Вчера, 30.12.2016 г., загубихме Мая Любенова. Ще я запомня завинаги - от нашия първи виртуален разговор, през срещите на живо, споровете ни, нейната критика, която стига някой да поискаше, можеше да приеме като градивна. Ако четете хайку на български хайджини, публикувани по света, не забравяйте, че поне 80% от нас дължим тези изяви както на преведените от Мая и екипа ѝ
уроци на Джейн Райкхълд, също напуснала този свят през отиващата си година, така и на критичните бележки на Мая. Тя не пестеше съветите си и въпреки че не винаги беше разбирана, до последно работеше за подобряване нивото на българското хайку. Знам, че тонът ѝ понякога звучеше обидно, но всеки имал късмета да общува с нея, знае, че тя никога не е искала да застава срещу когото и да е. Напротив, фактът, че критикуваше някого, означаваше, че вижда потенциал у него и го стимулираше да го развие. От снощи не спираме да обсъждаме с приятели - дори и онези, които нямаха чести контакти с нея, споделят, че не спират да мислят за всичко, което направи.
Благодарение на Мая, имаме
първата българска пролетна расика, публикувана в WHR; заедно създадохме няколко хора на ужасите, един от които, със съдействието на Явор Цанев, стигна и до "
Еврокон" през тази година.
Мая има само една издадена книга, - "
Парченца синьо", благодарение на Валентин Дишев, но нейни публикации обикалят целия свят. И хайджини от целия свят си спомнят с добро за нея.
Незабравими са и нейните фотографии, част от които превърна във фотохайги, за което получи званието Master Haiga Artist (единствената българка) от World Haiga Association. Ето
тук ще видите само малка част от тях. Аз имах честта да избере едно мое тристишие за своя фотография и да имаме обща хайга.
Не ми е празнично, ще чета хайку от Мая. С обич и благодарност.
На тази снимка сме заедно с Мая и Илияна Делева преди конференцията "Носачи на вятър" през лятото. Толкова се смяхме и бяхме щастливи...
