книга на Илко Карайчев „Имам думи”. Личното послание, което той изпрати до всеки от нас бе върху лист, поставен във всяка една от книгите. За късмет, само ще му пожелая успех на премиерата, без да говоря тук повече за този поетичен шедьовър.
С нас, макар и задочно, беше още един съгражданин на Илко Карайчев – бардът Николай Дялков, познат ни под псевдонима „Бохем” от Тополовград. Представих песента му „Когато” като хайку – веднъж прочетено от жена (т.е. – от мен) и веднъж, вече изпято, от мъж (т.е. – от самия него чрез записа, който ни изпрати).
Дойде време и за един пренебрегван до момента от „Кръстопът на изкуствата” жанр в литературата – фантастика и хорър. Илияна Делева направи много плавен преход към него с разказа си „Последната Нова Година в Cannibal City”, а Донко Найденов представи „Ударите на съдбата” (помогнах му малко с въвеждането към нея като негов редактор), „В капана на неизвестното” и антологията на писатели фантасти „До ада и назад”, в която участва самият той, Бранимир Събев, Адриан Лазаровски и още 28 почитатели на този жанр.
Дойде ред и на всички от публиката, които имаха какво да ни кажат. Анахид Чальовска ни развълнува много с новото си стихотворение „Ние помним”, посветено на 24 април – Ден на възпоминание на жертвите от Геноцида над арменския народ през 1915 г.
Други поети, които прочетоха свои творби бяха – Петромил Денев, Донка Чолакова, Надежда Маринова, Поликсения Ангелова, Божидар Пангелов, както и ние, организаторките – Веселка Христова и Весислава Савова.
Бардът Бойко Георгиев се включи със свои песни още два пъти, а дърворезбите и рисунките на Светослав Кьосев от Долна Баня радваха окото на публиката от сцената на „Кръстопът на изкуствата”.
Както вече споменах, така затворихме сезонния цикъл на „Кръстопът на изкуствата”. Очаквайте скоро и информация за новата му платформа, в която обаче, запазваме непроменена основната цел – споделяне на изкуството.
вторник, 27 март 2012 г.
„Заскрежени птици” от Габриела Цанева
На тази дата тя бе причина да се съберем в книжарница „Хеликон” на бул. „Цар Освободител”. Сред присъстващите бяхме много приятели, нейни съученици от Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе и от ХТИ, както и от юридическия факултет на Софийския Университет, колеги от Съюза на писателите земеделци, а и нейни роднини, въпреки че родният й град е далеч и не всички бяха успели да пристигнат.
Водещ на вечерта беше Кирил Назъров, който накратко ни въведе в поетичния свят на Габриела Цанева, последван от литературния й критик и съставител на послеслова на новата й поетична книга „Заскрежени птици” - Георги Цанков. Той прочете своя обзор на творчеството й.
Последва кратък рецитал от самата авторка, която със стихотворенията си ни призова да живеем за момента – тук, сега, днес, а малко след това ни зарадва и с пролетни стихове.
Сред взелите думата от публиката бяха секретарят на Съюза на писателите-земеделци, Иван Селановски, който въведе неологизма „габиевизъм”, за да подчертае индивидуалния, неподражаем стил на Габриела Цанева, както и чичо й, българският драматург, поет и писател, Стефан Цанев. Той подчерта, че никога не е помагал на племенницата си в израстването й като писател и поет, но тя му благодари за незаменимите уроци, които е получила – дискусиите за литературата, които са водили още в детството й, както и за това, че се е научила от него да бъде преди всичко гражданин, а едва след това – творец. Вярва, че е успяла. Ние, които познаваме творчеството й, също.
Чухме и още стихотворения от новата стихосбирка. Не само от съображения за запазване на авторското право, няма да цитирам нито едно от тях. Поезията на Габриела Цанева е хубаво да бъде прочетена и то именно от книгата. Има я (все още) в книжарниците на „Хеликон”. За нас, присъствалите на събитието, остана удоволствието от това да получим и автограф от авторката.
Весислава Савова
неделя, 12 февруари 2012 г.
Кръстопът на изкуствата - зима /отзвук/
На 11 февруари се състоя празникът „Кръстопът на изкуствата – зима”. Аз, Весислава Савова, имах отговорността за встъпителни думи (ретроспекция и програма за предстоящия празник), след като чухме едно от изпълненията на Румен Спасов. За историята на „Кръстопът на изкуствата”, линкове към които вече има и на официалната му страница във “Facebook”, говорих и в сутрешното интервю с мен в „Закуска на тревата” по БНР, програма „Хоризонт”.
Ето и творците, които взеха участие в „Кръстопът на изкуствата – зима”:
1. Балчо Балчев, който на 17.12.2012 г. представи за своя петдесети рожден ден двете стихосбирки „Завладяване на родината” и „Диворастяща любов”. За съжаление, той самият нямаше възможност да бъде с нас, но ни подготви книги с автограф – уникален на всяка една от тях. Аз имах удоволствието да рецитирам негови стихове, а Румен Спасов - да изпее свои песни по тях.
Рецитал: „Плашило” и „Старата круша”, а по желание на Райчо Русев и - „Щастлива война”
Изпяти от Румен Спасов – „Плашило” и „Смъртта и морето”, спечелила конкурса „Ти, аз и морето" на Националната творческа среща на бардовете „Морски струни' 2009" в Несебър
2. Веселка Христова като един от съорганизаторите намери топли думи към присъстващите и гледайки напред, ни подари сувенир-часовниче, чиито стрелки са спрели на 11:50 като символ на желанието й да посрещнем и нови години заедно.
Веселка говори и за раждането на идеята „Кръстопътя на изкуствата” – празник, който не би бил възможен, ако през юли 2011 г. тя бе пожелала фокусът да бъде само върху представянето на нейната книга.
Това, което сподели е, че отваряйки си книгата, стига до идеята, че стиховете могат по-добри – каква по-сигурна гаранция за развиващ се творец? Прочете две стихчета. Едното от тях „Събличам...”
3. Русин Катански
Освен фотограф, той е и съавтор и редактор на песни. Чухме Диана с „Животът продължава”. Текстът е на Ралица Монева, музиката на Мария Нейкова, а аранжиментът – на Митко Щерев. Русин казва за тази песен: „Гордея се с тази песен, която съм редактирал, защото екипът е невероятен за нейното създаване!” За нас беше радост да го видим и пред обектива
4. Иван Луджов – също един от съорганизаторите на празника, заедно с Веселка Христова и мен.
Неговите дърворезби и картини украсиха празника ни, но той има и изключително дар слово. Станалите вече известни в интернет пространството Притчи с Майстора – реална личност, изпратил ни благословията си, - могат да ви убедят в това. Иван ни предаде и специални поздрави от Цвети в Париж, която също се опитва да създаде подобни на нашата инициативи там. Иван ни разказа и за Джандематаун (така нарича своя роден град Долна баня – приютил първите два празника „Кръстопът на изкуствата), но и сподели с нас роденото преди 2 часа свое творение, което започна така:
Представете си... прерия (под акомпанимента на Румен Спасов за фон) Лимузина – прах- вятър – кактуси,лимузина .... историята ще я прочетете скоро, вярвам. Удоволствие е да го чуете.
