Какво е добро писане

можете да прочетете 

и в "Неделно четиво за писатели, 2"

от The Writing Center  

Често ни питат „Какво прави писането добро?“ или „Какво прави някого добър писател?“ Лекторите ни се чудят дали някой наистина може да бъде научен да пише и защо техните ученици не са знаели как да пишат до сега. За да започнем да разбираме какво прави писането и писателите „добри“, трябва да си зададем по-всеобхватния въпрос „Какво е писането?“

Лесно е да се съгласим с дефиниция за писането, ако се ограничим с нещо като „да сложиш химикалката на листа“ или „да запишеш идеите на компютър“. Но ако ние се вгледаме по-отблизо в елементите на акта на писане, дефиницията опира до самия живот. Следните абзаци може да провокират както Вашата мисъл, така и тази на Вашите студенти за това как се случва писането.

Писането е отговор

Пишем, защото реагираме на някого или нещо. Докато писането може да бъде разглеждано като изолиран, индивидуален акт – само Вие и компютъра или тефтера – то в действителност е социален акт, начин, по който отговаряме на хората и света около нас. Писането се случва в специфичен, често предвидим контекст. Ние не просто пишем – ние често пишем за публиката с определена цел. Когато пишем, ние го правим, защото искаме, нуждаем се, от нас са изискали да създадем фиксирано пространство за някого, който да взаимодейства с нашите идеи. Разбирането на този социален или риторичен контекст – кои могат да бъдат читателите ни, защо искат да прочетат нашите идеи, кога и къде ще ги четат, как могат да ни видят като писатели – управлява някои от изборите, които правим. Писането изисква писателите да имат усещането за очакванията на читателите и да си дават сметка за условностите по отношение на даден вид писане. Контекстът на творбата определя по-нататъшните подходящ тон, ниво на речниковия запас, вид и разполагане на доказателствата, жанр и понякога пунктуация.

Писането е линеарност

За да общуваме ефективно, трябва да подредим думите и идеите си на страницата по начини, които имат смисъл за читателя. Ние наричаме това изискване по най-различни начини: „граматика“, „логика“ или „поток“. Докато всички ние ще се съгласим, че организацията е важна, процесът на подреждане на идеите е далеч от нещо, което може да бъде наречено „лесно“ и не винаги се признава за писане. Ние приемаме, че ако човек има идеи и ги е записал на страницата, това е прост процес на записване, но всъщност нещата са далеч по-сложни. Както всички ние сме го изпитвали, записването на идеите ни не винаги се появява в линеарна форма. Понякога можем да имаме разпръснати идеи, купчина от  идеи, които изглеждат правдиви или провокират някакво друго чувство за правдивостта им, докато ги разработим подробно. Едва в процеса на писане създаваме логическите връзки, за да превърнем идеите в нещо, което някой друг може да получи и да му се стори интересно. Процесът на изразяване на идеите с думи и подреждането им за даден читател ни помага да видим, създадем и изследваме тези нови връзки. Така че, писателят не само трябва да има идеи, но и да ги запише в линеарна форма за читателите си, така че да имат смисъл. Като резултат, когато пишем, ние често се опитваме да приведем избора си в линеарни структури (което може и да съответства, но може и да не съответства на навиците на мисълта ни).

Писането е повтаряемост

Когато пишем, ние често преписваме. Понякога правим това несъзнателно, като жонглираме с думите, после избираме, изтриваме и избираме отново. Понякога правим тези преписи съзнателно и съвестно, като препрочитаме даден абзац или страница за постигане на яснота, съгласуване или просто за да видим какво сме казали току-що и да решим дали ни харесва или не. Четейки, ние преписваме същите фрази или идеи, за да ги накараме да съответстват най-точно на нашите намерения или за да усъвършенстваме нашите познания за езика. Процесът на писане и преписване, промяна и отново преписване е естествена и важна част от оформянето на изказа, за да предвидим нуждите на публиката. И така, докато се опитваме да поставим думите и идеите си в логичен ред, ние също така се въртим в кръг напред и назад отново и отново.

