Коледни пожелания

РАЗКАЗ от Премджи, Индия
Превод – Весислава Савова
снимка: http://www.teenager.bg

Само две седмици ни деляха от Коледа. И аз се скитах с по-малкия ми син из новооткрия мол в града, за да купя скъпи подаръци за приятели и роднини.

-                     Тате, моля те, вземи ми картичка... за много специален мой приятел – поиска от мен сдържано седемгодишният ми юнак.

Коледа е кошмар за бедни родители като мен.

-                     Много специален приятел? Това твоето гадже ли е?

-                     Таааате! – бедното момченце се ядосваше.

-                     Съжалявам, млади човече... Само се шегувах с теб – опитах се да го успокоя. – Добре.  Скъпа картичка ли искаш или какво?

-                     Да.

Коледа свърши, а с нея – и ваканцията.

Продължителен звън на колело ме събуди от дълбок сън около четири чса посред нощ.

-                     За съжаление, пощенскaта служба не можа да намери адреса – каза ми пощальонът, докато ми връщаше пощенската картичка. – Изключително много съжаляваме. – Старецът продължи да върти педалите с палава усмивка на бледото си лице.

Сълзи заслепиха очите ми, докато минаваха по адреса

:

Иисус

(Ватикана)

Скъпи приятели,

Весела Коледа - предварително!

CHRISTMAS GREETINGS

(SHORT STORY)

by Premji Premji

Christmas was only two weeks away. And I was wandering through the newly opened shopping mall in the city, to purchase some inexpensive gifts for friends and relatives, along with my younger son.
“Dad, please get me also a greeting card... for a very special friend of mine”, my seven year old lad demanded coolly.
Christmas is a nightmare for parents, poor , like me.
“Very special friend? Is it for your girlfriend?”
“Daaaaaaaaaad”, poor boy was getting angry.
“Sorry young-man... I was just kidding you”, I tried to calm him down. “O.K...
"Do you want an expensive card or so?”
“No... He doesn't like expensive things... I need a simple....”, he stopped in the middle.
“But, elegant card?”
“Yes...”
Christmas was over and also the holidays.
Continuous ringing bicycle bells woke me up from deep slumber, around four'o clock, in the evening.
“Unfortunately, the postal department couldn't locate the addressee...”, postman told while returning the greeting card. “We are extremely sorry...”, the old man pedaled away with a naughty smile on his pale face.
Tears blinded my eyes, while going through the unfamiliar “To address”.
JESUS
VATICAN

Dear friends,
HAPPY CHRISTMAS IN ADVANCE..

...

първи зимен ден
някои очакват
края на света

Част от терминологията в японската поезия

Включена и на страницата "За четенето и писането"

(превод със съкращения от haikupedia.ru)


Едва ли ще кажа нещо ново с настоящата статия, но си позволих да направя тези съкратени преводи, които в името на почтеността, подкрепям със свои собствени творения, без претенции за изчерпателност. И така, малка азбука на японската поезия.

АВАРЕ: съжаление, състрадание, жал. Чувството, възникнало не защото светът е устроен така, както ви се иска. Напротив, това е чувството, съпровождащо разбирането, че животът е такъв, какъвто е и не може да бъде друг. И никакви "само да" и "по-добре да беше...". Аваре са правилно разбраните смърт, старост, болест и целият букет от прочее очевидни страдания, а така също и герлянд от завоалирани подвидове: рожден ден, младост и т.н. Но правилно разбрани, та макар и интуитивно. Това е погледът към света с честност, нежност и лек хумор.

                                                                                   рожден ден

                                                                                   свещ в повече, а

                                                                                   въздух в недостиг

ВАБИ: простота, предпочитание към вътрешното изящество на вещите, вместо към външното великолепие. Ваби е лишена от всякаква маниерност и ефект. Това е красотата на несъвършеното и асиметричното. Това е и пътят на просветлението, без тегобата на бедността и уединението. Ваби е и наслаждаване на спокойствието, празния живот, свободата от светски задължения.

чифт мокасини -

и в жега,

и в дъжд

ВАБИ-САБИ: саби е свързано с архаичността, несподелеността, автентичността, докато ваби - уединение, неяркост, вътрешна сила. Ваби-саби е красотата на несъвършеното.

обрано лозе

два-три врабеца

прелитат ниско

Ваби-саби е и обект, който възбужда чувството на светла меланхолия и духовна жажда. Ваби-саби е три прости факта:
- нищо не е вечно,
- нищо не е завършено
- нищо не е съвършено

олющена е

фасадата на храма

свещ за отчето

ВАКА: от сърцето и чувствата - към природата. Широко използвани в обмен на любовна кореспонденция. Израз на лирическите чувства по японски. Бележи възход в новите времена, когато започват да се издават семейните поетически форми.

твоите пръсти

галят водата

бамбукови пръчки

ДЗАПАЙ: буквално означава "разни хакай" и се явява общо определение за разнообразие от форми на поетичната активност, в частта на игровия характер. Най-разпространената форма на дзапай е макудзуке, където към зададените два реда маеку (7+7 срички), авторите дописвали свое тристишие - цукеку (5-7-5). С отделянето на тристишията на природна тема, така и дълбочината на чувставата (хайку) и всекидневните теми за човешкия живот и хумора (сенрю), за дзапай не остава нищо друго, освен майсторството.

ЙОДЗЬО: свърхчувство или послечувствие. Трудно преводима дума, обозначаваща абсолютно пълнота на сърцето, която е идентична на пустотата. Отделните страни са: емоционален отклик, намек, недоизказаност

розата вехне

на дивана

смачкан шал

ИМАЙО-УТА: поетичен стил; осемстишия с редуване на срички: 7-5-7-5-7-5-7-5 с цезура (пауза) след четвъртата строфа. Освободен от сложната асоциативна образност на танка, този стил е бил популярен в слабообразовани самурайски среди.

ИРУКЕ: романтично чувство, влечение

прелюдия

в луната гледат

два делфина

КАКЕКОТОБА: употреба на дума с няколко омонима (еднакво звучащи думи) по такъв начин, че значението на всеки от тях да участва в създаването на особен смисъл на стиха.

в стар съд се гласи

отвара за истина

присъда

КАРУМИ:  простота, мекота, естественост и убедителност, възникващи на всички етапи на стихотворчеството, започвайки от съприкосновението на поета със света и свършвайки с формата на самото стихотворение. Лекотата и естествеността, възникващи при пълното сливане на поета с природата, се изявяват в лекотата и естествеността на словесните форми, без тромавост и фалшива многозначсност.

нежен пясък

на морското дъно

дюстабан стъпала

КАСЕН: най-популярната ренга форма в епохата Едо. Верига от 36 строфи. По правило, касен трябва два пъти да отведе слушателя към цветята (обикновено, цъфналите вишни - ханан-но дза) и три пъти към луната.

КИГО: сезонна дума (за сезонните думи е писано достатъчно)

вана 

с гореща вода

дълга нощ

КИРЕДЗИ: дума-цезура. Поради липса на такава на български и други езици, използваме синтактична цезура (пауза).

КОКОРО: душа, духовната основа. Всеки предмет има има душа. Светът изразява себе си чрез човека, призван да придаде беззвучния му глас.

старите панти

със скърцане

молитва

КОТОБА: слово, език, реч. Заедно с кокоро е един от главните термини на класическата поезия.

КОТИМЯКУ: "кръвна връзка"; нещо от рода на традициите, религиите, обичаите.

пъстреят пръстчета

по покривката

писани яйца

МА: естетическа категория, характерна за много видове традиционно японско изкуство. Паузата нанужното място, временно образуваното празно пространство, премълчването могат да бъдат също така красноречиви и много по-силни като въздействие от самите думи. В хайку се постига с хиредзи, създаващо пространство между двете части или в края му. Р. Блайс: "реалността се състои не във въпроса и не в отговора, а в паузата между тях."

капчици дъжд

по новите кичури

многоточия

"Екзистенциален роман" от Ивайло Борисов

можете да прочетете и на страницата "За четенето и писането"

„Екзистенциален роман”

Автор: Ивайло Борисов

Издателство:Колибри

Формат: 84х108/32

Година:2012

Страници:224

Цена: 14 лв. 

Когато приятел ми подава роман 02 на Ивайло Борисов, засрамено признавам невежеството си, че не познавам този писател. Не съм чела роман 01 с наименование „Неприличен”. Пропуск, нали? Особено във времето на хейтърството и след като вече съм прочела невероятно добрия роман „Български психар” от Андрей Велков.  Не знам защо, сигурно по стар български обичай, подхождам скептично. Аман от хейтъри! Прескачат се по световната литературна сцена. И въпреки че са за предпочитане пред авторите на сладникавите любовни романи и пишещите порнографските си напъни направо върху нечисти чаршафи, един лайкър да имаше поне... Не „захаросан”, но пък и не всичко е толкова сиво /да не се бърка с разните му там нюанси/.  Ей такива едни ми се въртят в главата, но си обещавам /пусто възпитание!/ – няма да спра докато не стигна страница 50. Поне ¼ ще съм изчела. Не мога току така да се откажа.

Какво ти отказване! Още на първите редове се смея от сърце. Така, както не се бях смяла от доста време. И то не на безпардонния език, който нерядко чувам и на улицата. Такъв е, но тук, в този роман, той е съчетан с премерена доза философски размисли, които никак не са присъщи на хамалите, примерно, на които се присъжда палмата от първенствата по псувни.

Първите десет страници не предлагат чак кой знае какъв сюжет. Сигурно защото като жена не съм впечатлена от това, че поредният наркомански трип е в силиконова цица и то по река от мляко. „... реката от мляко всъщност е Стикс.” Не че имам нещо против, но окото ненаситно все търси угодни нему асоциации. Важното е, че чета литература, а не – сексуалните фантазии на този или онзи, примесени с опит за оригиналничене по най-баналния начин, с клишета.

Главният герой в „Екзистенциален роман” е презадоволено богаташче, което още в началото от немай къде съсипва сватба на роднини, на която дори е кум, с едно яко надрусване, а след като едва е измъкнат от лапите на смъртта, продължава да трови съществуването си. От там и тръгват другите му трипове, които макар и не винаги да са наркомански, звучат не по-малко фантастично. Или фантасмагорийно? Както и да е. Започва от там, където и ще свърши – почти съвършено „енсо”. На представянето на една поетична книга Зорница Харизанова метафорично определи създаването на енсо като дипломиране в школата на живота. Не е тайна, че „дипломирането”  в повечето случаи е самата смърт, но Ивайло Борисов намира оригинален начин да я представи. Този кръг на просветлението, дори и лишен от елегантност, определено впечатлява със сила.

Стигнам до страница 50, а не искам да затворя книгата. И не защото съм открила кой знае какви литературни новаторски способности у автора, а защото той владее онази магия, която кара читателя да иска да научи още и още от развиващия се сюжет, но и не иска книгата да свършва. Е, ако това не е литература, не знам как другояче би трябвало да се нарече. Фактът, че поезията не просто отсъства, а отстъпва на прозата и то до болка циничната и трудна за вярване, но факт такава, не омаловажава качествата на творбата. Разбира се, почитателите на „класиката” могат да опонират и да кажат – това няма нищо общо с художествената литература. Слагам определението в кавички, защото чисто класическата му формулировка е доста изкривена. Това вече се приема по-лесно от хора на гаргите, които се опитват да докарат славееви песнопения.

Та да се върнем към това Е ли или НЕ Е литература „Екзистенциален роман”? Най-лесно може да се отговори като се наложи шаблона на определението за литература. Има ли  „определен сюжет, история, която е измислена с цел развлечение, поука, или др”, както ги изисква въпросното определние? Категорично - има. От моя гледна точка, историята е малко размазана и няма кой знае каква динамика на действието, но това е въпрос на лични предпочитания на читателя. Повярвайте, чела съм далеч по-несвързани брътвежи с претенции за литература.  В сюжета участват ли герои, които са действащи лица на историята? Да, има. Е, това, че не сме отегчени от излишни природни и битови детайли, а сме допуснати в най-интимните кътчета на автора – неговите мисли и усещания, не омаловажава качествата му. Част от тях са ми чужди и не съм склонна да приема. Важното обаче е, че авторът не го налага. Напротив! Острият му език, ситуациите, в които забърква героя си и изводите на последния, са определено провокация. Провокация за всеки, който чака готови отговори и се съобразява за това дали меннето му е правилно или не, само по реакциите на публиката (в най-общ смисъл). В повечето случаи пак онзи хор от гарги, опитващи се да славеепеят.

Приключвам четенето на романа със смесени чувства. Определено, не е най-доброто, на което съм попадала до момента,но твърдо печели симпатиите ми и с присъщата на природата ми нестандартност, искам да прочета и първия роман на Ивайло Борисов. Ей така, за разчупване на стандартите. Ограниченията, които сами си налагаме само заплашват да ни поведат по удобните пътища на посредствеността. 

"Марина" от Карлос Руис Сафон

/статията можете да видите и на страницата "За четенето и писането"/

Автор:

Карлос Руис Сафон 

Издател:

Изток-Запад
Година: 2010

Цена:12 лв. 

Срам и позор! Видна столична "сафонистка" /терминът, както и откриването на автора дължа на Христо Блажев/ да пропусне най-обичаната от автора си книга! Но всичко е поправимо и както, макар и шаблонно, да се казва - "по-добре късно, отколкото никога".

И така. Какво имаме тук? Воня на умряло животно. Почти призрачна фигура, оставяща трупове след себе си. Съскащ, сърдит шепот. Преплетени една в друга мистични истории. Оживели марионетки. Албум със снимки на хора, страдащи от малформации. Странно, почти мистично със своята непознатост насекомо. Донякъде, в стил "Франкенщайн", но не и копие на класическата история. Любов между тийнейджъри, тепърва откриващи признаците на своята сексусалност, която никога няма да бъде размазана от сладникавост, нито пък опошлена от грозна порнография. Няколко сребърни куршума, но не и безсмислени вампирски блудкажи, с каквито се наводни книжният пазар не само у нас, но и по света. Та това е Сафон, а не преследвач на евтини сензации! Неподправеният му стил е толкова поетичен, че дори злокобната воня или жълтоок котарак, държащ в устата си пърхащо врабче, са толкова поетично описани, че един "нищожен драскач на хайку", както се казваше в един от епизодите на "Семейство Симпсън", грабва молива и хайку-тефтера и дращи ли дращи, за да запази в и без това болното си съзнание тези картини, които едва ли ще забрави. Ето и някои от тях:  

...

последен светлик

на отминал ден

диря с капки кръв

...

мелодия

мъгляв светлик

в стъклена галерия

...

звуци 

в сенчеста градина

благоухание

...

двама в залата

отекват стотици

стъпки

...

/другите тристишия можете да намерите на гореспоменатата страница в раздела "Читателски дневник, асоциативни тристишия/

...

И всичко това е вдъхновено колкото от историята на Сафон, толкова и от изключителния стил на преводача Светла Христова. Не знам нищо за тази дама и мисля, че не искам да знам повече от това, че тя умее да заживее под кожата на автора, да усети мислите и емоцията му и да намери най-точните български думи, за да преведе  поетичността и красотата на езика на Сафон. Сафон, който ме завладя за първи път след тазгодишния Пролетен панаир на книгата. Сафон, заради чиято книга "Сянката на вятъра" вървях през градинката пред НДК и четях - нещо, което не бях правила от ученическите си години. Един от все по-рядко случващите се феномени в нашия динамично-демоничен век, когато на почит са скандалът, пошлостта, бързото действие с хепи-енд и елементарната порнография. Ето защо, аз ще продължа да чета Сафон и да държа книгите му на един рафт с моите безспорни фаворити - Оскар Уайлд и Херман Хесе. Пък който иска, нека ме обвини в изостаналост. Било то и умствена.

The Poetry of Yoga

Утре официално излиза антологията "The Poetry of Yoga", volume 2. Моето участие е на стр. 223. Щастлива съм да споделя с вас тази новина.

За книгите и простотията

/седмичната колонка в Е-лит.инфо/
Първа /пълна/ седмица на декември 2012 година. Докато някои се запасяват за „края на света” – тема, която заслужава повече от една колонка по отношение на лековерието на някои хора, - в София започна тридесет и първият Коледен Панаир на Книгата в НДК. Емоции – и за издатели, и за писатели /от онези, лично ангажираните с книгите си/, че и за /някои/ читатели. До тук – всичко е ясно. Ще се представят книги. Откриването ще бъде официално – официални лица, официални тоалети, официални представяния, но... не само на книги, както се оказва в последствие. В деня, който би трябвало да бъде празник за всички, споделящи любовта към Словото, не къде да е, а в Двореца и то на Културата, на всичкото отгоре Национален такъв, прозвучава „на мах” (както се шегуваме) ... чалга. Ще се въздържа от употребата на прилагателни пред този неологизъм, защото най-малкото, не бих звучала литературно. Парадоксът е факт. Някой, воден от „царица-парица”, както не един или двама приятели се изказаха, съвсем не е съобразил, че двете събития съвпадат и че „фолк дивите”, че и „диваците”, ще репетират по време на откриването на Книжния Панаир.

Рождество наближава. Предполага се да бъдем по-добри. По-толерантни. По-облагородени. Да, сигурно е така. Аз самата нямам нищо против тази субкултура да има своето място, но мястото да не бъде свързано с културата. Още по-малко – със Словото. Тогава ще знам, че чувайки я, аз съм виновна за това. Сигурна съм, че и участниците в Коледния Панаир на Книгата – също.

От друга страна, логично е да зададем въпроса – Какво направихме ние самите, всеки един от нас по отделно, за да не позволим това да се случи? Протестирахме? Бойкотирахме? Отказахме участие? Или тихичко си разменяме по някой друг коментар и статия като тази, която четете, но които няма да бъдат прочетени, няма да бъдат дори забелязани от хората, които са намерили начин това не просто да се случи, но и да носи пари. Много пари.

Разбира се, на Книжния Панаир в Националния Дворец и то на Културата, се случиха много събития. Както вече споменах, голяма част от авторите бяха застанали до издателите си и предлагаха книгите си с остъпка, че и с автограф. Разменяха мнения с читатели и Словото не бе заглушено от някакви бледи опити за музика. Доказали нивото си „книжари”, както самите те се наричат, успяваха да задържат вниманието на читатели и да осигурят едно истинско стълпотворение пред щандовете си. Не само на зяпачи, но и на сериозни купувачи.

Случи се и нещо много красиво. Антологията на българското хайку „Различна тишина” – автори със свои хайку творби на български и преведени на унгарски илюстрираха нивото на този сравнително нов за страната ни жанр. Петър Чухов – съставител, редактор и автор на предговора към антологията и преводачът на унгарски и съставител на послеслова, Дьорд Сонди, направиха едно премерено откъм Слово и пълно откъм съдържание представяне. Добрата новина е, че предвидените бройки бяха изчерпани на самата премиера. Изводите оставям на вас. Особено на тези, които твърдят, че в България няма място за хайку и че това не е поезия.

Въпреки кризата – и финансова, и културна, - панаирът се състоя. Остави усещането за това, че не всичко е загубено. Върпеки простотията, въпреки недоразуменията. По-голяма част от нас обогатиха и библиотеките, и умовете си. Погрижихме се и за тези на най-близките ни хора. За Рождество. Рождество, което не би било възможно да се случи без Словото. А краят на света може и да почака. За разлика от този на субкултурата под формата на чалга и други подобни недоразумения, които ни класифицират по не особено блестящ начин като нация.

Антология на българското хайку

На 7.12.2012 г. на полуетаж "Изток" в НДК, по време на Зимния панаир на книгата беше представена антологията на българското хайку "Различна тишина", на български и унгарски език. Съставител, редактор и автор на предговора от българска страна е Петър Чухов, а преводач на унгарски и съставител на послеслова е Дьорд Сонди. 

На срещата се очертаха основните аспекти както на унгарското, така и на българското хайку. Подчертавайки слабости и силни страни, съставителите на сборника бяха много полезни на тези от нас, които все още имаме желание да усъвършенстваме стила си на писане в тази фина материя. 

Щастлива съм да споделя с вас, че две мои хайку творби също са включени в този сборник. Знам, че има още какво да се желае, но това е едно от признанията, че вървя в правилната посока. Беше изразено предложение да се съберем и обсъдим включените в сборника хайку-стихове. Идея, която ще бъде много полезна за всички, ако бъде реализирана.

На панаир като на панаир. Но книжен. Във властта на Словото.

Гост в 70 ОУ, в София

27.11.2012 г. Гост съм в ОУ "Св. Климент Охридски". Поканена съм от Надежда Григорова, която освен, че е моя приятелка и чудесен поет, е преподавател там. Ще говоря за хайку-наградата ми, за поезия, за любовта към словото.

Деца като деца, посрещат ме като стават прави, но възможността, която им дадох - всеки да представи себе си и да говори за любимите си занимания, ги отпуска и разбираме, че вече сме приятели.

 Обяснявам аз какво е хайку, защо е важно да може да се прочете и на английски, за което срещам благодарността в очите и на другия учител, а именно по английски език - Мария Чонкова. Не очаквах особен отклик от страна на учениците и имах резервен вариант да им чета други произведения за деца. Но, те с готовност приеха играта да напишат свои хайку, а после ги четохме заедно, както повелява традицията - веднъж от момче (мъж), веднъж от момиче (жена)

. А ето и няколкото хайку, които публикувам с любезното разрешение на авторите им. Не исках да съкращаваме "аз" в тях, защото някак естествено бяха последвани от "обичам". А това не е его. Всички знаем какво е "обичам".

Росен Асенов:
хубав ден
птички пеят
и сълнце грее

Виктор
хубав ден
поет в клас
рецитира хайку

Ваня Димитрова
забавление -
музика и танци
пред публика

рожден ден -
торта и приятели
вкъщи

Иванка
аз обичам
ластик и футбол -
с радост играя

Димитър

често прави
бийтове-
най-добрият

Славчо
обича
да се боксира -
шампион

Пепи
обича да
рисува -
мечтател

Александра
обичам да
седя пред компютъра
фейсбук

с Васил пък правим танка:
нова година -
поет в час
рецитира хайку
падат листата,
напомнят ни есен

А Доротея Чавдарова, мълчаливо изслушва всички и пише
* Хубаво лято - рецитира хайку
*снежна зима - рецитира хайку
*прекрасен ден -  рецитира хайку
*моят най-хубав ден -  рецитира хайку
*каква хубава кола -  рецитира хайку
*обичам музика -  рецитира хайку

Накрая си тръгвам с този прекрасен букет, с рисунките, подарени ми с обич от Спаска, Мария, Пепи и Виктор с неговия "Зимолет" - картина, на която лято, зима, ден и нощ са в перфектно единство. Нима има по-красива поезия от обичта и разбирането на децата?

снимки: Надежда Григорова