Нова творба

Последното ми (за сега) произведение в сайта "Е-лит.инфо". Ще се радвам, ако го харесате.

Представям ви/I introduce to you

Скъпи приятели! От днес стартирам рубриката "Представям ви", в която всеки понеделник ще имам удоволствието да ви запознавам с мои англоезични приятели от света на Словото.

Dear friends! From today I start the rubric I Introduce to You which every Monday I will have the pleasure to meet you with my Englishpeaking friends of the world of the Words.

1. Гари Робинсън

Гари Робинсън е роден на 10 май 1958 година в Отава, където се опитва да жонглира писането на поезия с безумието в подходяща еквилибристика. Тъй като той понякога е бъркан с извънредно земен човек, се съмнява, че върши добре работата си като еквилибрист. Робинсън се надява един ден да мине от поезия към други жанрове на писане. Голям почитател на Паоло Неруда и Майкъл Ондатджи.

Gary Robinson was born on the 10th of May 1958 and lives in Ottawa where he tries to juggle poetry writing with insanity in an agreeable equilibrium. Since he is sometimes mistaken for an extra-terrestrial he isn't sure if he's doing that good a job of juggling. Robinson hopes to go from poetry to other kinds of writing one day. A great admirer of Pablo Neruda, Bertolt Brecht and Michael Ondaatje.

Ето и мой превод на едно от неговите стихотворения:
Here is my translation of one of his poems:

Имигрантите край мен би трябвало да учат
гимназиалните си математически уравнения,
но наместо това те разговарят за
джамии, религии и жени,

което оформя тричасови истории
и смях, прекъсван от храна
купена извън сградата,
последвана от шеги за девственост.

Трима емигранти в
демокрацията на секса .

Тези мъже, някога принуждавани
да мият ръцете си и да се молят,
сега изучават от ъгъла на любопитство
жена, минаваща покрай хилежите им.

публикувано в списание “Sparrow” (Врабче)
зимата на 2008

The immigrants beside me should be studying
their high school math equivalency
but instead are talking of
mosques, religions and women

which builds for three hours of stories
and laughter interrupted by food
purchased outside the building
followed with jokes about virginity

Three immigrants in
the democracy of sex

These men once forced
to wash hands and pray
now study the angle of curiosityof a woman
walking past their grins

published by The Sparrow Magazine winter 2008

A Journey (reading Travels with Herodotus), p. 2/Пътешествие (четейки "Пътешествия с Херодот")ч.2

the English text is after that one in Bulgarian/текстът на английски е след този на български

2. До Китай

Следващата спирка на Капушчински е в Китай. Финият китайски порцелан, бойните изкуства, изяществото на общуването – всичко това е претопено в машината на тоталитаризма, маскирана – подобно на овладяното „каменно лице”, непоказващо емоции, за да не се издаде чрез езика на тялото, - под някакви обещания за хилядите цветя. Капушчински отново се среща с тълпата, но това е съвсем ново превъплъшение, различно от струпването на тела в Индия. Тук тълпата е подредена и марширува. Марширува и се усмихва, но не с топлина, а иронично, игнорирайки опитите на натрапници да я доближат.
Великата китайска стена – стената на най-големия доброволен затвор или капан на Земята, видима дори от Луната, - се изправя, заплашвайки всички нашественици с неуспех. Замислящо – бариера на култура и език. Вдъхновяващо - отново пиша:
Стена –
велика,
властна.
Дали е крепост
или е капан
за неразбралите
многозначността на знака.
Език
Съвсем скоро, Капушчински ще разбере, че всички онези, които могат да творят, ще бъдат изпратени да обработват ниви и да копаят канали. Те може и да продължат да намират начин да бъдат различни в цялата тази унифицираност, за която ми хрумна:
В най-дребния детайл
намига закачливо
многообразието на еднаквостта
Дали е копче, накриво защито.
Дали е топче, с игла пробито.
Но е различно,
разпознаваемо,
решено
на индивидуалност
в уеднаквена майа.
Идентичност
Въпреки цялата обреченост и фатализъм, в цялата тази абстракция на единовластието, никога не може да бъде обобщаващо, изплува индивидуалността.
Друг основен проблем, пред който се изправя авторът е смесването на религии. Този път наистина е проблем, защото докато в Индия те са като пластове, наложени един върху друг, взаимно припокриващи и допълващи се, то в Китай се срещаме с отричане, отхвърляне и дори своеобразна насмешка. При този объркан ред нямаше как да не напиша:
Да всмучеш
или да се разтвориш?
Да отречеш
или да се отречеш?
Синкретизъм

