В един момент осъзнах, че уж съм много "на ти" с метрото, а още не съм се качвала на мотриса до Горна баня. И така, речено-сторено: на станция "Орлов мост", почти не чаках и се качих в посока към крайната спирка. Приятната изненада са новите (или добре обновени) мотриси и фактът, че спирките се съобщават от женски глас на български и от мъжки на английски, със значително по-добро, спрямо обичайните, произношение. Въпреки че се почувствах като в лабиринт на метростанция "Горна баня", докато изляза, табелите са с точните указания и всичко беше наред.
От там, поех по улица "Лотос" и скоро бях зад едноименния хотел, от който всички участници в "Кръстопът на изкуствата" имаме прекрасни спомени. Минах отпред и с тъга установих колко се руши банята, припомних си оръдието пред "Царската чешма" (била е любима на царя) и погледнах набързо алеята към парка, защото имах други цели.
купувам си вместо да налея
вода в пластмасова бутилка
Вдясно от чешмите на банята излязох на ул. "Тих кът" и след това завих по първата улица вдясно - "Обзор". По нея се движи автобус 260 и ако се придвижите с него, можете да си спестите около 500 метра ходене, слизайки на последната му спирка. Е, казах ви аз откъде поех по улица "Обзор", където включих Strava. Следвайки тази улица дори след табелата "Горна баня", ще минете покрай вилната зона и ще се насладите на чудни гледки, предвид това, че
вдига се мъглата
вляво Люлин планина
вдясно Витоша
Няма как да се объркате - черно-бялата маркировка по дърветата и електрическите стълбове и спирките на работещия само по празници и то 4 пъти на денонощие, автобус 103 са достатъчни. На около 4.500 км. трябва да завиете по ул. "Пъстроцветна" и скоро, ще бъдете на местността "Бонсови поляни", за които уви мога да кажа:
Бонсови поляни -
колко ли от тях ще останат
незастроени
Върнах се на пъстрата улица и скоро вляво от мен беше табелата, посрещаща ни в Люлин планина. Избрах пътя със синя маркировка, а пътеката към хижа "Бонсови поляни" и връх Дупевица (не се смейте, така се нарича първенецът на Люлин планина) ще си оставя за следващия път, като предпочитам да имам компания.
Накъде отидох ли?
влача крака
в опадалата шума
към манастира
Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" е един от четиридесетте основани през XIII век от сръбския крал Стефан Урош II Милутин. Като повечето обители, бил разрушаван и съграждан отново не веднъж, но през 1863 г. горнобанчени издействали разрешение от турските власти за пълното му възстановяване. На стената на храма е вдълбано името Дядо Цане, подарил на везира в Цариград 600 овце, с което издействал разрешителното. Точно до манастира е магерницата "Свети Крал". Е, видях всичко само отвън, защото
света обител
и тя не работи
в понеделник
Връщането, както обикновено, беше по-бързо, по-леко, но и по-монотонно. Прибрах се с автобуса. Благодарна съм за този преход:
Няма коментари:
Публикуване на коментар