неделя, 30 октомври 2022 г.

Гара Лакатник - хижа "Тръстеная" - връх Издремец

 Отново се доверих на #5elements, този път като човек с опит. Водачи бяха познатият ми вече Кирил и Любен. Организацията и водачеството бяха на нужното ниво и ето как, потеглихме на еднодневно приключение. Ние, хората без транспорт, се събрахме в 7 ч. на платения паркинг на стадион „Васил Левски“, а другите ни чакаха два часа по-късно в с. Гара Лакатник – изходната точка за около двучасов маршрут до хижа „Тръстеная“, пред паметника 




Хижата се намира в Голема планина, която е дял от Западна Стара планина. Тя е част от европейския маршрут Е3 (Ком – Емине). Хижарите поддържат 100 декара малинови насаждения и ето защо са известни със своето малиново вино. Всяка година собствениците получават био сертификат от Лакон, Германия. Знаехте ли, че малините не трябва да се мият, защото са покрити с мая, която улеснява ферментацита?





Други забележителности около хижата са:


- останките от средновековния християнски храм „Свети Панталеймон“;

- червената секвоя;







- малиновите насаждения, които  се заобикалят по обходен маршрут;


- само на километър от нея е еко фермата „Чемерник“, която за съжаление беше затворена, но външният ѝ вид е доста внушителен.



Е, вече нямаше място за почивки и поехме към връх Издремец (в бързината, да не би някой да ми вземе думата, го нарекох „Измерец“, ха-ха) с височина 1492 метра, което го прави вторият по височина в Голема планина. Другото име, с което е познат, е Чемерик. От върха се открива чудна панорама към Врачанския Балкан, Витоша и Рила.



Връщането до хижата беше далеч по-леко, а гледките не подлежат на снимане или разказване. Мога само да препоръчам да ги видите. И предвид това, че няма много хора, струва ми се, че е добра идея да изберете своята фирма или група с поне един опитен водач. Разбира се, всеки има своите предпочитания. Включително и за вкусните гозби на хижарите, за които отделихме малко повече от час, но дали това е най-важното?

Слизането от хижата до бусовете е малко монотонно, но все пак си заслужава да бъде изминато. Най-малкото, за да отчетем изминатия път, да си кажем довиждане и да си обещаем още такива приключения. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар