Застудява. Стъмва се по-рано. Колко удобни оправдания! И все пак, когато обещая нещо, аз го изпълнявам. Най-вече, когато го обещая на себе си. Ето защо този преход ми дойде много добре и мога да се поздравя за упоритостта. Остава да поработя върху бързината си, въпреки че до крайната цел има много време, но за нея ще разкажа друг път. Сега само се радвам, че връх от (почти) 2000 м. изобщо не е пречка, а по-скоро приятно отклонение. Както написах в една от социалните медии,
Есен в планината. Очарование, което и най-добрият фотограф не може да улови, защото всичко е движение, всичко е живот. Игрите на светлосенките допринасят за тази динамика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар