Сицилия

 Oh, mia Sicilia! За три дни ни разкри толкова от тайните си, колкото приятели са успявали да видят за седмица. БлагоДАРим ти, прекрасна наша!

Ден 1

Стабилна върху останки от лава, къпана от морето, погалена от изгрева, понесла на гърба си туристите и местните, разцъфтяля в пъпките на кактусите... Катания. Посреща ни непретениозна, възкръснала, вечна.

аромати
скалите удряни 
от морски вълни

Слънце и вятър. Етна разкрива цялото си величие и ни допуска до там, до където бихме могли да я понесем. Лавата ѝ, смесена с благодатна почва, ражда най-вкусното, бавнозреещо грозде. Хората правят от него вино, с което да прелеят земята, в която почиват предците им, загинали от тази същата лава.

в кратерите Силвестри
рецитирам на фона на вятъра
Fuoco, Cammina con Me!

Пазари. Сувенири. Обяд от пица и аранчини на стълбите, водещи към сграда в ремонт. Работниците с усмивка ни подканят на останем.

горещ следобед
разхождаме се по терасата*
на Сицилия

(*Таормина)

Интуицията на дъщеря ми ни отвежда от еклектичната обществена градина Duca di Cesaro. Останки от стари крепости, сцена за представления, детска площадка, паметници на войнци, величествени дървета и достойно съперничещи им по ръст кактуси. Аромат на море...

Ден като ден, дошъл с изгрев над морето и тръгнал си неохотно по лунна пътека. 

Ден 2

Посрещаме есента с летни дрехи, боси под слънцето, изгряло над скалите на Катания. Обикаляме историческия център на града, вдишваме ароматите му, опитваме вкусовете му, попиваме с очи гледките му от купола на "Св. Агата". Спираме пред символа на града - слона, изработен от лава, - и още, и още...

солени пръски

по нагретите от слънцето тела

есенно равноденствие

Питаме се няколко пъти дали се наситихме на красотата на центъра на Катания и скачаме почти в движение на автобуса "Hope on - hope off". Мълчим пред величието на скалите на Ачи Кастело и Ачи Тереза, припомняйки си легендата за битката на циклопите, разказана ни на английски и италиански. 

Връщаме се при скалите на Катания. Оставяме се на песните на вълните, а зад нас, сякаш от друг свят (tra i due mondi...) италианка пее "sono noi". Хора. Много хора - по скалите или подскачащи с всяка следваща вълна в морето. Творим собствената си реалност. Внезапен дъжд ни събира за малко под огромен чадър, но всеки от нас има собствената си история, която може и да разкаже или прекрои някой ден. 

музика за ушите ми

все по-добре разбирам

сицилианския диалект

Отишлият си дъжд оставя след себе си красотата на розово-лилави облаци и ни обещава, че и следващият ден няма да има нищо общо с предишните два.

Ден 3

Да, както ни обеща предният ден, изгревът е съвсем различен, но не по-малко величествен. Не изпитваме носталгия, а казваме Arrivederci и Grazie Mille. Продължаваме към следващата ни спирка.

"Брошката" на Сицилия. Това е само едно от имената на бароковото бижу Ното. Не, не ни достигат думи да опишем оставилите ни без дъх гледки, а на всичкото отгоре - и буквално, и преносно - изрисувани стълби ни отвеждат до още тайни кътчета. Монаси и монахини ни поздравяват с приветлива усмивка. По пътя между Ното и следващата ни спирка, виждаме дървото черен пипер.

още няколко стъпала

накъдели всъщност

сме тръгнали?

Вълшебницата Сиракуза ни посреща блажено релаксираща на остров Ортиджа . Паметникът на родения в нея Архимед, величествената катедрла, по-малко претенциозната, но с не по-малко красиви орнаменти църква "Санта Лучия", останките от храма на Аполон, крепостта от XIII век, сладководният извор, току до солената вода, в който растат папируси, паркът с величествени фикуси, в който можем да се разхладим, след като сме се насладили на Йонийско море... Изпускам нещо. Пропуснали сме нещо. Със сигурност, обаче, предстои да уловим всеки миг и, колкото и егоистично да звучи, да го запазим за себе си. 

горещ ден

патици и риби с гмурват

под папируса

Независимо от шума и небрежното отношение към чистотата на улиците, Сицилия е място, което дава много повече, отколкото взима.