Весислава Савова
Симеоново - езерата - Горен Алеков водопад - Драгалевци - манастира - надолу до околовръстното. Минавала съм части от този маршрут не веднъж, обаче не и в тази комбинация. Отлична тренировка, макар и по-бавна, но в реални условия на пълноводие и кал. Обувките, чорапите и нервите ми - изключително добри резултати на теста. Издръжливостта, още един бонус към тях.
Привет от Великденския заек под прикритие. Хубаво тръгнах по маркировката (тези, които се интересуват, знаят за какво говоря), ама пусто любопитство, можеше да ме убие, ако бях котка. Разходих се от местността (не, вилната зона) Ярема до Плана, но вместо да свия към „Самоковско шосе“, си влязох в селото, което заобичах още при първото си посещение. Разказах ви за него на 20.11.2022 г. Сега, обаче, обходих други пътеки и видях къде къмпингуват други авантюристи. Обещах (си), че няма да издавам къде точно е то. Е, върнах се, подтичвайки, подскачайки и радвайки се с благодарност на силите, природата и слънчевия Великден. Тогава, на един от завоите чух мъжки глас, който ме подкани да се присъединя към него, тъй като автобусът ще дойде до 5 минути. Мъжът е (над, както деликатно вметна) 80-годишният господин Иван, който членува в туристически и в литературен клубове и който до 15:30 ще бъде готов с дървена табелка, надписана с пирограф - да я сложи на мястото, което иначе никога не бих предположила, че е спирка. На онзи рядко минаващ автобус 70. Да, господин Иван, вече походил по планински пътеки, ще свърши всичко това и ще се върне. За да ни е добре на всички. Знаете ли, приятели - дори да не постигна целта си (засега гоня такива мисли), срещите с хора като господин Иван и онзи мелодично припяващ упътванията си човек от Кладница, както и усмихнатите туристи, с които си пресичаме пътищата, ще си заслужават усилията.
Днес направих 8.330 км нископланински преход от „обратната“ страна на Панчарево, където открих не по-малко романтиччна пейка с изглед към езерото от онази, любимата за селфита, и стигнах до читалището на с. Герман. Добавих към тези километри още 6.65 под формата на градски преход. Събитието, за което се готвя, предполага минаването и през населени места с всички свободно разхождащи се и тичащи котки, кучета, дечица и възрастни хора. Никой не е длъжен да се съобразява с гореспоменатото събитие, така че от нас, участниците, се изисква да съчетаем бързина с разумно разминаване. И при този преход открих нова пейка – на мястото на някогашния мавзолей. Интересна интерпретация на „Всичко, което е било, то и ще бъде“. Знаете, че обичам красивия ни град и за мен е много вълнуващо да откривам нови забележителности в него.
Не съм бърза като бегач, но имам добра издръжливост (почти цитирам любими писатели-бегачи). Особено, когато каузата е нещо повече от това да предизвикам себе си и както често повтарям в "Тренировки по пантофки" - да бъда по-добра от вчера и малко по-малко добра утре. Каузата в този, 27-и, ден на април 2024 г. е за най-слънчевите деца. Първата ми среща с такова дете беше, когато дъщеря ми се възстановяваше от първата си коремна операция. Бяха адашки и голямата, слънчева Виктория ме успокояваше с усмивка, която виждам в съзнанието си почти всеки ден. Последваха и други специални срещи с тези деца, на които съм благодарна за уроците по добрина и търпеливост. Днес тичах за вас, любими мои. Знам, че го усещате, защото вашата сетивност е изключително добре развита. Благодаря ви!
Продължавам да се предизвиквам с тренировки из красивата Витоша. Целта ми беше Тихия кът - Кладница, но в 8:30, на бул. "Цар Борис III", информационната табела на спирката показваше 33 минути до пристигането на автобус 63. Докато обмислях всякакви варианти, ето че го видях преди светофара. Различното - този автобус беше с маршрут до ул. "Бялата вода" (тази, преди едноименната чешма). С опита си от миналата неделя, прецених, че това е чудесен вариант и в 8:50 (или 2-3 минути по-рано), вече крачех към чешмата. Както казах, до Тихия кът (че дори до отбивката за Владая) нямаше изненади за мен и използвах това, за да потичам интервално. При отбивката за Владая, обаче, поех вляво и не спрях да снимам чудната Каменна река, която на два пъти беше от дясната ми страна. После, обаче, ми стана скучно - огромни иглолистни дървета сякаш не ме пускаха да изоставя пътеката - отлична маркировка и тук, за което благодаря! Когато влязох в Кладница реших да попитам една много пъстра и усмихната жена за автобусната спирка. Тя не само ми показа, но и ми подари клонче люляк - с цели три цвята на него. За разлика от съседките ми, които се карат на дечица, берящи от тези уханни цветове, тя ме увери, че така помага на храста догодина да роди пак. В противен случай, ще остане без цвят. Да похваля и маршрутките - тръгват на всеки кръгъл час от Кладница и от Руски паметник и дори в създалия се вече трафик, взимат разстоянието за 45 минути. Ето ме, не само жива, но заредена с много енергия. "To Be Continued", както казваме в наше село.
