Метод на снежинката за проектиране на роман, ч. 2

на Ранди Ингерменсън (със съкращения)

            част от "Неделно четиво за писатели"

            (първа част можете да прочетете тук)

Стъпка 3) Написаното до тук ви дава възможност да погледнете на романа си от едно по-високо ниво. Сега ви трябва нещо подобно за историята на всеки един от героите ви. Героите са най-важната част от който и да е роман и времето, което инвестирате в оформянето им, ще ви се отплати многократно, когато започнете да пишете. Отделете по един час за всеки от героите си и напишете по една страница, в която се казва: 

·                    Името на героя

·                    Резюме на историята на героя в едно изречение

·                    Мотивацията на героя (какво иска най-общо?)

·                    Целта на героя (какво конкретно иска?)

·                    Конфликта на героя (какво го спира по пътя му към тази цел?)

·                    Прозренията на героя (какво ще научи и как ще го промени това?)

·                    Един абзац, обобщаващ историята на героя

Важен момент: Може да откриете, че е нужно да се върнете и да преработите резюмето на историята на героя ви от едно изречение. Давайте! Това е добре – значи, героите ви учат на разни неща за вашата история. Винаги е добре на всяко едно ниво от процеса на проектиране, да се връщате и да преработвате написаното на предходните нива. Всъщност, не е прост добре – неизбежно е. И това е добре. Всяка преработка, която правите сега, ще ви спести лутане по ръкопис от 400 страници.

Друг важен момент: Не просто трябва да бъде идеално. Целта на всяка една стъпка в процеса на проектиране, е да напреднете към следващата стъпка. Запазете създалата се инерция! Винаги можете да се върнете малко по-късно и да поправите, когато разберете историята по-добре. И това ще направите, освен ако не сте много по-умни от мен.

Стъпка 4) До този етап, би трябвало да имате добра идея за обемна структура на своя роман, а сте инвестирали само ден или два. Е, честно, може да сте инвестирали и седмица, но това няма значение. Ако историята е съсипана, вие го знаете сега и е по-добре, отколкото да инвестирате 500 часа в лъкатушене по първата чернова. Така че, сега продължете просто да разраствате историята си. Отделете няколко часа и разширете всяко изречение от абзаца-резюме. Всеки, освен последния абзац, трябва да завършва с някакво бедствие. Последният абзац трябва да разказва как свършва книгата.

Това е много забавно и накрая на упражнението, вие ще имате доста приличен скелет на романа си, от една страница. Още по-добре е, ако не можете да се вместите само на една страница. Това, което е от значение, е, че идеите ви за историята се разрастват. Вие разширявате конфликта. Би трябвало да имате синопсис, подходящ за представяне, въпреки че има по-добра алтернатива за представяне на книга...

Стъпка 5) Отделете ден-два и напишете описание на всеки един от главните герои от по една страница и половин – за всеки друг от важните герои. Тези „синопсиси на героите” би трябвало да разкажат историята от гледната точка на всеки един от тях. Както винаги, не се ограничавайте и не се колебайте да се върнете към някоя от предишните стъпки, за да преработите разни неща по героите си. Аз обикновено се наслаждавам на тази стъпка най-много и напоследък предлагам книгата си с тези „синопсиси на герои”, вместо синопсис, базиран на сюжета. Редакторите ги харесват, защото харесват литература, базирана на даден литературен герой.

Стъпка 6) До сега, вие имате солидна история и няколко нишки, които я образуват – за всеки един от героите ви. Отделете вече една седмица и разширете синопсиса на сюжета от една на четири страници. Основно, отново ще разширите всеки абзац от стъпка 4 до цяла страница. Това е още по-забавно, защото по този начин измисляте логика на високо ниво и вземате стратегически решения. Ето, определено ще искате да се върнете назад и да поправите нещата от по-ранните етапи, тъй като навлизате още по-дълбоко в историята и новите идеи ви фрасват през лицето.

Стъпка 7) Отделете още една седмица и разширете описанията на героите до напълно развити таблици за героите, които съдържат всичко, което знаете за всеки един от героите. Стандартните неща като рождена дата, описание, история, мотивация, цел и т.н. най-важното е – как този герой ще се промени до края на романа? Това е разширение на работата ви от стъпка 3 и това ще ви даде възможност да научите още за героите си. Вероятно ще преработите всичко по стъпките от 1 до 6, тъй като героят ви става реален и има сприхави претенции към историята. Това е добре – добрата литература се задвижва от героите. Отделете колкото време ви е нужно за това, защото ще ви спести време когато вече се пуснете по течението. Когато сте завършили този процес (всъщност, той може да ви отнеме и месец на солидни усилия да стигнете до тук), вие имате повече от необходимото, за да напишете предложение за приемане на книгата ви. Ако обаче досега нямате публикувани книги, тогава ще трябва първо да напишете целия роман и тогава да опитате да го продадете. Не, не е честно, така е, но животът не справедлив, а светът на художествената литература – съществено по-несправедлив.

Стъпка 8) Може да имате, а може и да нямате прекъсване тук, докато чакате книгата ви да се продаде. В един момент, вие ще трябва, обаче, да напишете романа. Преди да направите това, има няколко неща, които можете да направите, за да улесните тази своя първа, невероятна чернова. Първото нещо е да вземете този синопсис от четири страници и да си направите списък със сцените, които ще превърнат историята ви в роман. И най-лесният начин е...с електронна таблица.

Поради някаква причина, това е плашещо за много писатели. О, ужас! Ами преодолейте го. Научили сте се да използвате текстообработваша програма. Електронните таблици са по-лесни. Трябва да си направите списък със сцени и електронните таблици са изобретени, за да правят списъци. Ако ви трябва някакво ръководство, купете си книга. Има хиляди и само една ще ви свърши работа. Ще ви трябва по-малко от ден, за да научите съвсем мъничко. Това ще бъде най-стойностният ден, който сте прекарали. Направете го.

Направете електронна таблица като опишете подробно сцените, които се появиха на вашата скица от четири страници. Поставяйте всяко изречение на отделен ред. В едната колона направете списък на гледните точки на героите. В друга (по-широка), разкажете какво се случва. Ако искате да развихрите фантазията си, добавете още колони, в които се казва и това колко страници очаквате да напишете за сцената. Електронната таблица е идеална, защото можете да видите целия сюжет с един поглед, а вече е лесно да разместите изреченията, за да придвижите сцените напред.

.

Стъпка 9) (Препоръчителна. Аз вече не я правя) Върнете се към текстовия си редактор и започнете да пишете описание на историята. Вземете всеки един ред от електронната таблица и го разширете до описание на сцената в няколко абзаца.включете няколко от яките редове в диалози и скицирайте основния конфликт или изчистете сцената.

Аз пишех една или две страници на глава и започвах всяка глава на нова страница. После просто я принтирах и я слагах в тефтер с подвижни листа, така че лесно да прехвърля главите по-късно или да преработя някои глави, без да забърквам другите. Този процес обикновено ми отнемаше една седмица, а накрая резултатът е масивен, разпечатан документ от 50 страници. Написах първата чернова. Записвах на ръка, в полетата, всички добри идеи, когато се събудих сутрин. Това, между другото, е доста по-безболезнен начин на писане, отколкото страховито подробният синопсис, който изглежда всички писатели мразят. Но всъщност самото развитие е забавно, ако първо сте изпълнили стъпките от 1 до 8. Когато още изпълнявах тази стъпка, не показвах синопсиса си на никого, а най-малко пък на редактора. Написаното си беше само за мен. Харесваше ми да мисля за него като за прототип на първата ми чернова. Представете си да я напишете за една седмица! Да, можете да го направите и си заслужава времето. Но ще бъда честен – струва ми се, че тази стъпка вече не ми е нужда, така че аз не я изпълнявам сега.

Стъпка 10) Това е моментът, когато просто сядам и започвам да набирам реалната първа чернова от романа. Ще бъдете удивени колко бързо излита под прътите ви самата история. Виждал съм писатели да утрояват скоростта си на писане още на първа чернова – нещо, което им се е случвало едва на трета.

Може и да си мислите, че всичко вече ви е ясно. Е, не е така – освен ако не сте прекалили с анализите, докато сте писали своята „снежинка”. Това се предполага да бъде забавната част, защото има много дребни логически проблеми, с които да се справите тук. Как героят излиза зад това дърво, заобиколено от алигатори, и спасява героинята, която е в горяща лодка? Тук е моментът да го измислите. Но пък е забавно, защото вие познавате историята в по-голямата й част. Така че само трябва да разрешите ограничени брой проблеми и да пишете сравнително бързо.

Чувал съм много писатели да се оплакват от това колко трудна е първата чернова. Неминуемо, тя е такава за тях, защото те нямат представа какво следва. И таз добра! Животът е твърде кратък, за да пишем по този начин! Нямаме аргументация да прекараме 500 часа в писане само за първата чернова, когато можете да я получите за 150, от които 100 са за проектиране на самия документ и 50 – същинско писане.

По средата на първата чернова, аз си поемам въздух и поправям счупените части от моя проект-документ. Да, тези документи не са съвършени. И това е нормално. Ако сте свършили работата си правилно, вие ще се посмеете на края на първата чернова на това колко аматьорски са изглеждали предишните ви първи чернови, без проект. И ще бъдете очаровани от това колко задълбочена е станала творбата ви.

А. В. Торът – „Паноптикум от Пандемониум. Шантави истории”

Издателство – „Феномен”

Година - 2009

част от "Читателски дневник, 2015 г."

Първо се запознах с разкази на А. В. Торът на инициативата „Истории от някога”. Отбелязах си, че се отличават със свой собствен стил, без излишна показност. Отбелязах си и че бих искала да прочета повече от него. И както знаете, във „Фейсбук” „няма нищо тайно, което да не стане явно” /дали точно такъв беше цитатът, м?/, още повече, ако не е скрито – виждам ревюта и препоръки за някакви шантави истории. Автор – А.В.Торът (игрички де, игрички – и на думи, и на значения). И едва тогава разбирам, че авторът се казва Георги Младенов Минков. Така де, тя литературата не е повод за запознанство.

Малко по-късно, вече имах книгата с автограф. Красива. Това е първата дума, която ми хрумва. Лъскава, добре изрисувана корица. Гланцирани страници. Невероятни илюстрации. Еха-ааа! Да де, но в книгоиздаването красотата няма да спаси света – или поне световете на авторите, които вече като папагали повтарят (повтаряме?), че такива илюстрации само оскъпяват печата и от тях няма смисъл, т.е. – от красотата няма смисъл, а? Както и да е, в този случай, не е така. И цената на книгата е съвсем достъпна, да не говорим, че А. В. Торът не е търговец в храма на литературата.

И така, какво се случва в престолния град на Ада (Пандемониум) – там, на „деветото търкало”?  И чии (не е задължително – восъчни) фигури ще видим в този музей (паноптикум)? Че как чии – на дяволите, на мъчениците в казани. Да, ама не. Или поне не само. И техният град не е пощаден от неочаквани натрапници, „по дяволите”!. И А. В. Торът не е елементарен, за да представи обичайните, дъвкани-изплювани-пак дъвкани (ще ме прощавате, ако стомасите ви са по-слаби) с години теми. Не би имало смисъл от пренаписването на нещо старо, но не и достатъчно добре забравено. Пришълци от паралелна вселена нарушават обичайния ход на живота в Деветия кръг. И тази история вълнува всички обитатели. И всички обитатели я разказват. Ще си кажете, скучно. Не, напротив. Точно тук проличава усетът на автора да предложи различни гледни точки и да не пропусне да отбележи, че макар и превъзхождащи ни нас, обикновените човеци, дяволетата не са лишени от способността да допринесат със своето виждане за случилото се. Ключът за това постижение е чувство за хумор, комбинирано с нужното познаване на средствата на литературата, без да подценява или да предизвиква ненужно читателя. Провокиран е само начинът на мислене, а кой до къде ще стигне в размислите си, е въпрос на постигнато за момента ниво („плюс единица” – казват психиатрите, но понякога плюсът може да бъде и минус). И настроение (неминуемо, то също би повлияло по време на четене (не само) на тази книга).

Да, има и такъв момент, че някои свръхрелигиозни представители на човешката раса може и да открият богохулство. Но доколкото знам от един-двама такива души, те  книги като тази, с шантавите истории, не четат. А и да четат, пак стигаме до онзи плюс или минус на единицата.

Дали ще спечелите нещо, прочитайки шантавите истории на А. В. Торът. Не знам. Къде е вашата единица? За мен, всяка прочетена книга е спечелено време, през което съм предизвикана да споря, да се наслаждавам или само да надникна в нечий чужд свят. Дали ще загубите, ако пък не я прочетете? И това не знам. Сигурно – не чак кой знае колко. За себе си, мога да кажа, че се радвам на възможността, която имах. Възможност да се докосна до луксозно на външен вид издание, което на всичкото отгоре, е с добро, премислено съдържание. Звучи почти като интелигентна блондинка. Но вие знаете, че такива има. И е предизвикателство да бъдат открити.

Защо да се лишавате от една екскурзия в престолния град, та бил той и на Ада? 

Метод на снежинката за проектиране на роман, ч.1

на Ранди Ингерменсън (със съкращения)

             част от "Неделно четиво за писатели"

 

Писането на роман е лесна работа. Написването на добър роман е трудно. Такъв е животът. Ако беше лесно, всички ние бихме били автори на бестселър и носители на  литературни награди.

Честно, има хиляди различни хора, които могат да ви разкажат как да напишете идеалният роман. Има хиляди различни подхода. Най-добрият е този, който ще ви свърши работа лично на вас.

В тази статия, бих искал да споделя с вас това, което ми върши работа на мен. Издал съм шест романа и спечелих около дузина награди за моите творби. Преподавам изкуството на писането на писателски конференции. Една от най-популярните ми лекции е: Как да напишем роман като използваме това, което аз наричам „Метод на снежинката”

Тази страница е най-популярната от моя уебсайт и има над хиляда посещения на ден, така че можете да се досетите, че много хора я намират за полезна. Но вие може и да не сте от тях и това не е проблем за мен. Прегледайте я, решете какво ви върши работа и игнорирайте останалото! Ако тя предизвиква позивите ви за повръщане, аз няма да ви се обидя. Различните писатели са различни. Ако пък моите методи ви свършат работа, ще бъда щастлив. Аз ще дам най-доброто от себе си, за да организирам нещата, но вие сте тези, които ще отсъдите какво ви върши работа най-добре. Забавлявайте се и... напишете своя роман!

 

Важността да се проектира

Добрата литература не просто се случва, тя се проектира. Можете да свършите това преди или след като напишете романа си. Правил съм го и по двата начина и силно вярвам, че ако изберете първото, ще работите по-бързо, а това ще доведе до по-добри резултати. Да проектирате е трудна работа, така че е важно да намерите ръководния принцип предварително. Тази статия ще ви даде могъща метафора, която да ви направлява в проекта ви.

Фундаменталният въпрос е този: Как да проектирате романа си?

От години, аз бях софтуерен архитект и работех по големи проекти. Пишех романи по същия начин, по който и софтуеър – като използвах „метафората на снежинката”. ОК, каква е метафората на снежинката?

В началото на статията виждате сладурскя шаблон, наречен снежинка-фрактал. Не казвайте на никого, но това е математически обект, който се изучава. Но за нашите цели, тя е просто яка графика на снежинка. И се прави стъпка по стъпка така:

Уверявам ви, че така и се проектира роман – започваш от нещо малко, надграждаш го, докато не заприлича на история. Част от това е креативен процес и не мога да ви науча как да го правите. Но част от работата е просто да се справите със своята креативност – да я организирате в добре структуриран роман.

Ако сте като повечето хора, вие прекарвате много време в обмисляне на романа си, преди дори да започнете да пишете. Можете да направите някои проучвания. Мечтаете си за момента, в който историята ще бъде завършена. На ръба на нервна криза сте. Започвате да чувате гласовете на различните герои. Мислите си за това, което е книгата – Голямата Тема. Това е съществена част от всяка книга, която аз наричам „композиране.” Това е неформален процес и всеки писател го прави по различен начин. Ще приема, че вие знаете как да композирате идеите на историята си и че вече тя е узряла в съзнанието ви, че вие сте готови да седнете и да започнете да пишете романа.

 

 

Десетте стъпки

Преди да започнете да пишете, трябва да се организирате. Трябва да запишете всички тези чудесни идеи във форма, която можете да използвате. Защо? Защото паметта е несъвършена и може да е оставила доста дупки в историята ви – дупки, които трябва да запълните, преди да започнете да пишете. Ето го и моят процес от десет стъпки. Използвам го при написването на романите ми и се надявам, че ще ви помогне.

Стъпка 1) Отделете си един час и напишете резюме на романа си в едно изречение. Нещо като: „Физик-шарлатанин пътува назад във времето, за да убие апостол Павел” (това е резюме на първия ми роман, „Престъпление”). Това изречение ще ви помогне и занапред като инструмент за продажба в рамките на десет секунди. Това е голямата картина, аналогът на големия триъгълник в снимката на снежинката.

Когато по-късно предлагате книгата си за издаване, това изречение би трябвало да се появи първо. То е, което ще продаде книгата ви. Така че, направете най-доброто, на което сте способни.

Ето някои съвети как да направите добро изречение:

. Колкото по-кратко, толкова по-добре. Опитайте с по-малко от 15 думи.

. Без имена на героите, моля! По-добре да кажете „отвлечен акробат”, отколкото Джейн Доу.

. Кой герой има най-много за губене в тази история? Сега ми кажете какво може да спечели.

. Прочетете онлайн примери за блърб от списъка на бестселърите, за да научите как да го направите. Да напишете описание с едно изречение е изкуство.

Стъпка 2) Сега отделете още един час и разширете това изречение до цял абзац, описвайки композицията, сериозните бедствия и края на романа. Това е аналогът на втория етап от създаването .на снежинката. Харесва ми да структурирам историята като „три бедствия плюс край”. Всяко едно от бедствията отнема четвърт от книгата, а краят – още една четвърт. Не знам дали това е идеалната структура, тя е въпрос на личен вкус

Ако вярвате в тази структура, то имайте предвид, че първото бедствие отговаря на края на Действие 1. Второто – на средата на Действие 2. Третото е краят Действие 2 и форсира Действие 3, което затваря кръга. Добре е, ако първото бедствие е придружено от външни обстоятелства, но мисля, че второто и третото би трябвало да е причинено от опитите на протагониста да „оправи нещата”.

Можете да използвате този абзац в предложението си. В идеалния вариант, той има пет изречения. Едно за основата и историята като цяло. По едно за всяко от трите бедствия. И накрая, едно за края на историята.  И не бъркайте този абзац с онзи, за задната корица. Последният би трябвало да обобщава само първата четвърт на историята.

Три прости практики, за да напреднете в кариерата си на писател

от Джоан Дъмпси, “BookBaby"

част от "Неделно четиво за писатели"

Да създадете писателска група от доверени приятели и автори е един от начините да си подсигурите морална подкрепа и обратна връзка – и може да бъде страхотен плюс за напредване в кариерата ви на писател. Всеки месец през изминалите десет години, аз изпълнявам ангажимента си към трима пишещи приятели. Нашата цел е проста – да се подкрепяме един друг, докато работим върху кариерите си на писатели.

Трите прости практики, на които се наслаждаваме, имат следните предимства:

Фокусирани цели

Оценен напредък

Запис на постигнатото

Подробна отчетност

Морална подкрепа

Споделени връзки и ресурси

Доверена обратна връзка

Стабилно приятелство

Създайте своя собствена група, усвоете (и/или приспособете) тези три практики и се наслаждавайте на тези предимства, докато напредвате в кариерата си на писател.

Практика № 1: Доживотен писателски договор

На всеки шест месеца ние създаваме „доживотен писателски договор”, в който маркираме целите си за следващите шест месеца. Когато шестте месеца изтекат, ние преглеждаме отново договора си, отпразнуваме успеха си и създаваме нов договор.

Нашият договор включва целите за всяка една от следните области:

Писане – проучване, чернова, писане, редактиране

Писателски бизнес – представяне на творбата, заявки до агенти, проследяване на заявките, кандидатстване за субсидии, работа в социалните мрежи и т.н.

Четене – установяване на определени читателски цели. Например, четене на трилъри за проучване на ритъма или прочит на роман от ..., за да ...

Подкрепа – кого ще подкрепяте

Лични – каквото и да е дейности, стига да ви направят щастливи и енергични – такива като: да планирате участие в литературни събития; да участвате в дейности, свързани със здравето; да прекарвате време с приятели и т.н.

Практика № 2: Месечна проверка

На първо число на всеки месец ние четиримата си разменяме „проверовъчни имейли”. Докладваме си един на друг за постигнатото в различните области от договора, молим другите за съвет, споделяме ценни източници и четем препоръки, поздравяваме се един друг за постигнатото, съчувстваме си, празнуваме и като цяло, се подкрепяме един друг по всички възможни начини.

Практика № 3: Размяна на творби

Когато и някой от нас да има нужда от читател на творбата си, ние винаги сме там един за друг. Няма нищо по-ценно от дългосрочен читател, който да е виждал съзряването на творбата ви с течение на времето.

Нямате своя група? Ето какво можете да направите:

Присъединете се към някоя вече съществуваща

Проверете дали в местната библиотека нямат списъци с такива групи

Посетете курс – лично или онлайн – и се свържете с други ваши колеги

Участвайте в писателска конференция

Намерете онлайн форуми, където можете да се свържете с други писатели

Защо самопубликуването прилича много на отглеждането на бамбук

Стивън Шпац, “BookBaby”

част от "Неделно четиво за писатели"

Успехът, дошъл за една нощ, отнема години на работа, точно така, както бамбукът отнема години, преди да покълне. Дали ще се самопубликувате или ще търсите добро предложение, няма значение – търпението е крайъгълният камък за успеха на един автор.

Представете си, че сте фермер, който посява семена в плодородна почва. Вие се грижите нежно и с любов за тези семена, постоянно плевите, поливате и торите. И после очаквате първите признаци на живот. И чакате...поне пет години.

Да, точно така. Половин декада. Добре дошли в живота на фермера, който отглежда бамбук. Дори със съвършени грижи и поддръжка, няма да видите някакъв прогрес по-рано. Дори не сте сигурни, че онова, което сте засадили, е още живо.

Така ми хрумна, че самопубликуването прилича много на отглеждането на бамбук. През последните няколко седмици получих множество писма от автори, които са... е, да обобщим – обезкуражени. Те са поливали „семената” на литературната си кариера по същия начин. Те:

Имат книга, която са публикували сами – в някои случаи, няколко книги.

Потърсили са и са наели професионален редактор за ръкописа си.

Изпълнили са повечето от задачите за рекламиране на книга, което включва и получаване на безплатна рецензия и други такива.

