Днес се престраших и участвах в скоростното изкачване на "Копитото" по пътеката на Боян Петров, в негова памет. Не съм от най-бързите туристи, но съм благодарна за честта да уважа паметта на този голям човек и спортист, с когото се запознахме на Черни връх малко преди да замине на последната си, уви, експедиция. Беше невероятно щастие да видя деца, възрастни хора, недостижими бегачи и готови да помогнат туристи, хора с проблеми в придвижването. Винаги ще ги уважавам и ще си позволявам да ги попитам дали имат нужда от помощ, готова веднага да им я окажа. Организаторите!!! Направили сте и невъзможното. Искрено ви благодаря за всичко!
След като си побъбрихме с дългогодишни и нови приятели, слязох до Дендрариума по "царския път".
Няма коментари:
Публикуване на коментар