Планината. Възможност да подишам различен въздух. Не по-добър или по-лош, а именно, различен. Както често се шегуваме с мои клиенти, “The variety is more important than beauty”. Всъщност, единственото, за което всички сме единодушни, е, че beauty-то в планината е факт. Разходих се аз, вместо от църквата „Света Неделя“ до входа на Южния парк (разбирайте, ул. „Витошка“), около Княжево и Златните мостове. Определено, хората бяха по-малко, но не липсваха. Опитах се да попия всички нюанси на иначе, уж, добре познатите цветове. Опитах се да запомня почти всички небесни приказки, разказани от облаците и слънцето. Опитах се да изтананикам една-две от безбройните симфонии на птиците и вятъра. Снимах. Снимах се. Не мислех за красота, за имидж и за какво ли още не. Позволих на тялото ми, което беше в покой през последните два-три дни, да се движи спокойно, а на ума си да работи необезпокояван, без да се налага да изпълнява неотложни задачи. Сигурно има хора, откриващи във всичко това симптомите на лека лудост. Е, все пак...
Няма коментари:
Публикуване на коментар