Уикенд в небесата

 На 15 октомври, в 8 сутринта, водачите от #5elements Желю, Кирил и Деян ни докараха до гара Септември, откъдето дефакто започна този Уикенд в небесата. Защо в небесата? Ей сега ще ви разкажа. 

Та, на гара Септември се качихме на теснолинейката - отдавнашна моя мечта - до гара Аврамово. Въпреки че пътуването е дълго, когато човек се качи за първи път, наистина е вълнуващо. Гледките, които могат да се наблюдават на платформите между вагоните (забравете за прозорците), наистина си заслужават. 

И ето, че направихме първата крачка към първото "най-", а именно, най-високата гара на Балканския полуостров, гара "Аврамово".

Но не си мислете, че това ни беше достатъчно! Потеглихме първо по баира (най-стръмната част от маршрута) към село Аврамово. Заслужаваше си изкачването. След като презаредихме "батериите", се отправихме към връх Велийца. Зашеметяващите не само глътки чист въздух, но и гледки, не ни позволиха да мислим за умора, натоварване и други незначителни неудобства. И така, с малки спирания тук-таме, стигнахме до върха, който е най-високият във Велийшко-Виденишкия дял на Западните родопи.

От там, продължихме към едноименния заслон, който е на около километър от върха и е на път към крайната за деня цел. Доста е екзотичен, признавам си и си заслужаваше краткия престой там. Хубаво е да се знае, че заслонът е построен изцяло от дарения на местни жители от село Орцев и със средства от сдружение "Байкария" 

Малко след това се озовахме на другите две най-: високото село на Балканите, Орцево - 1550 м.н.в. - и високо разположената "Къща в небесата", където се настанихме. До тук вече, вярвам, е ясно, защо този уикенд беше наречен така. Селото е малко, разгърнато и с усмихнати хора. 

Вечерта, като достойни българи, завършихме добре свършената ни работа и осмисляхме гледките на маса. Всъщност, това "на маса" не се свежда просто до магичното "ядене и пиене", без да подценявам вкусните специалитети, които нашите домакини от съседната къща "При даскала" , а до сближаване на хората. 

Приятно уморени и освежени след топъл душ, погледахме звездите и неусетно се пренесохме в Страната на сънищата. Снимката по-долу е на един от водачите, Кирил:

На следващата сутрин посрещнахме изгрева почти в пълно мълчание - толкова красив и омагьосващ беше. 

Тогава вече помислихме за кафе и закуска. 

Събрахме си багажа и започнахме спускането - както водачът Желю се пошегува, а в шегите винаги има доза истина, трябваше "да изкачим няколко спускания", но те почти не се усетиха. Преживяването беше подсилено с много красиви гледки и прекрасно настроение. Оказа се, че не е толкова трудно да слезем "от небето" на земята. 

дървото на сезоните

Преходът не беше труден, но в никакъв случай не бива да подценяваме приноса на тримата водачи за това да не ни дойде в повече. И ето, че се озовахме над град Якоруда, крайната ни за деня цел. Ето и няколко снимки с панорамна гледка и част от групата ни

Нина, с която вървяхме в еднакво темпо и аз

Хапнахме в Якоруда, разгледахме и поседнахме за малко на моста над горното течение на река Места. 

Тогава вече дойде време да се отправим към теснолинейката, защото края на приключението ни наближаваше.

Благодарностите са за #5elements и великолепните им водачи, както и за всички хора от групата.