И все пак, подобно на търпеливия фермер, който отглежда бамбук, тези автори не виждат признаци на живот от техните литературни усилия. Пишат ми, за да ме помолят за съвети и идеи, които да им помогнат в начинанието. Моят отговор? Разказвам им за „успеха, покълнал за една нощ” на фермера, който отглежда бамбук.

И както продължава историята, неопитният бъдещ фермер, който отглежда бамбук, се сблъсква с трудния избор: Той е толкова уморен да чака покълването на растението, че се обезкуражава. Ако разрови растенията, за да ги провери – е, той ще убие семенцата.

През това време, опитният, пожънал успех фермер, който отглежда бамбук, продължава да се грижи за семената. Ден след ден, дори когато е обезкуражен. Дори, когато подозира, че няма смисъл.

После, след пет години труд и вяра в нещо, което не може да види, получава наградата си, която е граничещото с чудо израстване за една нощ. Някои видове на растението могат да израснат до зашеметяващите  три фута (0.91 м.) за 24 часа и накрая да стигнат до височина от 100 фута (около 34 м.).

Ама наистина ли това израстване се случва за една нощ?

За всеки друг, освен за фермера, е доста лесно да каже „да”, тъй като очевидното порастване се е случило само за това време. Но дори милиметър от него не би могъл да прорасне, без вярата на фермера и последователните му действия ден след ден, за да отгледа нещо, което все още се развива – въпреки че не може да го види.

Най-лесно е авторите да се ядосат, когато нещо не се случи незабавно или с темпото, което биха искали да се случи. Като четем за „успеха за една нощ” на самопубликували се автори като Е. Л. Джеймс и Джон Лок, само наливаме още масло в огъня.

Когато се ядосваме и не виждаме резултатите, които искаме, е много лесно да се откажем. Като изхвърлени бамбукови семена, нашите мечти на писатели могат да умрат в почвата, преди някога да са имали шанса да покълнат. Ние си мислим...

“Какво значение има? Книгите ми не се продават. Не напредвам по никакъв начин.”

А какво всъщност са постигнали авторите?

Станали са по-добри писатели. Неминуемо, втората книга е по-добра от първата. Третата книга пък е по-добра от втората. Като подобрявате и усъвършенствате способностите си, резултатите няма да закъснеят.

Повишили са нивото на знания по отношение на света на самопубликуването. Тежките удари, които са понесли, са им подсигурили безценен опит, който продължават да надграждат. Самото четене на блогове на самопубликували се автори помага за обучението на писателите по отношение на бизнеса със самопубликуващи се автори.

Създали са нови връзки и приятелства. Щастлив съм да отбележа, че общността от автори нараства. Има дузини форуми, където авторите могат да обменят съвети и идеи. Дори известни автори, които са на върха на хранителната верига – такива като Хю Хауей и Дж.А. Конрат - с удоволствие споделят своите мисли, мнения и дори резултати от продажби.

Тази част от израстването като самопубликуващ се автор представлява част от постоянното подобрение, което може да предначертае пътеката до крайната ви цел. Може и да не сте в състояние да видите всяка стъпка, която ще ви отведе до края на пътуването, но ще можете да мислите в тази посока с непоколебима решителност, за да продължите напред.

Ако се откажете от тези частични стъпки към подобренията, които са от особено значение, няма да имате на какво да се опрете през следващите пет години. Ако има поне едно нещо, на което да ни е научил бамбукът, то е е,че търпение + постоянство (по отношение на правилните неща) = израстване.

Да си припомняте това ежедневно, ще улесни напредъка ви, дори когато ви се стори, че нещата са се закучили. Един ден, без предупреждение, усилията ви ще покълнат и този „успех за една нощ” неочаквано ще бъде вашият.

(...)

париж гори

убийците не крият

лицата си

Как да мотивирате героите си

 Джим Дъмпси , „Book Baby”

част от "Неделно четиво за писатели"

За да стигнете до същността на това, което мотивира героите ви, трябва да откриете кое е най-важното за тях. Ето три упражнения, с които да откриете какви ценности водят вашите герои.

Когато започнете да пишете история, например за NaNoWriMo (спомняте си от други материали – национален месец за написване на роман, чието начало е положено през 1999 г. в Санфранциския залив от Крис Бати; месец, през който писателите биват окуражавани да напишат 50 000 думи – минимумът за един роман, б.пр.), може и да прочетете множество съвети за писане, които ви посочват как да откриете целите на героите си. Разберете кои са тези цели, които ги водят в живота и това ще ви помогне да придвижите историята си напред.

Повечето от тези съвети ще ви насочат към това, че героите би трябвало да имат две цели: вътрешна и външна. Външната нужда на един алкохолизиран детектив е да открие убиеца, докато вътрешната му – да превъзмогне загубата на съпругата си като последната е причина за пропиването му. Млад ученик е в училище за магии, за да победи злото (външна цел), докато също така се стреми да спечели одобрението на своите връстници (вътрешна цел).

Като има и вътрешна, и външна цел, вашият герой придобива дълбочина. Това е, което го прави да изглежда по-истински, повече триизмерен (както се казва в учебниците).

Но целите на героите ви се променят по време развитието на историята и това, което ги мотивира, също може да се промени. И те обикновено трябва да постигнат много по-малки цели по пътя си към финалната битка. В „Междузвездни войни”, например, Люк Скайуокър първо иска да напусне Татуин, после да намери Леа, да стане джедай и едва тогава да унищожи Звездата на смъртта.

Има обаче едно нещо, което тласка героя напред, за да посрещне всички тези свои цели, независимо от това дали са вътрешни или външни. Това са неговите ценности, неговите идеи за това какво е важно в живота. Нещата, които наистина имат значение за него. Те никога не се променят по време на историята, независимо от целите, които преследва. Да определите тези ценности ще ви помогне да се уверите, че героят ви е мотивиран и действа последователно всеки път.

За да определите целите на героя си, задайте си тези важни въпроси:

Кой има значение за вашия герой? Партньор, деца, приятел, котката?

Кога героят ви се чувства най-жив? На работа, докато катери планини, докато разследва убийства, докато си седи у дома с котката?

Кой е образец за подражание за него? На кого се възхищава и какви качества у този човек предизвикват възхищението му? Честност, страст, сила, бързина?

От отговорите ви зависи усещането за това кое е важно за вашия литературен герой. Може да бъде семейството, кариерата, справедливостта или приятелството, които са от най-голямо значение. Другите ценности биха могли да бъдат каквото и да е – от приключения и отстояване на правата до сексуалност и духовност.

За да подълбаете малко по-дълбоко за ценностите на вашите герои, опитайте тези три прости упражнения:

...

1. Обява за работа

Това упражнение е полезно. Може да помогне отрано за процеса на писане, за да определите какво иска вашият герой. Работи точно толкова добре и за вече изградени образи.

Накарайте героя си да отговори на обява за работа в романа ви. Можете да определите точни критерии и да се запитате как точно пасват на тази роля. После, включете примери за това кога героят ви ги е проявил в миналото си.

Може да накарате героя си да отговори на следните въпроси:

Какво е личното Ви мото?

Кои са най-важните Ви личностни качества? Упоритост, загриженост, творчески импулс, например.

Имате ли скрити таланти? Можете ли да свирите на клавесин или да летите с хеликоптер?

Какви са Вашите амбиции?

Също така, запитайте се какво не би направил никога героят ви. Може би никога не би се качил на самолет или не би останал насаме с малки деца. Все още ли искате този герой? И какво казват тези отговори за него?

2. Произнасяне на реч

Помислете за важен момент в живота на героя си, дори извън обхвата на романа: 25-та годишнина от сватбата или 80-ти рожден ден. Опитайте да го направите така, че да съответства на ценностите, които вече сте идентифицирали от въпросите по-горе.

Представете си пенсионирането на детектив и капитанът произнася страстна реч. Какво би казал той за ролята на детектива в неговата професия? Какво го е задържало на този пост толкова дълго време?

Какво би казал партньорът на героя ви след 25-годишен брак? Или какво би казало някое от децата на купона за 80-ия му рожден ден?

Друг пример – напишете некролога на героя си. Представете си, че той може да го прочете. Какво би казал за живота си, след като вече е свършил? Какво е отстоявал? Как това го е променило?

3. Амбиции от детството

Помислете за героя си като малък. Как си е представял своето бъдеще? Искал ли е щастлив живот със семейство? Имало ли е определен човек, на когото се е възхищавал и на когото е искал да прилича? Ако е така, какви качества са предизвикали възхищението на героя ви?

Напишете два-три реда за амбициите на героя ви от детството. Примери за типични ценности, които все още не сте споменали: честност, доброта, безопасност, романтичност, конформизъм, благодарност, чувство за хумор.

...

                              

Опитайте тези упражнения и въпроси за колкото се може повече от главните ви герои, а не само за протагонистите. И определено ги опитайте за антагонистите. Може да се окаже, че те не са толкова различни и всъщност се стремят към едни и същи неща в живота. Само подходът им е коренно различен.

Ако можете да дефинирате точно ценностите на героите си, ще можете да идентифицирате и техните цели и да имате по-ясна представа за това как героят ви ще реагира в каквато и да било ситуация. Дори би било полезнo да опитате да приложите тези упражнения и въпроси върху самите себе си, за да откриете важното в живота ви и това, което ви дава стимул да продължите напред.

Много по-различни ли сте от своите герои? Това, което ви мотивира, не е ли същото, което мотивира и героите ви?

Целта зад страниците

Джули Салисбъри, “BookBaby”

част от "Неделно четиво за писатели"

Да знаете защо пишете една книга ще ви помогне да определите пазара си, да стесните целевата публика и да дадете яснота на творбата си.

Знаете каква е темата, по която пишете – живеете и дишате и нямате търпение да споделите страстта си със света! Ще излеете цялата тази страст върху страниците на книгата и тя ще заблести с любовта, която имате по тази тема. Книгата ви ще бъде необикновена. Тя ще промени живота на читателите ви, а и вашия живот.

Но почакайте! Има нещо повече. Наистина ли  помислихте, че писането на книга ще бъде толкова лесно?

Не може да имате само страст – трябва ви и цел

Сега, когато сте открили истинското си призвание и искате да пишете за това, време е да откриете каква е целта ви. Каква е причината, поради която пишете книга? Не може да очаквате издателят ви или който и да е друг да отговори на този въпрос вместо вас. Никой няма да разбере целта на книгата ви, ако самите вие не го направите. Открили сте страстта си, така че запитайте се – „Защо искам да споделя тази лична страст със света?”

Отговорете с  това каква е целта ви.

Колкото повече мислите за отговорите на следващите въпроси, толкова повече те ще ви помогнат да откриете своите намерения – и за вас самите, и за читателите ви. Предлагам ви възможни отговори, за да ви помогна в този процес, но искам да ви окуража да разширите обхвата им със собствените си прозрения.

Защо пишете тази книга?

Може би пишете книгата си като форма на терапевтично облекчение, за да си подсигурите яснота и благополучие. Писането на книга може да бъде успокояващо за сърцето и душата ви. Писането може да възпроизведе емоционално обновление и да излекува пишещия по начин, по който лекарствата не могат.

Искате ли да публикувате книгата си? Защо?

Особено ако пишете нещо за лично облекчение или поради дълбоки лични причини, това е уместен въпрос. Може да искате да публикувате, защото имате усещането, че това ще бъде от полза за хората, които ще го прочетат. Те ще свържат прочетеното със собствения си живот и може да усетят същия терапевтичен ефект, който и вие, докато сте писали.

Може и да искате да публикувате, защото вярвате, че сте в състояние да вдъхновите и подсилите другите хора, ако те прочетат за вашите лични преживявания, ще обърнат внимание на съвета ви за създаване на силни връзки или ще се обогатят посредством вашата духовност. За каквото и да е книгата ви, вие вярвате, че читателите ви ще научат много от творбата и ще получат положително послание и примери, които могат да приложат в собствения си живот и не на последно място, ще бъдат по-щастливи поради тази причина.

Може да пишете книгата си, защото искате да я използвате като разширяване на бизнеса си. В много случаи, книгата може да бъде един вид бизнес предложение от 200 страници. Тя може да се поразрови в дълбочина по проблема, който разглеждате или да бъде директна препратка към вашата бизнес платформа, свързваща читателите ви с това, през което сте минали, за да стигнете до професионалното ниво, на което сте в живота си днес. Книгата ви може да минава през точни, граничещи с педантичност детайли и усложнения, с които сте се сблъсквали всекидневно.

Каква е книгата ви  - образователна, мотивираща или вдъхновяваща? Има ли други предимства, които читателят ще получи, докато я чете?

С какви предимства ще се сдобият читателите ви след прочитането на книгата? Може би целите да им дадете възможност да обогатят собствения си живот с нова философска перспектива или с това да бъдат по-иновативни в личните си дейности. Или пък ще им предложите мантра, която ще подобри живота им. Ако искате да вдъхновите читателите си, тогава можете да ги информирате за ефективен начин, по който отстоявате вярванията и ценностите си.

Ако дадете искрени и подробни отговори на горните въпроси, това може да ви помогне да откриете защо пишете това, което пишете. Ако целите да получите договор за издаване, тези въпроси ще ви помогнат да застанете над тълпата, ако на този етап искате да разберете какви са ползите от книгата ви. Знаейки тези отговори, преди да започнете да пишете, ще можете да помогнете както на себе си, така и на един потенциален издател, да определите най-добрия подход за това как да структурирате цялата книга.

Тези въпроси са използвани от програмата „InspireABook®” с цел да помогне на писателите да разберат за кого пишат книгата и какъв език да използват за този читател. В групи за дискусии, отговорите на тези въпроси помагат на писателите да разберат как да пишат книгите си за определен читателски кръг и как да я предложат на този кръг.