Есенни забави
Когато духът е свободен, страховете са на къс повод и с намордник, а денят, по изключение, почивен, оставям пътят да ме води, опиянение от багрите на есента и песните на водопада след нелошо ходене до автобуса за загряване. Връщам се по пътека с червена маркировка и се усмихвам на хората, с които се разминаваме по стръмното. На места тичам, на други пристъпват бавно. Една от щеките ме изпреварва и се радвам, че Боянската река заглушава смеха ми, защото между нея и мен има военен обект, а и за да не стреса някого.
моримоно
кихам три пъти
през смях
Няма коментари:
Публикуване на коментар