Златните мостове - Момина скала - Боянски водопад - Бояна

 Есенни забави

Когато духът е свободен, страховете са на къс повод и с намордник, а денят, по изключение, почивен, оставям пътят да ме води, опиянение от багрите на есента и песните на водопада след нелошо ходене до автобуса за загряване. Връщам се по пътека с червена маркировка и се усмихвам на хората, с които се разминаваме по стръмното. На места тичам, на други пристъпват бавно. Една от щеките ме изпреварва и се радвам, че Боянската река заглушава смеха ми, защото между нея и мен има военен обект, а и за да не стреса някого.

моримоно

кихам три пъти

през смях

До Черни връх

 Повторих маршрута от 19 юни и втори август: Морени – Алеко – Заека – Черни връх – Морени, след великолепния спектакъл на пълната луна, която не бързаше много и посрещна изгрева на слънцето. С удоволствие отбелязвам, че вече съм по-бърза и не се затруднявам изобщо с маршрута: спирам само за снимки. Едно добро кардио след силова тренировка - като за работен ден. 

Лозенска планина

След скоростното изкачване на Копитото, днес, 13.10.2024 г., с приятели решихме да се поразходим из Лозенската планина и да качим някой и друг връх. Върховете, към които подходихме по бяло-червената маркировка над езерото Панчарево, са: Малък Бачун, Среден Бачун и Бачун (1050 м.), Лалина могила (1188 м.), Половрак (1182 м.). Слязохме покрай Паметника на незнайния боец от Хвърковатата чета, лозенския манастир "Св. Спас" до последната спирка на автобус №5 в с. Лозен. Бързи, но не и прекалено, че да пропуснем да се насладим на гледките и да направим снимки.