Рансъм Ригс – „Домът на мисис Перигрин за чудати деца”

вижте и на страницата 

"Ревюта - 2014 г." 

Издателство „Бард ООД”

Година – 2014

Преводач – Елка Рафи

„Можеш ли да си представиш колко опасен за всичко необикновено е този свят, който толкова се бои от другостта?”

Случи се така, че за рождения си ден имах възможност да си напазарувам сама и естествено (за тези, които ме познават), не пропуснах новия мол, след „Ускорителя за елементарни частици”, aka  – Тунелът на Люлин). Но не за да се „кифля”, а защото има цели две книжарници. Когато видях книгата, се влюбих от пръв поглед – твърди корици, красиви фотографии и съдържанието от наслуки отворените страници ме убедиха, че трябва да си я купя. Доста луксозно издание, което би привлякло (почти) всеки книгоман.

Не знаех нищо за автора и ето защо, за незнаещите английски, ще си позволя да преведа част от написаното в „Уикипедия” за него, което има отношение към самата книга:

„Рансъм Ригс е американски писател и режисьор, най-известен с книгата „Домът на мис Перигрин за чудати деца”. Ригс е роден в Периленд в 200-годишна ферма и е израснал във Флорида, където е посещавал училището за надарени деца „Пин Вю”. Учил е английска литература в колежа „Кениън” и режисура в Университета в Южна Калифорния.”

Това, че е гениален е факт – книгата не е нещо типично, с което сме свикнали. Образованието по литература и усетът към кинематографията, също. А фактът, че е отрасъл в такава ферма е дало отражение в пресъздаването на атмосферата в самата книга. Не е за пренебрегване и училището за надарени деца, което е в основата на романа.

Да Ви призная, малко се отегчих, когато чудесно описаните бълнувания (или не съвсем) на Портман - дядото на главния герой, Джейкъб - се свързаха с преживяванията на едно спасено еврейско дете. Не ме разбирайте погрешно – уважавам преживяното от този народ. Настръхвам всеки път, когато си помисля на какви зверства са били подложени. Единственото, което ме притесни, беше, че темата е много експлоатирана и обикновено попадах на една от двете крайности – шаблонизиране на вече чуто/прочетено/видяно или твърде неоснователно фантазиране по темата. И все пак, продължих да чета, защото както и друг път съм споделяла, от баща ми съм научена да не спирам, докато не стигна до 50-та страница. Бонусът беше, че изказът на автора (очевидно, добре доловен от преводача) е много лек и увлекателен.

Няколко са темите, които са експлоатирани в книгата. Темата за здравия разум. Къде е границата с лудостта? Какви игри трябва да играем, за да докажем, че сме нормални? Темата за приятелството. Кога един приятел остава завинаги до нас? Това ли е повратният момент, когато тези фини отношения се подлагат на съмнение? Темата за различността и кога тя се превръща в реалност?  Какви са специалните хора в този свят и има ли тайно място, на което са изолирани, за да опазят...? Всъщност, кого – себе си или нас? И всички тези теми биха звучали наивно и сантиментално, ако в тях нямаше тайна, която подобно на подводно течение заплашва да излезе на повърхността на иначе спокойно море.

Пътуването до дома на мис Перигрин (сокол-скитник) в различните измерения, сполучлиов наречени „времеви примки”,  е специално за всеки читател. Моето предизвикваше вълнение от очакваното-неочаквано, нетърпеливост, любопитство... При всички положения, не ме остави безразлична. Имаше моменти, в които отегчението ми, наред с гореспоменатото, нарастваше. Като например, прекалената детайлност на някои незначителни действия на героя, за сметка на претупване на атмосферата. Разбирам целта – внасяне на динамика и кинематографски подход, - но все пак, това е моят прочит.

Накрая, но не на последно място, ми се иска да отбележа важността на снимките в романа. Те (манипулирани или не, което често се напомня в романа, няма никакво значение) са от тези, които със сигурност ще Ви се иска да видите на хартия. Не, че на екрана на четеца биха били по-малко внушителни, но състаряването им някак „плаче” точно за тази хартия, на която са отпечатани. Директни препратки към текста, а не символично свързани с него, правят книгата такава, каквато трябва да бъде – шедьовър във всяко отношение. Колкото до това дали не разсейват от четивото, ще отговоря с премерена доза цинизъм, че положението е същото като при добрия любовник и големия бюст – няма разсейване, ако има съсредоточеност.