Е, тръгнах. Неделя. 8:25 сутринта. Аз съм във влака за Мездра, след като съм разходила, обгрижила и най-вече, нахранила трите принцеси у дома (куче, кученце и котка). Мдаа, това е влакът, на който се качих най-много пъти през изминаващата вече година, но пък Искърското дефиле е толкова живописно, че още толкова пъти да избера този влак, все ще има нещо, което още не съм видяла.
път през дефилето
и все пак и той минава
покрай гробища
влакът спира
сякаш сред нищото
а ето че се качват пътници
усмивката ми
увисва в тишината
сърдит кондуктор
И така, в 9:32, съвсем по разписание, слязох на гара "Церово". Нужно е само да продължите напред, в посока движение на влака, и ще видите табелата за парк "Джуглата", но пък няма нищо лошо да се отбиете за кафе в магазина зад гарата и да побъбрите с прелюбезната продавачка и няколко местни хора. Станаха от местата си, за да ми покажат откъде да мина, а един възрастен човек, с бащинска загриженост, ме предупреди, хем да пресека на прелеза, да "се не мъча" по релсите и камъните. Благодаря ви, мили хора! Та, ето я и табелката, а няколко стълби по-нагоре е великолепието, наречено "Джуглата". Има пейки, ако тези стъпала не са по силите ви да ги вземете наведнъж, а вляво на образуванието е беседката с българското знаме. Природният феномен Джуглата е на внушителните 250 милиона години и с не по-малко внушителната височина от 18 метра. С какви ли не форми го асоциира човешкото съзнание, но по-важното е, че от 1964 година насам, заедно с прилежащата територия от 0,7 хектара, е природна забележителност. Този статут върви ръка в ръка с куп забрани, които може и да не са много приятни за човешките страсти (събиране на камъни, копаене на пръст и т.н.), но за щастие, няма да разруши забележителните форми, изваяни от природата.
ей тама е
старец сочи напред
към Джуглата
Малко след снимките и краткото съзерцаване на красивите гледки, се върнах назад и слязох по първите стълби вляво. Оттам поех по добре маркираната в бяло и червено пътека към село Желен (респективно, и към Своге). Първо минах покрай язовира на Церово и се замаях (буквално, а не клиширано) от поредните природни спектакли и от къщите, покрай които минава пътеката, олицетворение на самия живот.
без слушалки
надпяват се с птиците
водите на Искъра
глава гъба гълъб
какви ли не форми имат
скалите над мен
Ето няколко снимки от тази част от разходката ми.
И така, скоро, вляво от мен, видях каменния кръст, поставен пред железен и с указанията на любезна дама, с която си наляхме заедно вода, се качих до останките от манастира "Св. Кирик и Юлита". Според легендите, манастирът е основан много преди падането на България под османско робство, но в този тежък за родината ни момент, манастирът бил разрушен, а многобройните му имоти станали "вакъф" - предадени били на поробителите за религиозни цели. Местните жители не забравили корените си и около споменатите кръстове се правели събори два пъти годишно - на 9 март, Свети 40 мъченици, и на 28 юли, деня на Св. Кирик и Юлита. Качих се до останките от това свято място - запазени са северната и част от основите при западната и южната стена. Вярващи хора са сложили икона на Богородица и палят там свещи. Слязох, та реших да погледна тези останки и от другата страна. Както се вижда по-долу, не съм направила кой знае какво изкачване, но пък задоволих любопитството си, без излишни рискове. Само трябва да се внимава в тази част от годината, защото не винаги е ясно какво са маскирали окапалите листа.
не бързам
с всяка стъпка по-близо
до древната обител
хлъзгави камъни
само мъхът по тях се подава
между изсъхнали листа
После продължих по пътеката към Желен и Своге. Отново спирах по малко да се порадвам на природата и на вече пушещите комини на къщите и неусетно стигнах до моста, който можех да пресека, за да стигна до Своге.
трафик
на бегом пресичат пътя ми
куче с малките си
крясък на врана
пред запустелия двор
пет котки
Вляво, малко преди влизането в града, се извисява храм "Свети апостоли Петър и Павел", Вляво от входа му е поставена паметна плоча в памет на митрополит Паисий Врачански, известен духовник, с принос и към спасяването на българските евреи. Точно зад храма е средновековната църква "Св. Петка", в която се е "черкувал" Васил Левски. Църквата е обявена за паметник на културата.
слънчев лъч
колко е студена водата
в двора на храма
Пристигнах на автогара "Своге" точно навреме, за да се кача на маршрутка за София. В противен случай, трябваше да чакам влака около 90 минути. Не, че биха отлетели напразно, но използвам всяка предоставена възможност с убеждението, че е най-добрата за мен. И благодаря, разбира се.
Ето как изглеждаше днешната ми разходка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар