Четвърта тренировка - Две в едно: нископланински и градски преходи

 Днес направих 8.330 км нископланински преход от „обратната“ страна на Панчарево, където открих не по-малко романтиччна пейка с изглед към езерото от онази, любимата за селфита, и стигнах до читалището на с. Герман. Добавих към тези километри още 6.65 под формата на градски преход. Събитието, за което се готвя, предполага минаването и през населени места с всички свободно разхождащи се и тичащи котки, кучета, дечица и възрастни хора. Никой не е длъжен да се съобразява с гореспоменатото събитие, така че от нас, участниците, се изисква да съчетаем бързина с разумно разминаване. И при този преход открих нова пейка – на мястото на някогашния мавзолей. Интересна интерпретация на „Всичко, което е било, то и ще бъде“. Знаете, че обичам красивия ни град и за мен е много вълнуващо да откривам нови забележителности в него.

Тичане за деца със Синдрома на Даун

 Не съм бърза като бегач, но имам добра издръжливост (почти цитирам любими писатели-бегачи). Особено, когато каузата е нещо повече от това да предизвикам себе си и както често повтарям в "Тренировки по пантофки" - да бъда по-добра от вчера и малко по-малко добра утре. Каузата в този, 27-и, ден на април 2024 г. е за най-слънчевите деца. Първата ми среща с такова дете беше, когато дъщеря ми се възстановяваше от първата си коремна операция. Бяха адашки и голямата, слънчева Виктория ме успокояваше с усмивка, която виждам в съзнанието си почти всеки ден. Последваха и други специални срещи с тези деца, на които съм благодарна за уроците по добрина и търпеливост. Днес тичах за вас, любими мои. Знам, че го усещате, защото вашата сетивност е изключително добре развита. Благодаря ви! 

Трета тренировка из Витоша за 2024 г.

 Продължавам да се предизвиквам с тренировки из красивата Витоша. Целта ми беше Тихия кът - Кладница, но в 8:30, на бул. "Цар Борис III", информационната табела на спирката показваше 33 минути до пристигането на автобус 63. Докато обмислях всякакви варианти, ето че го видях преди светофара. Различното - този автобус беше с маршрут до ул. "Бялата вода" (тази, преди едноименната чешма). С опита си от миналата неделя, прецених, че това е чудесен вариант и в 8:50 (или 2-3 минути по-рано), вече крачех към чешмата. Както казах, до Тихия кът (че дори до отбивката за Владая) нямаше изненади за мен и използвах това, за да потичам интервално. При отбивката за Владая, обаче, поех вляво и не спрях да снимам чудната Каменна река, която на два пъти беше от дясната ми страна. После, обаче, ми стана скучно - огромни иглолистни дървета сякаш не ме пускаха да изоставя пътеката - отлична маркировка и тук, за което благодаря! Когато влязох в Кладница реших да попитам една много пъстра и усмихната жена за автобусната спирка. Тя не само ми показа, но и ми подари клонче люляк - с цели три цвята на него. За разлика от съседките ми, които се карат на дечица, берящи от тези уханни цветове, тя ме увери, че така помага на храста догодина да роди пак. В противен случай, ще остане без цвят. Да похваля и маршрутките - тръгват на всеки кръгъл час от Кладница и от Руски паметник и дори в създалия се вече трафик, взимат разстоянието за 45 минути. Ето ме, не само жива, но заредена с много енергия. "To Be Continued", както казваме в наше село.

Втора тренировка из Витоша за 2024 г.

 Както разкрих и в публикацията за първата ми за тази, 2024, година тренировка из Витоша - готвя се за нещо мащабно, което не е нужно да постигна на всяка цена, но ми доставя удоволствие да проучвам етапите му и да спирам, където е нужно, за да се насладя на природата, за да се слея с нея. Стартирах с еластично ходене от кръстовстището на булевардите "България" и "Гоце Делчев" нагоре, покрай резиденция "Бояна". На кръговото пресякох от другата страна, зявих по ул. "Беловодски път" и тръгнах отдясната му страна. На ул. "Старн Беловодски път" - вдясно. Боя се, че неразумно слязох по паралелната му пътека, но само до толкова, доколкото леко криввнах от обозначения маршрут. При табелите за прарк "Витоша" се тръгва нагоре и вдясно. Отляво се пада чешмата "Белята вода", а вдясно има указанаия за "Нископланинска обиколка на Витоша" и перфектна маркировка в синьо-бяло-синьо. Така, за десетина минутир бях пред ресторант "Тихия кът". Веднага след автобусната спирка, по същата маркировна, сравнително бързо и леко се стига до разклон. Направо е пътят за Мърчаево и Кладница, който ще ми е нужен следващия път, а аз завих вдясно, минах покрай конната база на Владая - там  има кучета, но бягат само като чуят "НЕ!". С малка помощ от жител на Владая, колкото да се убедя колко услужливи са хората, стигнах до кметството на село Владая 10 минути преди идването на автобуса от Мърчаево до метростанция "Мизия", откъдето взех метро до "Орлов мост" и оттам - до "Западен парк", следвайки указанията за връзка с линия 1. Излязох от нас в 7:40 и в 12:20 отново си бях вкъщи. Следвах инструкциите за еластично ходене и тичане и мисля, че мога да се справя с този преход по-бързо, ако не спирам за снимки. Хапвах в движениеи то по малко на различни места, така че мога вече да работя за бързина. 

Ето и снимки от този красив маршрут, който е особено препоръчителен в летните горещини, най-вече в частта от Бялата вода нататък. Да, снимките са разбъркани, но това не омаловажава красотата на пролетния пейзаж.