Вдъхновен от чутото, Румен Спасов ни изпя песента „Вратата”.
5. СГНР
Райчо Русев започна с това, че Милан Димитриевич, Милчо Кирилов, СГНР, преводът на книгата – са отделни теми и се бои, че никога няма да стигне времето за тях. Но след песента на Румен, предпочете да рецитира неговото стихотворение „Врата” (от гледна точка на самата врата). След като рецитира „Остави химикалката....” от Иван Нколов, той използва посланието на стихотвоерението, да се довери на чудото и да бъде като плахо чираче, премина към превода, който той и Илияна Илиева са направили на 82 стихотворения от бащата на Милан – Сергия Димимртиевич. Райчо ни прочете най-харесваните от него преводи, а ние ще очакване издаването на тази книга.
Милан прочете преводи на Веселка Христова и Павлина Йосева и едно свое стихотворение, превод на М. Банинова.
От своя страна пък Милчо Кирилов представи самите СГНР (С Гео на Редута) – неформален литературен кръг, започнал своите сбирки в парка на „Редута” при паметника на Гео Милев. Той същото така прочете свои три стихотворения, които ни усмихнаха.
Първата книга от библиотеката на „Кръстопът на изкуствата” – „Само първите 20+2 поезия” от Милчо Кирилов. Тази инициатива подкрепиха Райчо Русев и Иван Христов.
6. Аз имах удоволствието да представя, чрез свои преводи, творчеството на Мари Шайн и Гари Робинсън, подкрепили ни на страницата на „Кръстопът на изкуствата”. Тях можете да видите в блога ми на адрес www.vessislava.blogspot.com за февруари 2012 г.
7. Дойде ред и на Христина Панджаридис, която ни изпрати своето послание „Писането от двамта” и романа „Ярост”. Ето само част от посланието към нас, нейните читатели, което бе посрещнато много радушно:
„Когато се срещнат мъж и жена, и флуидите им не кръстосат щпаги, а се втурват да се опознават, двамата обикновено се влюбват. Искат да са заедно и да продължат пътя си.
Любовта кара хората да пеят, да танцуват, измъква на повърхността енергията и романтиката, сложени на дъното.
Любовта стимулира правенето на лудории! Не е ли лудост двама души да пишат една и съща книга. Та дори да я кръстят “Ярост”?!
Писахме “Ярост” в нощите. Защото нощем е “най-светло”. И без лупа хващаш детейлите и незабележимите на пръв поглед дреболии. Нощем тишината ти позволява да чуеш стоновете на шумния град.”
Румен Спасов изпя „Какво мога да кажа за нас”
8. Иван Христов – ни зарадва с новината за предстояща стихосбирка „Отдаденост” на 7.3.2012 г., събрала негови нови стихове и тези от поетичната антология„4”, в която сме съавтори. Стиховете са разделени в 4 раздела.. „Неразделни” по избор на Елена. (не го е измислил). От „Неспокойни пътеки” – „Твоето име”. „Балада за Левски” и някои от новите си стихове.
Румен, който акомпанира на последното стихотворение продължи с инструментариум на „Хубава си моя горо”
9 Вили Тодоров. Благодари за хубавите думи от мен за него – пълен респект към думите, та дори и към препинателните знаци. Поправи ме, че не е поет и белетрист, а Човек, който общува и споделя. Мотото на неговия живот и творчество можете да прочетете на гърба на първата му книга „Целувката на айсберга”, а именно: „Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив! Тогава ще се пренесеш завинаги в света на своите мечти...” Тъгата и усмивката вървят ръка за ръка в неговите стихотворения и белетристични творби. Разговор с приятели, споделили преживяното ражда стихотворението „Който пише съдбата си заслужава”
Той изненада присъстващите с една своя малко странна за разбиране любов – към болницата „Пирогов”, но как човек може да не обича мястото, в което е бил спасен от смъртта?
Румен Спасов продължи да акомпанира на китарата, а след това, именно по този повод ни изпя „Доктор Иванов”.
11. Надежда Маринова участва със стихосбирката „Дълбоко”, за която казва, че е още от миналия век и за да ни зарадва с това, че продължава да пише, прочете нови стихотворения.
12. Павлина Йосева – болна, с двустранна пневмония, но намери сили да дойде при нас и заяви, че нищо не може да я събори. Аз пък казвам, че така постъпват приятелите. Тя рецитира „Елегантно съблечена”, а малко след това - самата баба Мара ни напомни как не изпуска „жувотя”.
13. Дона – „големият мързел”, както тя се изрази, която още не е издала своя стихосбирка точно поради тази причина. Насладихме се на словото й и за това й пожелаваме от сърце на следващия празник да ни изненада със своя книга.
14. Ваня Иванова – с поетичната си стихосбирка„Ранена луна” и нейно поетично четене. „Имаш своите десет минути слава” казах аз. А тя ми отговори със стихотворението „И какво като имам”.
15. Поликсения Ангелова – „Букви”, застанала между тримата организатори, потърсила го като символика. Прочете още две свои стихотворения, а ние, слушателите, вярваме, че тя също скоро ще издаде своя стихосбирка.
16. Дойде време за една литературна закачка, зародила се онлайн - Класикът Пинкоф (Пенко Пенков) срещу постмодернистът СавОв(а) (В. Савова):
Класик: "Винаги ще има рождени дни, стига да сме живи и здрави".
Постмодернист: "И да не сме живи, все ще има кой да се напие на рождените ни дни"
Класик: Решението е винаги на една ръка разстояние. Единственият проблем е на къде ще се обърнеш..."
Постомодернист: И да се обръщаш, и да не се обръщаш, все някой ще ти подложи я ръка, я крак.
Класик: Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога и във вид на фекалия...
Постмодернист: Каквато истина погълнеш, в такива фекалии ще я преработиш.
Класик: НЕКА ПОБЕЖДАВАМЕ СЪПЕРНИЦИТЕ СИ
НЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ТЕ СА ПО-СЛАБИ ОТ НАС, А ЗА ТОВА, ЧЕ НИЕ СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ ТЯХ!
Постмодернист: Зависи кой с кого ще се съедини, тъй като съединението правело силата.
Класик: понякога съединението прави...
.....................
БЕБЕТА!
Постмодернист: При тази криза, ако и за един кондом не ни остане време, съединението си е бреме.
Класик: като настъпи съединението, кой пък ти мисли за времето?
Постмодернист: кой ли въобще мисли тъдява – те туй е ш... държава
Постмодернистът, в качеството си на водещ, даде думата на Пинкоф-Пенков, който е Класик и Тероетик срещу съответната сума по фактура (четете творбите му, за да разберете какво има предвид). „Тиорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка” бе доказателство, че не само по фактура си го бива. Имахме още един бонус, но – който бил с нас, бил. Другите ще го чуят следващия път.
17. Дойде ред и на „тежката артилерия”. Критикът Илияна Делева (кървавата) ме бе смутила преди време с това, че подготвяла критиката си за „Приятели” – моята дебютна книга, - но следните думи: :
„Тази книга не се чете „на един дъх”. Защото, ако не спрем след всяка история за да я довкусим и допреживеем ще се задавим от пренасищане. Емоцията в разкази като „Бяло”, „Няма никакъв Дядо Коледа” или „Да намериш Надежда” е толкова силна, че наистина не можеш да продължиш. Но не само емоцията е положителна черта на тези разкази. Магията им е в недоизказването, в деликатното представяне на авторовата позиция - без натрапване и без готови отговори и рецепти. Всяка история е преживяна и пречупена през погледа и сърцето на разказвача. Разказвач с талант и опит, които правят текстовете много комуникативни и четивни.”
ми дадоха надежда и основа да вярвам, че не всеки критик си е поставил за задача да откаже автора.
Илияна Делева представи Милко Илиев с „Десетия кръг от ада” – възпитател в училище за изоставени деца. Написал е и приказка „Балончето” – като книжка за оцветяване под името Милко Марков.
Запозна ни и с проекта „София, събуди се” от фондация „Петър Дертлиев”, в Борисовата градина. На децата се дава възможност да рисуват, а родителите трябва да се замислят от какво да се събуди София .
Ила казва, че трябва да се превеждаме. Да се преведем дори и от български на български, защото превеждаме любов (та и от д-р Иванов). Говори и за „Лулу” и Петя Кукудева. „Лулу и скритите значения” бе прочетена от Ила, написала критика за книгата без главни букив, която е публикувана в „Литературен вестник”,. Райчо Русев, Иван Луджов и аз получихме по един брой от него.
Разбира се, че Ила е и автор. Напомни ни за „Кафе за отслабване” – нейната електронна книга. Прочетете я. Безплатна е, но не само за това.
Донесе и една книга от миналия век – като тази на Надето. От Петър Апостолов. „Войник на злото”. Автор, когото ще се радвам да срещаме по-често наживо.
17. Време беше да дадем думата на Румен Спасов не само като бард, но и като поет, и културолог. Представи „Пак родени” с „В гонене на детството”. „Утро на 50”, с което поздрави всички пушачи.
Относно култорологията – мисли, че „ние, литераторите, сме в една тежка културологична ситуация. Нови медии, електроника. И всичко това със старовремски опити да се намерят букви и думи, въпреки че се оказва, че Омир ги е намерил много преди нас. Напоследък и други хора са ги намирали и в по-нови времена. Все си мисля, че трябва да се опитаме тези нови медии да не ни бъдат нещо като спънка, а да ни помагат да споделяме човещината, обичта, възхищението си. Да ги превеждаме. Тази проблемна област да добие по-човешки измерения. Радвам се за това, че участвах и вярвам, че ще се срещнем отново.” (цитирам)
Малкият принц – в превод на английски бе прочетен от мен. Румен, от своя страна,, казва, че би усъвършенствал своя език, но с благодарност за превода, изпя „Макия принц” вече на български.
Оставихме за следващия празник „Кръстопът на изкуствата” представянето на групата „Петя Караколева и приятели”, тъй като това е дело, което заслужава по-задълбочено и проучване, и представяне. Благодарни сме на Тамара Караколева и приятелите ни около нея, които не спряха да ни подкрепят.
Дойде време и за заклиючителни слова от нас, организаторите, с които си пожелахме да се срещаме все по-често и все по такива поводи. След това, желаещите си купиха книги и творби на Иван, а и получиха автографи. Имахме на разположение цял час за това да се посмеем и позабавляваме. За съжаление, не всички успяхме да уважим авторската вечер на Иван Ненков, но все пак наши представители бяха там. От тях ще научим и за този уникален начин на споделяне.
Ето и творците, които взеха участие в „Кръстопът на изкуствата – зима”:
1. Балчо Балчев, който на 17.12.2012 г. представи за своя петдесети рожден ден двете стихосбирки „Завладяване на родината” и „Диворастяща любов”. За съжаление, той самият нямаше възможност да бъде с нас, но ни подготви книги с автограф – уникален на всяка една от тях. Аз имах удоволствието да рецитирам негови стихове, а Румен Спасов - да изпее свои песни по тях.
Рецитал: „Плашило” и „Старата круша”, а по желание на Райчо Русев и - „Щастлива война”
Изпяти от Румен Спасов – „Плашило” и „Смъртта и морето”, спечелила конкурса „Ти, аз и морето" на Националната творческа среща на бардовете „Морски струни' 2009" в Несебър
2. Веселка Христова като един от съорганизаторите намери топли думи към присъстващите и гледайки напред, ни подари сувенир-часовниче, чиито стрелки са спрели на 11:50 като символ на желанието й да посрещнем и нови години заедно.
Веселка говори и за раждането на идеята „Кръстопътя на изкуствата” – празник, който не би бил възможен, ако през юли 2011 г. тя бе пожелала фокусът да бъде само върху представянето на нейната книга.
Това, което сподели е, че отваряйки си книгата, стига до идеята, че стиховете могат по-добри – каква по-сигурна гаранция за развиващ се творец? Прочете две стихчета. Едното от тях „Събличам...”
3. Русин Катански
Освен фотограф, той е и съавтор и редактор на песни. Чухме Диана с „Животът продължава”. Текстът е на Ралица Монева, музиката на Мария Нейкова, а аранжиментът – на Митко Щерев. Русин казва за тази песен: „Гордея се с тази песен, която съм редактирал, защото екипът е невероятен за нейното създаване!” За нас беше радост да го видим и пред обектива
4. Иван Луджов – също един от съорганизаторите на празника, заедно с Веселка Христова и мен.
Неговите дърворезби и картини украсиха празника ни, но той има и изключително дар слово. Станалите вече известни в интернет пространството Притчи с Майстора – реална личност, изпратил ни благословията си, - могат да ви убедят в това. Иван ни предаде и специални поздрави от Цвети в Париж, която също се опитва да създаде подобни на нашата инициативи там. Иван ни разказа и за Джандематаун (така нарича своя роден град Долна баня – приютил първите два празника „Кръстопът на изкуствата), но и сподели с нас роденото преди 2 часа свое творение, което започна така:
Представете си... прерия (под акомпанимента на Румен Спасов за фон) Лимузина – прах- вятър – кактуси,лимузина .... историята ще я прочетете скоро, вярвам. Удоволствие е да го чуете.
Вдъхновен от чутото, Румен Спасов ни изпя песента „Вратата”.
5. СГНР
Райчо Русев започна с това, че Милан Димитриевич, Милчо Кирилов, СГНР, преводът на книгата – са отделни теми и се бои, че никога няма да стигне времето за тях. Но след песента на Румен, предпочете да рецитира неговото стихотворение „Врата” (от гледна точка на самата врата). След като рецитира „Остави химикалката....” от Иван Нколов, той използва посланието на стихотвоерението, да се довери на чудото и да бъде като плахо чираче, премина към превода, който той и Илияна Илиева са направили на 82 стихотворения от бащата на Милан – Сергия Димимртиевич. Райчо ни прочете най-харесваните от него преводи, а ние ще очакване издаването на тази книга.
Милан прочете преводи на Веселка Христова и Павлина Йосева и едно свое стихотворение, превод на М. Банинова.
От своя страна пък Милчо Кирилов представи самите СГНР (С Гео на Редута) – неформален литературен кръг, започнал своите сбирки в парка на „Редута” при паметника на Гео Милев. Той същото така прочете свои три стихотворения, които ни усмихнаха.
Първата книга от библиотеката на „Кръстопът на изкуствата” – „Само първите 20+2 поезия” от Милчо Кирилов. Тази инициатива подкрепиха Райчо Русев и Иван Христов.
6. Аз имах удоволствието да представя, чрез свои преводи, творчеството на Мари Шайн и Гари Робинсън, подкрепили ни на страницата на „Кръстопът на изкуствата”. Тях можете да видите в блога ми на адрес www.vessislava.blogspot.com за февруари 2012 г.
7. Дойде ред и на Христина Панджаридис, която ни изпрати своето послание „Писането от двамта” и романа „Ярост”. Ето само част от посланието към нас, нейните читатели, което бе посрещнато много радушно:
„Когато се срещнат мъж и жена, и флуидите им не кръстосат щпаги, а се втурват да се опознават, двамата обикновено се влюбват. Искат да са заедно и да продължат пътя си.
Любовта кара хората да пеят, да танцуват, измъква на повърхността енергията и романтиката, сложени на дъното.
Любовта стимулира правенето на лудории! Не е ли лудост двама души да пишат една и съща книга. Та дори да я кръстят “Ярост”?!
Писахме “Ярост” в нощите. Защото нощем е “най-светло”. И без лупа хващаш детейлите и незабележимите на пръв поглед дреболии. Нощем тишината ти позволява да чуеш стоновете на шумния град.”
Румен Спасов изпя „Какво мога да кажа за нас”
8. Иван Христов – ни зарадва с новината за предстояща стихосбирка „Отдаденост” на 7.3.2012 г., събрала негови нови стихове и тези от поетичната антология„4”, в която сме съавтори. Стиховете са разделени в 4 раздела.. „Неразделни” по избор на Елена. (не го е измислил). От „Неспокойни пътеки” – „Твоето име”. „Балада за Левски” и някои от новите си стихове.
Румен, който акомпанира на последното стихотворение продължи с инструментариум на „Хубава си моя горо”
9 Вили Тодоров. Благодари за хубавите думи от мен за него – пълен респект към думите, та дори и към препинателните знаци. Поправи ме, че не е поет и белетрист, а Човек, който общува и споделя. Мотото на неговия живот и творчество можете да прочетете на гърба на първата му книга „Целувката на айсберга”, а именно: „Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив! Тогава ще се пренесеш завинаги в света на своите мечти...” Тъгата и усмивката вървят ръка за ръка в неговите стихотворения и белетристични творби. Разговор с приятели, споделили преживяното ражда стихотворението „Който пише съдбата си заслужава”
Той изненада присъстващите с една своя малко странна за разбиране любов – към болницата „Пирогов”, но как човек може да не обича мястото, в което е бил спасен от смъртта?
Румен Спасов продължи да акомпанира на китарата, а след това, именно по този повод ни изпя „Доктор Иванов”.
11. Надежда Маринова участва със стихосбирката „Дълбоко”, за която казва, че е още от миналия век и за да ни зарадва с това, че продължава да пише, прочете нови стихотворения.
12. Павлина Йосева – болна, с двустранна пневмония, но намери сили да дойде при нас и заяви, че нищо не може да я събори. Аз пък казвам, че така постъпват приятелите. Тя рецитира „Елегантно съблечена”, а малко след това - самата баба Мара ни напомни как не изпуска „жувотя”.
13. Дона – „големият мързел”, както тя се изрази, която още не е издала своя стихосбирка точно поради тази причина. Насладихме се на словото й и за това й пожелаваме от сърце на следващия празник да ни изненада със своя книга.
14. Ваня Иванова – с поетичната си стихосбирка„Ранена луна” и нейно поетично четене. „Имаш своите десет минути слава” казах аз. А тя ми отговори със стихотворението „И какво като имам”.
15. Поликсения Ангелова – „Букви”, застанала между тримата организатори, потърсила го като символика. Прочете още две свои стихотворения, а ние, слушателите, вярваме, че тя също скоро ще издаде своя стихосбирка.
16. Дойде време за една литературна закачка, зародила се онлайн - Класикът Пинкоф (Пенко Пенков) срещу постмодернистът СавОв(а) (В. Савова):
Класик: "Винаги ще има рождени дни, стига да сме живи и здрави".
Постмодернист: "И да не сме живи, все ще има кой да се напие на рождените ни дни"
Класик: Решението е винаги на една ръка разстояние. Единственият проблем е на къде ще се обърнеш..."
Постомодернист: И да се обръщаш, и да не се обръщаш, все някой ще ти подложи я ръка, я крак.
Класик: Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога и във вид на фекалия...
Постмодернист: Каквато истина погълнеш, в такива фекалии ще я преработиш.
Класик: НЕКА ПОБЕЖДАВАМЕ СЪПЕРНИЦИТЕ СИ
НЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ТЕ СА ПО-СЛАБИ ОТ НАС, А ЗА ТОВА, ЧЕ НИЕ СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ ТЯХ!
Постмодернист: Зависи кой с кого ще се съедини, тъй като съединението правело силата.
Класик: понякога съединението прави...
.....................
БЕБЕТА!
Постмодернист: При тази криза, ако и за един кондом не ни остане време, съединението си е бреме.
Класик: като настъпи съединението, кой пък ти мисли за времето?
Постмодернист: кой ли въобще мисли тъдява – те туй е ш... държава
Постмодернистът, в качеството си на водещ, даде думата на Пинкоф-Пенков, който е Класик и Тероетик срещу съответната сума по фактура (четете творбите му, за да разберете какво има предвид). „Тиорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка” бе доказателство, че не само по фактура си го бива. Имахме още един бонус, но – който бил с нас, бил. Другите ще го чуят следващия път.
17. Дойде ред и на „тежката артилерия”. Критикът Илияна Делева (кървавата) ме бе смутила преди време с това, че подготвяла критиката си за „Приятели” – моята дебютна книга, - но следните думи: :
„Тази книга не се чете „на един дъх”. Защото, ако не спрем след всяка история за да я довкусим и допреживеем ще се задавим от пренасищане. Емоцията в разкази като „Бяло”, „Няма никакъв Дядо Коледа” или „Да намериш Надежда” е толкова силна, че наистина не можеш да продължиш. Но не само емоцията е положителна черта на тези разкази. Магията им е в недоизказването, в деликатното представяне на авторовата позиция - без натрапване и без готови отговори и рецепти. Всяка история е преживяна и пречупена през погледа и сърцето на разказвача. Разказвач с талант и опит, които правят текстовете много комуникативни и четивни.”
ми дадоха надежда и основа да вярвам, че не всеки критик си е поставил за задача да откаже автора.
Илияна Делева представи Милко Илиев с „Десетия кръг от ада” – възпитател в училище за изоставени деца. Написал е и приказка „Балончето” – като книжка за оцветяване под името Милко Марков.
Запозна ни и с проекта „София, събуди се” от фондация „Петър Дертлиев”, в Борисовата градина. На децата се дава възможност да рисуват, а родителите трябва да се замислят от какво да се събуди София .
Ила казва, че трябва да се превеждаме. Да се преведем дори и от български на български, защото превеждаме любов (та и от д-р Иванов). Говори и за „Лулу” и Петя Кукудева. „Лулу и скритите значения” бе прочетена от Ила, написала критика за книгата без главни букив, която е публикувана в „Литературен вестник”,. Райчо Русев, Иван Луджов и аз получихме по един брой от него.
Разбира се, че Ила е и автор. Напомни ни за „Кафе за отслабване” – нейната електронна книга. Прочетете я. Безплатна е, но не само за това.
Донесе и една книга от миналия век – като тази на Надето. От Петър Апостолов. „Войник на злото”. Автор, когото ще се радвам да срещаме по-често наживо.
17. Време беше да дадем думата на Румен Спасов не само като бард, но и като поет, и културолог. Представи „Пак родени” с „В гонене на детството”. „Утро на 50”, с което поздрави всички пушачи.
Относно култорологията – мисли, че „ние, литераторите, сме в една тежка културологична ситуация. Нови медии, електроника. И всичко това със старовремски опити да се намерят букви и думи, въпреки че се оказва, че Омир ги е намерил много преди нас. Напоследък и други хора са ги намирали и в по-нови времена. Все си мисля, че трябва да се опитаме тези нови медии да не ни бъдат нещо като спънка, а да ни помагат да споделяме човещината, обичта, възхищението си. Да ги превеждаме. Тази проблемна област да добие по-човешки измерения. Радвам се за това, че участвах и вярвам, че ще се срещнем отново.” (цитирам)
Малкият принц – в превод на английски бе прочетен от мен. Румен, от своя страна,, казва, че би усъвършенствал своя език, но с благодарност за превода, изпя „Макия принц” вече на български.
Оставихме за следващия празник „Кръстопът на изкуствата” представянето на групата „Петя Караколева и приятели”, тъй като това е дело, което заслужава по-задълбочено и проучване, и представяне. Благодарни сме на Тамара Караколева и приятелите ни около нея, които не спряха да ни подкрепят.
Дойде време и за заклиючителни слова от нас, организаторите, с които си пожелахме да се срещаме все по-често и все по такива поводи. След това, желаещите си купиха книги и творби на Иван, а и получиха автографи. Имахме на разположение цял час за това да се посмеем и позабавляваме. За съжаление, не всички успяхме да уважим авторската вечер на Иван Ненков, но все пак наши представители бяха там. От тях ще научим и за този уникален начин на споделяне.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
Да се посмееш ей така, „напукно”*
На 7 декември се предполага човек да си почива между Никулден и Деня на студентите, но не и ако приятел е решил да направи изложба и да чете хумористичните си стихове. Още повече, когато този приятел се казва Павлина Йосева и ви е гласувал доверие да бъдете водещ на вечерта, без да се обиди за леките запъвания на места. Мястото е бар The Egg, намиращ се на много малка, глуха уличка, но вече познат с желанието на собственика да подкрепя хора на изкуството – музиканти, художници, поети, - предоставяйки им място за изява.
Събрахме се, за да си припомним простички истина за изкуството, чиято цел е да направи живота по-красив и по-добър. Това прави Павлина Йосева със своите картини. Естетическата наслада от съзерцаването им е неминуема, но художничката не ги излага на показ с егоистично очакване да обере овации. Напротив, средствата от по-голяма част от продадените са дарени на нуждаещи се. Ето, това е езикът на изобразителното изкуство. Не техниката на рисуване, не използваните материали, а крайният резултат са важни.
Тъй като вечерта бе посветена и на хумористичните стихотворения на прекрасния поет pin4e –знаете, че това е артистичният й псевдоним, избран от самата нея в детството й, - поканихме на импровизираната сцена, в която превърнахме стълбите между двата етажа на бара образа, който тя създаде в тях – Баба Мара. Тази чаровница се представи с едноименното си стихотворение, което бе прочетено и на английски (преводът е мой, Весислава Савова). Смисълът беше, освен начесване егото на преводача (в рамките на доброто чувство за хумор) и да напомним, че творецът може да добие популярност по света, за което говорят реакциите на англоговорящи поети от международния сайт за поезия poetfreak.com. Единият отзив, на Д-р Сибхенду от Индия, гласи следното: „красива творба, а и доста прочувствена”. За да се насладим на прочувствеността на стихотворенията на Павлина Йосева, й дадохме думата за поетичен монолог. Той преля в псевдо-преводи на различни езици и смеха на публиката ни напомни – много лесно е да се разплакват хората, но да бъдат разсмени си е Изкуство. Ето още една от дарбите на твореца Павлина Йосева.
Безкрайна в своята вселена, в която има място за всеки, отворил сетивата си за красивото и доброто, тя ни обеща още срещи, на които ще можем да споделяме заедно своя усет за красивото.
* цитат от стихотворение на П. Йосева
събота, 29 октомври 2011 г.
Представяне на поетична антология "4" в Пловдив
Проект „Четири” си почина от пътувания, но нашата любов към Словото и най-вече – към нашите приятели в цялата страна, - ни даде криле и изобщо не усетихме двата часа път до Пловдив, където нашата приятелка Галина Вълчева и прекрасният й съпруг Асен вече ни очакваха. Още при слизането от колите в Стария град, Асен ни изненада с още книги за нашата библиотека.
Вече бяхме в читалище „Възраждане” и с огромна радост видяхме стари приятели, а и се запознахме с нови такива. Колкото повече се пълнеше залата – въпреки предстоящия голям мач от „Вечното дерби”, - толкова повече вълнението на четиримата нарастваше.
Започнахме с приветствените думи на Ели Диварова, която ни представи невероятния пианист, педагог и корепетитор, който пренебрегнал многобройните предложения за работа извън пределите на Родината е останал в родния Пловдив – Татеос Санджакян. Независимо от това, че имаше ангажименти, той уважи нашия малък празник и ни понесе на крилете на музиката. Усещането да слушате такъв пианист подлежи на описание и струва ми се, че всеки пишещ в залата ще го направи рано или късно. И все пак! Това, да чуете изпълненията на господин Санджакян – ноистиел на много награди, между които е и награждаването с орден „Кирил и Методи” и то два пъти, - е една от красотите, които ви пожелавам да срещнете в живота си. Най-малкото, което можехме да направим бе да се изправим на крака и да му благодарим със своите аплодисменти.
Галина Вълчева разказа накратко за нашите срещи – първо в интернет, а след това и на живо. Насити гладните ни за красота сърца с грижливо подбраните, точни думи, с които бе уловила усещането за цвят у всеки един от нас четиримата и ни нарече „Ловци на багри, пресъздали ги в поезия”.
На мен се падна честта да запозная публиката с историята на проект „4”. Ще си позволя да я напомня и на вас, приятели.
През февруари бяхме в Перник; през март - в Пловдив, но все още без обща стихосбирка. През май тази година излезе от печат именно тя - антологията "Четири". Организирахме нейно предпремиерно представяне – все още в работен вариант, - в Добрич. През май май бяхме в Горна Оряховица и Велико Търново, а през юни, най-после, си останахме у дома и организирахме премиера в София. През месец май имахме и възможността да се включим с благотворително участие в празника на Центъра за работа с деца с проблеми в развитието. Вярвам, че всички, които сте издавали книги знаете – от тях не се печели, но с тях може да се помага. Нека го правим! От сърце През летните месеци, освен че си починахме добре – важен момент за всеки работещ човек, - ние не спряхме да си сътрудничим взаимно. Така подготвихме новия сборник разкази на Ина Крейн – „Родници”, - на който имах огромната чест и отговорност да бъда редактор, а през следващата година ще ви изненадаме с неин роман, също под моя редакция и мой сборник от две мистични новели, чийто редактор е Ина. Имах удоволствието да изненадам не само публиката, но и моите приятели от проекта с отзвук за нашата дейност в индийското списание за поезия Indian Poetry в броя му за месеци юли-август тази година. За съжаление, списанието няма електронен вариант, но с удоволствие ще ви покажем броя, в който ни има и нас, наред с поети и писатели от цял свят.
Галина ни даде думата и за кратък рецитал. Той не би бил възможен без светлината в очите на всеки един човек от публиката. Докато рецитирахме, ние виждахме творбите си съпреживявани от слушателите. Павлина Гатева дори не сдържа сълзите си, което мисля, че говори повече от всички думи. Пожелавам от сърце на всеки пишещ да изпита това усещане и благодаря отново на публиката.
Галина отново взе думата и ни изненада с това как точно е усетила всеки един от нас.
Мен, с цветовете жълто, оранжево, алено червено; сезон – лято; елемент – огън и код – слънце. Иван – цветове жълто, синьо, виолетово, червено; въплътил у себе си всички сезони; елемент – въздух и код – небе. Ина – цветове жълто, керемидено червено, пурпур; сезон – есен; елемент – земя; код – земя-огън. Павлина – цветове бяло, зелено, всички нюанси на синьо и розово; сезон – пролет; елемент – вода; код – цвете.
След официалното представяне, завършило с прекрасни разговори и раздаване на автографи, ние се отправихме към едно любимо на пловдивчани заведение, където на чаша вино (и други напитки), успяхме да си поговорим за всичко, което ни свързва.
Благодарим ви, приятели! Това беше едно от най-вълнуващите ни представяния и обещаваме, че ще се връщаме при вас отново и отново.
понеделник, 26 септември 2011 г.
Кръстопът на изкуствата - Есен
сряда, 21 септември 2011 г.
Представяне на "Родници" от Ина Крейн (отзвук)
С какво вечерта на 20.09.2011 г. е толкова специална? Преди всичко, скъпа приятелка празнува много важен рожден ден. Но не е само това. Същата представя третия си сборник разкази. И още – само ден след моя рожден ден, празнувам своя редакторски дебют. Книгата е „Родници”, а авторът – Ина Крейн (литературният псевдоним, с който всички познаваме Илияна Каракочева). Мястото на срещата ни е читалище „Николай Хайтов” с любезното съдействие на госпожа Георгиева.
Освен като редактор, аз бях удостоена и с голямата чест да бъда съводеща на представянето, заедно с Петър Апостолов. Открихме вечерта с откъс от едноименния разказ „Родници”. Неминуемо, гласовете и на двама ни потреперваха, тъй като думите на Ина Крейн не са самоцелно събирани от тук или там. Те носят своя заряд, с който докосват читателя и слушателя.
След това, самата авторка прочете част от нейния предговор към сборника, за да ни запознае с това кои са те, родниците. За да им благодари за „силата, обичта и уроците,” с които са я надарили. След това вълнуващо въвеждане, тя приветства всички гости с „добре дошли”. Те вече бяха отворили сърцата си за героите на Ина.
Петър Апостолов и аз се опитахме накратко да направим творческата биография на Ина Крейн в ретроспекция. Едва ли е нужно да повтарям всички награди, които тя е получила в периода 1994 – годината на първата й книга, - 2011 г. Грамотите от тях можеха да бъдат видени от всички присъстващи, а за вас – нашите приятели, които не можахте да бъдете с нас, - успяхме да ги снимаме. Тук няма да пренебрегна и нейните публикации в престижни издания на периодичния печат у нас и в чужбина, както и в културни предавания в национални и регионални телевизии.
Последваха моите думи – думите на редактора. Постарах се да отговоря на въпроса защо приех да бъда редактор на разказите на Ина Крейн. Признавам си, че ми беше трудно. Та това са предимно наградени на престижни конкурси разкази. И все пак, и най-финият диамант се нуждае от лека шлифовка, за да разкрие съвършенството си. Нашата работа беше работа в екип. Екип, който работи като едно цяло, без да търси надмощие, а само синхрон и по-добри резултати. Открехнах съвсем леко завесата и издадох нашата малка тайна. Ние подготвяме две нови книги – един извънредно различен, съвременен роман и сборник от три мистични новели. За всяка от тях, едната от нас е автор, а другата – редактор.
От 2009 г. Ина Крейн е член на УС на СНБП. Затова, дадохме думата на Виолета Пенушлиева – член на ръководството на Съюза, - за да представи сборника като проблематика. Тя поднесе топли приветствия и от името на господин Кадиев – председател на СНБП. В края на представянето, млад човек от публиката сподели, че ако някога напише стихотворение, би искал точно госпожа Пенушлиева да го прочете. Мисля, че това е достатъчно, за да добиете представа за начина, по който тя направи това представяне.
Отново Апостолов и аз прочетохме откъс от разказа „Грешница”, който освен че е удостоен с втора награда в Националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя” – 2011 г., раздел „Проза”, - е определен от авторката като „топъл, човешки, надскочил национално и конкретно-историческото”.
Ина Крейн взе думата, за да ни поговори за спецификата и разнообразието на нейните герои – въздействащи и много, много близки на сърцата. Целта – да изпрати универсални и общочовешки послания. Тя благодари на автора на предговора – Георги Балабанов и на редактора си (т.е. – на мен), като ни нарече „творци с памет за родниците, умеещи да четат творбите със сърцето и така да станат част от художественото пространство на текстовете. „
Тъй като Георги Балабанов – член на УС на СНБП, - беше ангажиран служебно и липсваше между нас, Петър Апостолов прочете част от неговия предговор. Предговор, който е израз на възхищението на автора му както от неповторимостта на героите в сборника, така и от дарованието на писателката.
Дойде време за мнения и въпроси от публиката. Анахид Чальовска, Светлана Йонкова и Ина Иванова - всяка по свой неповторим начин, - изрази позитивното си отношение към разказите и таланта на авторката. Благодарим ви за подкрепата!
Ина Крейн завърши с едно обобщение кои са нейните родници. Всички прототипи на героите в разказите. Нейните роднини – сестра, дъщеря и съпруг. Всички ние, които обичаме и ценим творчеството й.
Разбира се, вечерта на голямото семейство, което образувахме, завърши с „нещо сладко” – сладък бонбон, сладка глътка шампанско и най-вече, сладка раздумка с авторката и редактора.
Една красива вечер, която ще помним дълго.
Весислава Савова
Очаквайте през следващите дни снимки в албумите ни от Facebook.
неделя, 17 юли 2011 г.
"Кръстопът на изкуствата", част 1 - Лято
Празникът "Кръстопът на изкуствата", чиято първа част се състоя в комплекс "Природа" на Вилната зона на Долна баня, вече е факт. Срещнаха се литература, музика и приложни изкуства. По отношение на първата, всички ние, които имахме шанса да се зарадваме на своите книги тази година - Веселка Христова, Райчо Русев, Павлина Йосева, Ваня Иванова и аз, - се представихме едни други, като аз дължа специални благодарности на Балчо Балчев - редактора на предстоящата ми книга, - за красивите думи. Анахид Чальовска ни очарова със своето стихотворение. Искрено й пожелавам да ни зарадва със своя стихосбирка съвсем скоро.
Музиката беше представена от Ангелина - невероятен глас и майсторски овладян акордеон, - и деветокласниците - Ангел, Ралица и Зорница. Приложниците - Иван със своите дърворезби; Даниела с уникалните картини от мъниста и Малинка с нейните кукли, - оставиха произведенията си да говорят за тях. Прекрасно аранжирани по и около дърветата и украсени с бамбук и зимоустойчив банан от брата на Веселка, Валентин Стойнев, те помогнаха на трите изкуства да си подадат ръка.
Нашият домакин - г-н Мичев, - се погрижи за това да ни представи уникалната билкова напитка "Хелби" и да ни разхлади с чаша студено бяло вино. Изкуство е. Изкуство е да можем да се вдъхновим от грижливо подбраните съставки на тези напитки, чийто краен продукт също са своеобразно Изкуство. По негова идея и с помощта на магията да бъдем заедно, ще превърнем "Кръстопът наизкуствата" в сезонен празник.
Неофициалната част продължи в ресторант "Арония", където собствениците и служителите са превърнали кулинарията и обслужването на клиенти в изкуство, също. До късно слушахме прекрасни рецитали, най-впечатляващ от който беше поетичният непринуден диалог между Райчо Русев и Балчо Балчев. Което, разбира се, не подценява изявите на Анахид Чальовска, Ваня Иванова, стихотворенията на Веселка Христова, прочетени от различни приятели. Новият ни американски приятел Джеф пък ни разказа малко за родния си град Детройт.
На другия ден свободата и красотата на природата ни вдъхновиха допълнително. Не написахме общото стихотворение, но пък това е само първият от предстоящите празници "Кръстопът на изкуствата". Тези от вас, които не познаваха щраусовата ферма, са имали прекрасната възможност да я видят и да чуят прекрасната беседа, за която ви говорих на скоро.
Искрено вярвам, че с всяка следваща част от този наш празник ще се събираме все повече и повече хора, за да се насладим на Изкуството, което прави и ежедневието ни, и нас самите по-добри.
Музиката беше представена от Ангелина - невероятен глас и майсторски овладян акордеон, - и деветокласниците - Ангел, Ралица и Зорница. Приложниците - Иван със своите дърворезби; Даниела с уникалните картини от мъниста и Малинка с нейните кукли, - оставиха произведенията си да говорят за тях. Прекрасно аранжирани по и около дърветата и украсени с бамбук и зимоустойчив банан от брата на Веселка, Валентин Стойнев, те помогнаха на трите изкуства да си подадат ръка.
Нашият домакин - г-н Мичев, - се погрижи за това да ни представи уникалната билкова напитка "Хелби" и да ни разхлади с чаша студено бяло вино. Изкуство е. Изкуство е да можем да се вдъхновим от грижливо подбраните съставки на тези напитки, чийто краен продукт също са своеобразно Изкуство. По негова идея и с помощта на магията да бъдем заедно, ще превърнем "Кръстопът наизкуствата" в сезонен празник.
Неофициалната част продължи в ресторант "Арония", където собствениците и служителите са превърнали кулинарията и обслужването на клиенти в изкуство, също. До късно слушахме прекрасни рецитали, най-впечатляващ от който беше поетичният непринуден диалог между Райчо Русев и Балчо Балчев. Което, разбира се, не подценява изявите на Анахид Чальовска, Ваня Иванова, стихотворенията на Веселка Христова, прочетени от различни приятели. Новият ни американски приятел Джеф пък ни разказа малко за родния си град Детройт.
На другия ден свободата и красотата на природата ни вдъхновиха допълнително. Не написахме общото стихотворение, но пък това е само първият от предстоящите празници "Кръстопът на изкуствата". Тези от вас, които не познаваха щраусовата ферма, са имали прекрасната възможност да я видят и да чуят прекрасната беседа, за която ви говорих на скоро.
Искрено вярвам, че с всяка следваща част от този наш празник ще се събираме все повече и повече хора, за да се насладим на Изкуството, което прави и ежедневието ни, и нас самите по-добри.
понеделник, 20 юни 2011 г.
"Четири" в Поетично кафене
Благодарим на "Поетично кафене" и всички участници в него за подкрепата! Нека бъде красиво лятото. С песента на Иван Ненков (също приятел) - "Ах, морето" и прекрасните спомени заедно, да си пожелаем едно красиво лято! :)
четвъртък, 9 юни 2011 г.
Премиера на Четиримата в София
Началото беше обявено от Павлина Гатева, за която "Четири" е първа книга. След благодарностите към четирите сайта и Поетично кафене, които ни събраха в екип, тя разказа накратко историята на нашия проект. Ето я и нея:
Месец февруари, 2011 г., ние бяхме поканени на творческа среща в град Перник. Там, след като успешно очертахме допирните точки между нас - толкова различните и едновременно толкова близки пишещи, - взехме решение да продължим турнето си из страната и да започнем работа по съвместната ни стихосбирка.
През март вече вдигнахме летвата и бяхме гости на книжарница "Хеликон", Пловдив. Медиите вече отразиха нашата изява и отговорността към даденото обещание нарасна. Същия месец не пропуснахме да подкрепим един от нас - Иван Христов и представянето на неговата стихосбирка "Закъсняла любов", чийто редактор съм аз, пред Съюза на независимите български писатели.
През април, приятелите от Добрич, известни с бохемските си вечери в "Миновото кафене" отвориха сърцата си за нас и ни подариха една вълшебна вечер.
Май месец се оказа решаващ за нас.
На 12, книгата вече беше онлайн в своя електронен вариант.
На 15 имах честта да представя проекта ни в Центъра за деца с проблеми в развитието, с което направихме и първата крачка към нашите благотворителни изяви. На същата дата членовете на СНБП станахме трима - след Ина и Иван, аз също бях избрана за член на Съюза.
На 18, благодарение на печатница "Булгет" и разрешението на нашата издателка Вихра Манова - e-knigi.net, - стихосбирката вече беше и в книжно тяло.
На 25 направихме две представяния в един ден. Преди обяд - в Горна Оряховица, а следобед - във Велико Търново, отново в книжарница "Хеликон".
И ето, вчера, вече бяхме у дома.
Продължихме с рецитал, по времето на който всеки от нас прочете по едно от своите автобиографично, любовно и оптимистично стихотворения. В движение взехме решение всеки от нас да прочете любимото си стихотворение от някой от останалите трима.
Последваха благодарностите ни към нашата скромна издателка - Вихра Манова и техническия оформител на нашата книжна рожба - Йордан Янков, който за съжаление не можеше да присъства. Той успя да придаде на картината на Ина Крейн вид на корица
След като подписахме книгите на тези, които решиха да ни подкрепят, ние се отправихме на афтър-парти. Беше чудесно да се отпуснем сред нашите най-добри приятели. Без вас, ние не бихме били в състояние да продължим.
Благодаря ви!
петък, 3 юни 2011 г.
Иван Ненков и приятели
На 1 юни Иван Ненков и приятели ни върнаха детството с прекрасните песни, някои от които подплатени и с разкази за създаването им. Със специална благодарност към всички, с които осъществихме магията да бъдем заедно.
петък, 27 май 2011 г.
Отзвук за представянето на "Четири" във Велико Търново
четвъртък, 26 май 2011 г.
25 май - един ден на "Четири" в Горна Оряховица и Велико Търново
С благодарност към общината и читалището в Горна Оряховица и Велико Търново, към книжарница "Хеликон" във Велико Търново и всички приятели, които няма да изреждам поименно, но които отделиха част от времето си и бяха с нас преди и след представянията ни.
Очаквайте скоро и отзвук от медиите в Горна Оряховица и Влико Търново, които уважиха с присъствието си нашето творчество.
Можете да видите клип със снимките на стената ми във фейсбук. Тук качвам само част от тях.
понеделник, 23 май 2011 г.
Подкрепа от приятели
От името на проект "Четири" благодаря официално на Кафене.бг, които не спират да ни подкрепят. Тук можете да видите как.
Радваме се, че ви има приятели!
неделя, 22 май 2011 г.
Медиите за проект "Четири"
На 25 май сме в Горна Оряховица (10:30 - Общинска библиотека) и Велико Търново (17.00 - книжарница "Хеликон").
На 8 юни най-после ще се спрем и в София.
Това, че ние сме добър екип, в който всеки един допълва останалите трима, е важно, за да можем да продължим напред. Това как ни чувствате вие е един от най-добрите корективи за дейността ни. Всичко това ни прави много щастливи, но решихме днес да си припомним как реагираха медиите в различни градове на страната както преди, така и след наше представяне.
Първата ни спирка беше Перник. Ето тук можете да видите реакцията за това представяне. За нас тази среща с градската литературна общественост беше много важна. От една страна, получихме невероятна подкрепа. От друга, точно тогава взехме решение да издадем наша обща стихосбирка и да продължим пътуванията си. Тя вече е факт. Последва Пловдив - ще се върнем там през септември.
Накрая (за сега), но не и на последно място - Добрич.
Очаквайте и по-нататъшни отзиви.
Благодарим ви за това, че сте с нас, приятели!
сряда, 11 май 2011 г.
Представяне на "Искам себе си"
Книжарниците са моята слабост. Ето защо, всяка нова (за мен) предизвиква възторга ми. Двойно по-голям беше той на 11.05.2011 година, защото точно в книжарница "Хеликон" на бул. "Цар Освободител" моята редакторка и приятелка и много талантлив творец Габриела Цанева представи новата си книга "Искам себе си". Книга - поетичен дневник, която ви препоръчвам да не пропускате.В нея тя е събрала общуването, взаимните предизвикателства и вдъхновения с виртуални приятели - за щастие, с някои от нас го е осъществила и в реалността, - знанията си по отношение на източните форми на поезия и естетика и вече споменатия талант да пише, за да открие себе си. Точно в тази книга ще можем да се насладим и на дарованието на авторката и като художник.
За мен не беше изненада, че залата се изпълни с хора. Творец като Габи, който не само твори, но и общува със сърце, неминуемо е обграден от много хора, които отговарят на сърдечността й със сърдечност. Няма как да не отбележа и присъствието на трима от четиримата й до сега издатели. Прецедент, който оставям вие да изтълкувате по единствения възможен начин.
Думата беше дадена и на приятели на Габи. Сред тях се откроиха господин Петър Огойски - автор на предговора към предишната й книга "Светлата пътека към звездите", Иван Селановски и Йордан Борисов - председател на Съюза на писателите-земеделци. Последният дори изненада публиката с "римушки във влака", посветени на Габи. Тя, с присъщата си скромност, го спря, защото се е засрамила. Красиви думи чухме и от бащата на Габи - господин Цаньо Цанев.
Тържествената част приключи с изрецитираното от самата Габи стихотворение:
Момиче. Очи
като цвете. В тях грее
светът. Политам ...
четвъртък, 5 май 2011 г.
Представяне на "Еротика по селски" и изложба от Павлина Йосева
На 4ти май читалище „Добри Чинтулов” – център, в който културният живот продължава да кипи с пълна сила напук на кризата и недоимъка, - приюти изложбата на Павлина Йосева. Нещо повече – даде възможност ваятелката на думи да представи и своята хумористична книга „Еротика по селски”. Събрахме се приятели. За да бъдем заедно. Както казах и на 13ти април, „заедно” е вълшебна дума. Прекрасните Катрин (дъщерята на Пин4е) и приятелката й/ни Светла, облечени в народни носии посрещнаха гостите с хляб, сол и мед.
Върнахме се години назад, за да си спомним младостта на баба Мара – неповторимият образ, изваян от Павлина Йосева, който вече не живее само на страниците на литературните сайтове. Една много щура и сърцата баба, чрез който създателката й запазва диалекта на родния си край – Шуменския. Като всеки млад човек, който търси себе си, тогава Баба Мара се взимаше малко на сериозно. Пишеше за любов. Стихотворенията : „Чрез дявола...”; „От змийската любов анатемосана” и „Неудобна за гледане”, изпълнени от самата нея ни напомниха този период.
След музикална пауза от Иван Ненков, Цвета Динева ни разходи из картините на Пин4е с лекота. Така, както само ценител на изкуството и истински приятел може да говори.
Рециталът на Пин4е продължи със забавните, но и замислящи стихотворения.
След като Иван ни попя отново, минахме на секцията псевдо-преводи на италиански и английски. Дворчето на Баба Мара й става тесничко и тя наистина трябва да бъде чута на колкото се може повече езици. Тази секция беше затворена от друг прекрасен бард – Бойко Георгиев.
Такава една хубавка и мъдра, баба Мара ни разказа как с „фустата с розова подплата” е тръгнала за Холивуд, откъдето е получила смс. „Нидей рива” – ако можеш и то от смях. Разказа го разбира се съвсем поетично с едноименните стихотворения.
Целият този талант и класа не може да бъде оставен само в рамките на страната ни. Почитателите на мултинационалния сайт за поезия ще могат да прочетат сериозния (този път) превод на стихотворението „Аз съм баба ви Мара”. Връзка към него ще получите съвсем скоро във фейсбук.
Афтър-партито вече е задължително за нас. В „Нашенци” се почерпихме и продължихме да рецитираме. Отново заедно.
Попътен вятър, Пин4е!
понеделник, 2 май 2011 г.
Отзвук за представянето на "Четири" в "Подиум"
Скъпи приятели!
Тук можете да видите как реагира културната общественост на Добрич в лицето на г-н Ангел Радилов - собственик на сайта за изкуство и култура на Добрич "Подиум", - на нашето представяне там.
Специални благодарности от Ина Крейн, Иван Христов, Павлина Гатева и от мен - Весислава Савова.
Тук можете да видите как реагира културната общественост на Добрич в лицето на г-н Ангел Радилов - собственик на сайта за изкуство и култура на Добрич "Подиум", - на нашето представяне там.
Специални благодарности от Ина Крейн, Иван Христов, Павлина Гатева и от мен - Весислава Савова.
Абонамент за:
Публикации (Atom)