(около и до) Кремиковски манастир

 Сряда. Половината от работния ден е свободен. Въпреки силния вятър рано сутринта, времето се стабилизира и много приличаше на ранна пролет. Може пък наистина на Атанасов ден зимата да отстъпва няколко крачки назад. Е, събирайки всички тези плюсове на едно място, реших, че ще се разходя до място, което не бях посещавала повече от 10 години, когато още не описвах скитанията си , а и тогава бяхме цяла група, което имаше други предимства. От автостанция "Изток", докъдето се стига с едни от най-редовните трамваи в София (22), изчаках само две минути и се качих на автобус 117. Интервалите му на движение вече са само на 23 минути, а не почти убийствените преди време 60, така че и да не проверите разписанието, няма опасност от това да се отегчите, докато чакате. 

Предпочетох да сляза още на "Разклона за Кремиковци" и да походя по полето покрай Чепинско и Кремиковски шосета, защото преди всичко, няма голямо движение на превозни средстава, а и защото имах нужда от повече ходене. Иначе, спирката отстояща на 2.400 км. от Кремиковски манастир (или 2, ако тръгнете по пътеката, вместо по асфалта) е "Ул. Света Петка". Имайте предвид, ако подобни събития са ви интересни, че всяка година на 1 октомври се организира поклонническо шествие от кремиковската църква "Света Петка" до споменатия манастир. Докато се разхождах, нямаше как да устоя на гледките по маршрута ми. 

Улицата, която ще ви отведе до манастира е "Георги Софийски" и няма опасност да се отклоните, колкото и да ви се иска, защото на забранените места има табели, които предупреждават за това. И така, вече виждах обителта, а отстрани, на поляните, пасяха коне. Само едно не разбирам - хубаво е, че си пазите имотите и животните, драги стопани, но редно ли е да пускате кучета, озъбени срещу туристите? Аз имам две и знам какъв е подходът към тях, но дали всеки би могъл да се справи? Ако ви е от полза - винаги имайте раница на гърба, застанете с лице към кучето/кучетата, отпуснете ръка с длан на горе и извикайте силно и категорично "Не!" Винаги върши работа. 

И така, ето че вече бях пред украсената с паун порта на манастира "Свети Великомъченик Георги Победоносец", веднага след която, вляво, ще видите чешма, изградена на 13.V.1995 г., и красиво изработена пейка. 

Преддверието към манастира е наистина впечатляващо: изключителните врати, на едната от които е изобразен архангел Гавраил, а на другата - архангел Михаил, както и красивите стенописи. Сякаш прекрачвам през прага на друго измерение и без очаквания, без бързане пристъпвам в двора на светата обител, където посетителите в работен ден се броят на пръстите на ръката, а служителите си вършат работата, без да пречат на никого. 

Няма потвърдени данни за изграждането на манастира, но се предполага, че това се е случило през Второто българско царство и е бил разрушен от османските нашественици. През 1493 г. войводата Радивой, от София, го е възстановил със собствени средства. 

Вляво от мен е параклисът "Свети Антоний Велики", изграден на 17 януари 2010 г. Предназначен е за богослужебните нужди на манастира през зимата, както разбирам от "Wikimapia". Параклисът се намира се намира точно преди входа на магерницата, която работи и през седмицата.

Точно срещу мен е старата църква, "Свети Георги", датира от възстановяването на манастира и обновена през 17 век. Стенописите са в различен от този на преддверието стил - зографите са били различни. Тя е била духовен център и в нея се е съхранявало Кремиковското евангелие, а и до днес се пазят триптихът с поменик и иконостас от 17-и век. Както гласи каменна плоча до входа на църквата, в една от килиите е било дадено едноседмично убежище на Димитър Стефанов - Казака, втори знаменосец на Ботевата чета, оцелял като по чудо в боя при Рашов дол, но след като бил предаден и заловен от заптиетата на Малич ага, бил убит, след подлагане на нечовешки мъчения. Около кръста на Казака е било навито зеленото знаме, което турците изгорили. По време на руската окупация, манастирската църква е била ползвана като конюшня, а през 50-те години на миналия век в манастира са били настанени военни, останали там цели 18 години.

Новата църква "Покров Богородичен" е била построена и осветена през 1908 година. Тук е запазена оригиналната Светогорската Богородична чудотворна икона (нейно копие е в Челопеченския манастир), както и няколко руски икони.

Когато излезете по пътеката пред новата църква, ще се убедите, че няма опасност да пригладнеете много - вляво е заведението "Манстирска скара", а вдясно има още едно, открояващо се повече с отглежданите там пауни и други птици.

Върнах се към преддверието, защото исках да посетя и паметника на Казака и забелязах, че току пред (на влизане - след) вратите има красив кладенец, който бях подминала.

И така, връщайки се на улица "Георги Софийски", продължих нагоре, по указателните табели и се озовах вдясно от парк "Димитър Стефанов - Казака", изграден от ветерани-алековци в периода 1976 - 1984 г. По стълби, подсигурени с дървен парапет, скоро бях пред паметника. 

Върнах се по вече споменатата улица, но и си посъкратих пътя по горските пътеки и след около 2 км. бях на спирката "Ул. Света Петка". Автобусът 117 се движи по разписание и по обратния път, скоро бях у дома, за да имам време да се приготвя за работа и да поработя все пак. 

Маршрутът си го биваше и съм доволна от изминатите километри и денивелацията , а още повече - от невероятните гледки. 

Източници на информация: табели и плочи около споменатите места и "Wikipedia".