Писането е и обективно, и субективно

Ние ценим писането, защото то разкрива личните избори, които писателят е направил и в последствие разкрил нещо от своите навици, възможността да свързва и оформя идеи и способността да ни трансформира и променя нас като читатели. Ние приемаме писането като доказателство за основна или второстепенна позиция. Особено в една академична среда, ние четем писмения език като индивидуален израз, като залп от една индивидуална мисъл към друга. Това показва, че писането често служи като намерение за нас, „лист“ или „хартия“, чиито форма, размер и функция са определени от жанра и правилата. Докато ние не мислим за писането като за технология, то е и това; то ни позволява да освободим идеите от затвора на нечия глава и да ги поставим на друго място, където ще се развият обективно според стандартите. Ето, това е мястото, където се случва това, което се нарича „доброто“ писане. Ние сме създали обективни (макар и в контекста) идеали за писане, които включват мерките за подходящ глас, речников запас, доказателства и аргументи. Така че, докато писането е нещо много лично или субективно, то създава обективно пространство, място, което е далеч от индивидуалното и го измерваме  с обективни стандарти, дадени ни от контекста. То създава пространство и за личното (субективното), и за идеята (обективното) да съществуват заедно, така че ние можем да отсъдим и достойнствата на индивидуалния глас на идеята, и съдържанието на идеята на страницата.

Писането е взимане на решения

Може да изглежда очевидно, но за да постигне нещо на дадена страница, писателят избира думите, реда на думите в изречението, групирането на изреченията в отделни абзаци и  реда на абзаците в творбата. Докато има някаква простота във всичко това – ние правим избори или взимаме решения за много неща почти несъзнателно през целия ден – наречено „писане“, ние като че ли имаме всичко преживяно, а такова взимане на решения може да бъде сложен процес, пълен с открития, отчаяние, решителност и крайни срокове. Взимането на решения за думите и идеите може да бъде объркващо, очарователно, вълнуващо преживяване, което често дава резултат като нещо мистериозно, нещо, за което авторът няма да бъде сигурен, че „ще свърши работа“, докато не го е предназначил за истински читател.

Писането е процес

Съдържайки в себе си взимането на решения, линеарността, социалния контекст, субективността и обективността, всичко това определя писането като процес, който се случва във времето и посредством езика. Когато създават писмена творба за публика, опитните писатели използват системи, които са развили. Всеки писател има характерна за него комбинация от мислене, планиране, писане на чернова и редактиране или това, което за него означава „да напиша нещо“. Независимо от това как някой описва своя процес (например, „Първо, разсъждавам върху идеята си, после складирам мислите си в компютър“ или „Първо очертавам, после обработвам изреченията“), всеки човек (обикновено несъзнателно) разглежда серия от избори, които индивидуалният му контекст изисква и създава чернова, в която идеите му започват да добиват очертания. За повечето хора това включва опити и грешки (тази или онази дума?), фалстартове (започване с пример, който по-късно се оказва подвеждащ), вътрешни противоречия (не мога да кажа Х, защото може да повдигне въпроси у У), сортиране (колко от това трябва да кажа), съмнения за това как идеята ще бъде посрещната и удовлетворение, когато си мислят, че са изчистили тези препятствия успешно. За повечето хора този процес се случва с помощта на езика. Иначе казано, ние използваме думи, за да открием в какво, как и защо вярваме. Проучването потвърждава поговорката  „Не знам какво мисля, докато не прочета какво съм казал.“

Взети заедно, тези елементи правят писането и интересен, и предизвикателен акт – такъв, който е богат, сложен и стойностен. Какво друго е писането за Вас? Помислете за това, което дефинициите тук са пропуснали и как можете да допълните изречението „Писането е като...“ От Вашия опит като писател, какво друго по отношение на писането е съществено? Как това е свързано с нещата, които цените в процеса на писане и крайните творби, които създавате?