Продължавам да се предизвиквам с тренировки из красивата Витоша. Целта ми беше Тихия кът - Кладница, но в 8:30, на бул. "Цар Борис III", информационната табела на спирката показваше 33 минути до пристигането на автобус 63. Докато обмислях всякакви варианти, ето че го видях преди светофара. Различното - този автобус беше с маршрут до ул. "Бялата вода" (тази, преди едноименната чешма). С опита си от миналата неделя, прецених, че това е чудесен вариант и в 8:50 (или 2-3 минути по-рано), вече крачех към чешмата. Както казах, до Тихия кът (че дори до отбивката за Владая) нямаше изненади за мен и използвах това, за да потичам интервално. При отбивката за Владая, обаче, поех вляво и не спрях да снимам чудната Каменна река, която на два пъти беше от дясната ми страна. После, обаче, ми стана скучно - огромни иглолистни дървета сякаш не ме пускаха да изоставя пътеката - отлична маркировка и тук, за което благодаря! Когато влязох в Кладница реших да попитам една много пъстра и усмихната жена за автобусната спирка. Тя не само ми показа, но и ми подари клонче люляк - с цели три цвята на него. За разлика от съседките ми, които се карат на дечица, берящи от тези уханни цветове, тя ме увери, че така помага на храста догодина да роди пак. В противен случай, ще остане без цвят. Да похваля и маршрутките - тръгват на всеки кръгъл час от Кладница и от Руски паметник и дори в създалия се вече трафик, взимат разстоянието за 45 минути. Ето ме, не само жива, но заредена с много енергия. "To Be Continued", както казваме в наше село.
Няма коментари:
Публикуване на коментар