Следва

3. До Африка

2. To China

The next Kapuściński’s stop is in China. The refined Chinese porcelain, the refinement of communication – all this melted in the machine of totallitarism, masked – like the learned “stone face”, that does not show emotions in order not to let the body use its language, - as some promises for thousands of flowers. Kapuściński again meets the crowd, but it is its total embodiment that differs too much to the mass of bodies in India. Here the crowd is in order and it marches. It marches and smiles, not with warmth but somehow ironically, ignoring the tries of the intruders to draw near it.
The Great Chinese Wall – the wall of the biggest voluntary prison or a trap on Earth that can be seen even from a Moon, - stands up, threatening all the invaders with failure. Thought provoking – a barrier for a culture and language. Inspiring – I am writing again

A wall –
Great one,
Powerful one.
If it is a fortress
Or a trap
For those who missed to see
The polysemy of the sign
A Language

Quite soon Kapuściński is going to find out that all those who are able to create art will be sent to work out fields and dig canals. They might keep finding ways to be different in all this unification which I had a groove about:

In the tiniest detail
it winks playfully
the variety of the unification.
Whether it is a button, sewed on awry
Whether it is a marble pierced with a needle
But it is different
discerned
decided
to show identity
in the equalized Maia.
Identity

Nevertheless all this fatalism and curst in the whole that abstraction of the autocratic rule, it can never be generalized, the individualism emerges.
Another main problem Kapuściński meets is the mixtures of religions. That time it is really a problem, because while in India they are like lays put one above another, mutually covering each other and added on each other, in China we meet a denying, rejection and even a kind of mocking. At that confused order there was no way not to write:
To suck up
or to open up?
To deny
or to deny yourself?
Syncretism


Coming next

3. To Africa

Философски краткостишия (с видео)

A Journey (reading Travels with Herodotus), p. 1/Пътешествие (четейки "Пътешествия с Херодот")ч.1

the English text is after that one in Bulgarian/текстът на английски е след този на български

Когато разлистих „Пътешествия с Херодот” от Ришард Капушчински, усетих как страстта ми към пътешествия бързо се разпали. Дори за миг, чисто по човешки, завидях на бедничкото поляче, чиято първа мечта – да пресече границата – се сбъдва почти като в приказка. Нещо повече. Придружава го мъдростта на Херодот от „Историята”. Настанена удобно на канапето ми (имам си ъгълче за четене там) и дяволито намигащия ми лаптоп, готов да визуализира някои от местата, описвани както от Херодот, така и от Капушчински, аз се впуснах в приключение, което ще остави у мен преживявания, (приблизително) аналогични на тези от пътуване – и буквално, и метафорично. – но заменила умората със стопроцетнови удоволствие, вдъхновение и жажда за споделяне.
Ако очаквате да направя своеобразен кампендиум – книгата, за която ви говоря е абсолютна наука, наистина, - можете да оставите това четиво настрани. По-долу ви предлагам един душевен ексхибиционизъм като следствие от прочетеното и (не винаги) логически връзки (ако искате – линкове), които съзнанието ми сътвори.

1. До Индия

Ето ни, мен и моите двама придружители – Капушчински и Херодот, - в Индия. След като през изминалата година (2011) виртуалното ми поетично приятелство с творци от тази държава доведе до невероятно признание за мен като творчество и връзката ми с приятелите от проект „4” – публикации в два поредни броя на “Indian Poetry” и в електронното „Indian Ruminations”, - аз се почувствах свързана с тази страна, а Капушчински, неизменно воден от Херодот ми я показа. Но!!! „Моите” индийци говорят (или поне пишат на) перфектен английски, а Капушчинкси се среща с такива като него, които не говорят този световен „лингва франка”. Полякът е съвсем невеж (колко естествено!) по отношение на всички възможни индийски диалекти. Ето как, пропуска да се наслади на забележителностите на тази забележителна (етимологична фигура – не ме замеряйте с камъни) държава, а се съсредоточава върху надписите, върху „многозначността на знака” (ето, не съм ги измислила аз тези фигури), както се изразява самият той. Общувайки с интелектуалците от Индия, не бях се замисляла за някои потресаващи, от наша гледна точка, факти:
- хората се пречистват в реката Ганг, в която преди това са разпръснали прахта на току що кремирани трупове. Прахът бързо потъва във водата и изчезва. По този повод пиша:

пречистване
да се измиеш в река
с пепел от мъртви

- в Индия битието се трансформира в небитие, разпада се и се преобразява в космос, който изчезва в ... нищото. Отново пиша:

Разпадат се молекулите
(битието изчезва)
В решетка кристална
подрежда се
(нова)
Различен космос,
загубил се
(в Нищото)
Преобразяване

Когато Капушчински се завръща в родината си, той ще си набави тези „пропуснати ползи” от великолепните гледки с помощта на книгите. Нещо, което и аз направих, но вече с помощта на удобствата на електронната мрежа. Сякаш предугадил такава склонност към леност, стотина страници по-късно Капушчински ще ме замери с един тежък камък – колко лесно погубваме паметта си, отдадени на такива „удобства”, докато Херодот е можел да разчита само на тази „изчезваща точка” (паметта). Като всички случайни неща в живота, съвсем случайно, в същия ден приятел от „Facebook” пуска тема за това колко несигурна е информацията в интернет. Готова да защитя тезата си, че не е важно къде търсим нужните ни знания, а как и давам връзка към моя статия за литературните съкровищници по света (http://www.knigite.bg/vibration.php?id=328). Болшинството участници в дискусията поддържат тезата, че е далеч по-добре да влезеш и да общуваш на място в сградата на някоя библиотека. Е, на мен Британската библиотека, Енциклопедията на индийската култура, изкуства, архитектура, наследство, обичаи и музика и китайската литературна съкровищница „Куняу" са ми далече, така че се възползвам от сайтовете им, за да продължа разходката си с Капушчински, умело воден от Херодот.
Необятната Индия. Индия, която ме накара да търся все повече информация за нея. Колкото повече научавам, толкова по-малко знам (нищо ново). А ето и едно прекрасно общуване между баща и дъщеря (http://www.youtube.com/watch?v=igDsu5QWhpo)

Бащина благословия

Бащина благословия
„Послушай, дъще, гласа
на стария си татко!
Всичко забрави сега,
посвири ми ти сладко.

Млад юнак те преследва
иска в ритъм да свири,
но така се заплесва,
че отказва да види:

Моят глас е тъй странен,
но само ти разбираш
колко той е забавен
и да свириш не спираш!”

„Слушам, тате, гласа ти,
а сърцето ми свири.
По ситара ми пръсти
танцуват като диви.

Душата ми усеща
нестройния ти ритъм,
но това ме подсеща
и искам да те питам:

Ще дадеш ли сърце ми
тоз юнак да злюби,
че с коси разпилени
той гледа и се чуди

как теб да те помоли
в дома ни да го пуснеш
и се пита защо ли
тъй тихичко ми шушнеш”

„Свири, дъще, не питай -
за любов се не пита.
Със юнака се скитай
и бъди ти честита.”

А дали всичко това, което направих не е преобръщане на гледната точка на историята и претворяването на точката-памет в окръжност-абстракция?
Не знам, но печеля новознание. Това са първите ми срещи с Рабиндранат Тагор – писател, художник и композитор, роден в Калкута. Носител на Нобелова награда за литература през 1913 г., с което става първият неевропеец, носител на това призвание. Ето и едно негово стихотворение, в превод на Александър Шурбанов:

Не е за мене любовта, която

Не е за мене любовта, която не познава никакви прегради, но като кипналото вино,
пръснало съда си в миг, на халос се разлива.
Прати ми любовта, която е бистра и прохладна като твоя дъжд – тоз, който
благославя жадната земя и пълни глинените прости делви.
Прати ми любовта, която би могла да напои съществуванието до сърцевината му,
за да се разпростре оттам като невидимия сок през разклоненото дърво на битието
и да избликне в цвят и плодове.
Прости ми любовта, която укротява сърцето с пълнотата на покоя.
Следва:
2. До Китай

When I turned over the pages of Travels with Herodotus by Ryszard Kapuściński, I felt how my passion for traveling was inflamed. Even for a while, naturally as a person, I envied to this poor little Polish, whose first dream – to cross the border, - comes true nearly as in a fairy tale. Moreover. He is accompanied by Herodotus and his History. Ensconced comfortably on my sofa (I have a reading corner there) and impishly glowing laptop, ready to visualize some of the places depicted by Herodotus as well as by Kapuściński, I embarked on an adventure which left me with experiences (approximately) analogue to those of a travelling – both literally and metaphorically, - but having replaced the tiredness with a hundred percent of pleasure, inspiration and thirst for sharing.
If you expect me to make a peculiar compendium – the book I am telling you about is an absolute science, rally, - you can leave this writing aside. Bellow I offer you a spiritual exhibitionism as a consequence of the read and (not always) logical connections (links) which my conscious created.

1. To India

Here we are, me and my to companions – Kapuściński and Herodotus, - in India. After the past year (2011) my on-line meeting with friends poets form that country lead to an incredible acknowledgement for me as a creative work and my connection with the friends from 4-Project – publications into two copies in a row of Indian Poetry and into e-magazine Indian Ruminations, - I felt related to this country and Kapuściński invariably lead by Herodotus showed it to me. But!!! “My” Indians speak (or at least write) perfect English but Kapuściński meets such people as him, who do not speak this world “lingua franca”. The Polish is totally ungrounded (how natural!) in all the possible Indian dialects. That’s how he misses the opportunity to enjoy the sights of this incredible country but concentrates on the inscriptions everywhere around him, on “the polysemy of the sign” as he expresses himself. Communicating with the intellectuals from India, I wouldn’t have thought over about some weird (from European point of view) facts:
- people purify in the Gang River where they have just spread the ash of incremated corpses. The ash quickly sinks in the water and vanishes. That inspires me to write:
purifying
to wash yourself in a river
with an ash of death ones

- in India the existence transforms into inexistence and changes into a space that disappears into … nothing. I write again:
-
The molecules decay
(the existence disappears)
In a crystal lattice
tidies itself
(a new one)
A different space
lost
(into the Nothingness)
Transformation

When Kapuściński comes back to his motherland, he will compensate these lost benefits of the gorgeous sights with the help of the books. Something that I did but already with the help of the internet. As if having foreseen such a tendency to indolence, about a hundred pages later, Kapuściński will throw a quite heavy stone on me – how easy we lose our memory dedicated to such conveniences while Herodotus was able to rely only on this “disappearing point” (the memory). As all the things happened by chance, quite by chance on that same day a Facebook friend posts a topic about how unsecure the internet information is. Ready to defend my thesis that it is not important where but how we look for completing the gaps into our knowledge, I give a link to an article of mine about the literature treasures all over the world (the article is in Bulgarian but it treats British library, Encyclopedia of Indian Culture and Chinese Treasure). Most of the discussion participants support the thesis it is far better to enter and communicated at the certain place. Well, the abovementioned places are too far to me and I use the possibility to often visit their sites and enrich my culture about things I have missed so far. In this way I keep walking with Kapuściński who is skillfully lead by Herodotus in his adventure.
The vast India. India that makes me search for more and more information about it. The more I learn, the less I know (nothing new, right?). And here is a wonderful intercourse between a father and a daughter (http://www.youtube.com/watch?v=igDsu5QWhpo), which I saw and recreated so:


Father’s Blessing


“Listen to my voice dear daughter
I am your old, loving father
Everything now should be forgotten
Play just for me, there’s no other

A young lad just for you is striving
He wants in rhythm to play
But can only stand at you staring
And he can’t even a word say

My voice is so weird and so strange
But only you can understand
Only you can reach its musical range
Your hands on the sitar bend!”

‘To your voice I am listening dad,
And my heart keeps to you playing
On my sitar the fingers, like mad,
Keep dancing like in an old saying.

My soul lonely only is feeling
Your rhythm discordant though
But that a hint to me is giving
To ask a permission kind of you

Please, daddy, let to my heart feel free
And with this lad to fall in love
With his hair loose he gazes at thee
Isn’t able this problem to solve

How to avoid to go begging
Please, let him in our home in
His foot to us let him setting
He can’t see you to me whispering”

“Play my daughter and do not ask me
For love no one should ask permission
Go ahead and with the lad feel free
Leave behind you the superstitions!”

And I wonder if all I have done so far is a turning of the point of view of the history and a transformation of the point-memory into a cyrcle-abstraction?
I do not but I gain a knowledge. These are my first meetings with Rabindranath Tagore - a Bengali polymath who reshaped his region's literature and music. Author of Gitanjali and its "profoundly sensitive, fresh and beautiful verse",[1] he became the first non-European Nobel laureate by earning the 1913 Prize in Literature. Here is one of his poems

My song has put off her adornments.She has no pride of dress and decoration.Ornaments would mar our union; they would comebetween thee and me; their jingling would drown thy whispers.My poet's vanity dies in shame before thy sight.O master poet, I have sat down at thy feet.Only let me make my life simple and straight,like a flute of reed for thee to fill with music

/I am truly sorry but the translator is not mentioned.

Coming next:
2. To China

Ана Мария Навалес/Ana Maria Navales

Диалогични монолози
с Ана Мария Навалес
(и не само)
----------------------------------------------
Dialogue monologues
with Ana Maria Navales
(and not only)

/Bilingual – the text in English is after that one in Bulgarian/

Чета Ана Мариа Навалес. По-точно, нейните „Разкази от Блумсбъри”. И беснея. Не, страдам направо. Чувствам се ограбена. Винаги съм почитала кръга „Блумсбъри”. Нещо повече, винаги съм изпитвала страхопочитание пред тези творци.
„Само болен мозък като теб може да харесва такива ненормалници” – долавям ехо от миналото.
Защо трябва да ме интересува сексуалната ориентация на даден творец? Всъщност, ето, дори понастоящем можете да бъдете свидетели на тържеството на хомосексуализма в театъра – „Рибарят и неговата душа” по Оскар Уайлд, постановка на Мариус Куркински, а в главната роля – Владо Карамазов. Интересува ли ви кой с кого е и как е споделял любовта? По-важното е, че както наскоро се изрази мой приятел, „тези хора живеят в театъра.” Точка. Нищо повече не бива да ви интересува.
Така е и с кръга „Блумсбъри”. Хомосексуални и бисексуални, те са преди всичко раними, чувствителни, небрежни към здравето на физическото тяло, но поддържайки духа си жив души - така, както намерят за добре. Не ви ли интересува крайният резултат? Не ви ли интересуват картините на Венеса Бел или писанията на сестра й Вирджиния Улф? Не бихте ли прочели критиката на Литън Стрейчи? Не бихте ли послушали оперите на Етъл Смит? Защо не? Нима нещо ви спира да куфеете на Роб Халфорд или да въртите снага на Азис? С какво тяхното творчество е по-добро от това на хората от кръга „Блумсбъри”?
Но не от това са провокирани моят бяс и моето страдание. Те са следствие на грубата намеса на писателката там, където някога съм се осмелявала и да мечтая. Колко бързо набута Лейди Отлайн Мърел в дрехите на Лейди Уиндъм и я изложи на показ в най-грубата светлина. Срещу нея изправя Марк – самият Литън Стрейчи (или поне аз го разпознах), - и придава една грозота на отношенията им, която обезсмисля приноса на тези личности един за друг. Не бе ли по-важно за писателката да се съсредоточи върху добрината на лейди Отлайн – събира на едно място толкова творци, които в противен случай биха останали никому неизвестни драскачи, мазачи или нотописци? Не развратът на лейди е от значение, а любовта, с която е захранвала музите на тези творци. Сърдита съм на Навалис. Може би, защото самата аз, във възрастта, когато мечтите още се споделят смело, се идентифицирах с лейди Отлайн, „само ако...”?
Ванеса Бел е фамилиарно наричана от Навалес „Нес” – приоритет само за съвременниците й, струва ми се, предвид факта, че в 20-ти (да не говорим за 21-ви) век, подобно обръщение губи от аурата си. Не говоря наизуст, разбира се. Прочетете Валтер Вениамин и ще разберете какво имам предвид – всяко копие, дори и съвършено, губи своята аура, поради прекалено отдалечаване като място и време.
Някои от разказите на Навалес приемам съвсем лично дори. „Чай без захар”, например. Аз ли не познавам вкуса му? Цели две години на бавното му отпиване на глътки, които съвсем не бяха толкова горчиви. Лошото е, че не го допих. Хей, Ана Мария (да пофамилиарнича и аз малко, та дори със сарказъм, предвид непоносимостта ми към втората част от името ти), ти наясно ли си, че такъв чай може в последния момент да бъде излят върху главата ти и да установиш колко лепкав и труден за отмиване може да бъде, та макар и да е без захар?
Точно при тази мисъл се спрях за малко. Ами да! Ана Мария Навалис пише по единствения възможен начин – провокира читателя. Всичко друго, няма значение. Не угодничи, за да бъде харесана. Тя не оставя читателите си безразлични. Може и да й се дразня, но осъзнавам, че това е трансперенция на собствената ми невъзможност да напиша нещо подобно. Ето защо, след всички тези хаотични мисли, аз съм готова за някой от романите й.
Единственото, което ще подложа отново на критика, това е техническото изпълнение на превода. Добре щеше да бъде, ако Рада Панчовска бе оставила същия на коректор – редактор, едва ли би бил нужен, - за да изчисти някои малки недоразумения. Но! Не стреляйте по преводача! Приемете го ако искате, като колегиална толерантност.

in English:

I am reading Ana Maria Navales. Her Stories from Bloomsbury. And I am going mad. No, I am suffering directly. I feel robbed. I have always thought highly of the Bloomsbury Group. Moreover, I have always felt awe of those creators.
“Only a mentally deranged brain as yours can like such insane people" - I catch an echo from the past.
Why should I be interested in the sexual orientation of some creator? Actually, here it is, even presently we can be witnesses of the homosexualism in the theatre – The Fisherman and His Soul by Oscar Wild, a production of Marius Kourkinsky starring – Vlado Karamazov (both of them are famous with their homosexual orientation). Are you interested in who of them whom is making love with? The more important is that as recently my friend has said, “these people live in the theatre”. Stop it. Nothing more should be of interest.
It is the same with the Bloomsbury Group. Homosexual and bisexual they are in general they are fragile, emotional, careless to their physical body health but keeping their spirit high souls – in a way they find it better. Aren’t you interested in the final result? Aren’t you interested in Vanessa Bell’s pictures or the writings of her sister Virginia Woolf? Wouldn’t you read the criticism of Lytton Strachey? Wouldn’t you listen to the operas of Ethel Smyth? Why not? Nothing stops you to bang your heads when listening to Rob Halford’s music or to twist your body when listening to Azsi (Bulgarian transsexual chalga singer), does it?
But not only they provoked my anger and suffering. They are a consequence of the rude interfering of the writer where I’ve ever dared to dream too. How fast she put Lady Otline Murel into the clothes of Lady Windom and put her on exhibition in the rudest possible light. She put against her Mark – Lytton Strachey himself (or at least I recognized him there), - and added a zest of ugliness of their relationship that stultified their contribution to each other. Wasn’t it more important to the writer to focus on the kindness of the Lady Otline – she gathers together people who otherwise would have stayed known by nobody scribers, plasterers or note-scribers? Not Lady’s lewdness matters but love she used to feed the muses of this creators with. I am cross with Navales. Maybe because me myself, at the age when the dreams are bravely shared, identified myself with lady Otline, “just if…”?
Vanessa Bell is familiarly called Ness by Navales – a priority only for her contemporaries, it is seems to me, having in mind the fact that in the 20th (not to mention 21st) century a similar addressing loses a part of its aura. I do not speak underestimating the fact. Read Valter Veniamin and you will understand what I have in mind – each copy, even the perfect one, - loses its aura because of the remoteness as a place and time.
Some of the Navales’ stories can be accepted even too personally. Tea without Sugar, for instance. Do I not know its taste? Whole two years of slowly sipping, which were not so bitter. The bad thing is that I have not finish it up. Hei, Ana Maria! (let me be familiar too even with some sarcasm because of my not liking of the second part of your name), do you realize that such a tea can be poured on your head at the last time and to feel how viscous and hard to be washed it is even you drink it with no sugar.
Exactly at that thought I stopped for a while. Oh, yes! Ana Maria Navales writes in the only possible way – she provokes the reader. Nothing else matters. Not to fawning, not to be liked. She doesn’t leave the reader indifferent. I may be irritated but I realize this is a transparence of my personal impossibility to write something like that. That’s why after these my chaotic thoughts I am ready for some of her novels.
The only thing I will come in to criticism this is the technical accomplishment of the translation. It would have been good if the translator into Bulgarian has left the same to the corrector – an editor she hardly needs, - to clean up some little misunderstandings. But! Do not shoot the translator! Accept it, if you want, as out of solidarity.

Литературни похвати

(сборни материали от учебници /би трябвало всеки пишещ поне да ги е прелистил/, книги за творческо писане – на Йосип Новакович и Стивън Кинг; лекции и т.н.)
Предвид това, че получих някои доброжелателни забележки за мои разкази, че видите ли, били пълни с повторения и някакви мои си думи като „Бу-ум!” и други, въпреки желанието ми да се наредя сред създателите на неологизми, ми се прииска да „сглобя” (все пак, не съм ги измислила аз) този обобщен материал, с който да припомня основни литературни похвати, без никакви претенции за изчерпателност. Ето ги и тях:

1. Ономатопея
Означава „звукоподражание”. С нея се изразяват чувства и помисли.
„Фърр! Хвърчилото мъркаше с шепота на хиляди животни”
„Звънн! Въжето звънеше на вятъра.”
И двата цитата са от „Дървото на Вси светии” от Рей Бредбъри в превод на Белин Тончев.

2. Повторения:

- плеоназми – повторения на сродни думи с различна служба или на синоними
„околна среда” (винаги е околна); върни се назад (няма как да е напред); „Добрият бай Добри” (Смирненски)

- етимологични фигури – повторение на думи с еднаква етимология:
„Небето бе цялото пометено от метли” (отново Бредбъри и неговото „Дърво...”)

- анафора – повторението в началото на строфа или на две последователни изречения (не е приоритет само на поезията);
-
- епифора – повторение в края на строфа или на две последователни изречения (също не е приоритет само на поезията)
-
- спираловидно повторение – последната дума на предния стих/изречение, става първа на следващия.
-
- Звуково повторение, което от своя страна се дели на:
Алитерация – повторение на сходни съгласни;
Асонанс – повторение на ударени гласни

- езиков лайтмотив – повторение на главния мотив на произведението

3. Поток на съзнанието
Обобщава монолози, изповеди, афоризми. Целта е изразяване на сложни подсъзнателни психически процеси. Някога, монолозите в античната трагедия, са завършвали с гнома – мисъл. Не е лошо, обаче, тя да бъде пропусната, за да може читателят също да бъде част от този процес на даването живот на дадено произведение - /не само/ лично мнение.
Особено внимание заслужава вътрешният диалог. Той е разновидност на вътрешния монолог. Представлява беззвучния глас на героя, който сякаш се разделя на два, единият от които задава въпроси, а другият – отговаря на тях. Двата гласа влизат в конфликт. /Единият глас се отделя с шрифт „италик”/ Чудесни примери за такъв можете да намерите в „За кого удря часът” на Хемингуей (героят му Р. Джордан) или в „Тютюн” на Димитър Димов (героинята Лила)

4. Елиптични изречения
Това са безглаголните изречения. Те придават динамика, изграждат образи, създават напрежение, разнообразяват. И като започнах с цитат от Рей Бредбъри („Дървото на Вси светии”), ще завърша с такъв пак от там:
„Слънцето изгря, като разкри... Египет. Реката. Нил. Сфинкса. Пирамидите.”.
...

Знам, че ролята на редактор е сладко занимание. От опит го знам, но е добре преди да критикуваме или да зададем въпроса: „Как го измисли това – „усещам усещане?” (например), - да прелистим някои учебници, които са за по-високо ниво от гимназиалното образование. Не изключвам и себе си от този нарастващ брой желаещи да редактират чужди творби. J

Краткостишия (видео)

Смразяваща жега (превод на наградената кратка проза)

А ето и преводът на награденото ми творение (втория разказ, под рисунката):

Смразяваща жега

Боси крака върху студените плочки на верандата. Студът бавно пълзеше нагоре по нейното крехко детско телце. Късата бяла нощница не беше в състояние да затопли кръвта й. Когато ти предстои да навършиш четири години и си останал съвсем сам в нощта, не съществуват мисли, които могат да те стоплят.
Къщата гореше, но езиците на огъня я караха да настръхне. Ръцете й бяха готови за прегръдка, но останаха да висят в студения въздух.
- Силивия, Силвия-я-я! – момичето чу някой да я вика по име.
В този момент тя разпозна гласа.
„Да тичам, трябва да тичам” – помисли си Силвия.
Но къде? Огънят бе пред нея, а непознатият, скрит в студената прегръдка на нощта, град – зад нея. Силвия почувства как страхът навлажнява големите й сини очи. Те напомняха две планински езера – спокойни на повърхността, но никой не знаеше какво бе скрито на дъното им. Момичето падна на колене и се остави на спомените да се приземят върху крехкото й съзнание.

...

Силвия още не можеше да разбере защо татко й – милионерът Джо Фил – я беше излъгал. Защо беше сложил тази грозна восъчна кукла в ковчег и я накара да се сбогува с мама? После... после той започна да закъснява и не миришеше като нейния баща. Това беше непозната, плашеща миризма.
Една нощ баща й, придружен от много млада жена, се прибра вкъщи по-рано. Той каза:
„Запознайте се, мои момичета!” – и заповяда на Силвия да бъде добро дете.
От тогава, на нея винаги й беше студено. Заради претенциите на младата жена. Заради оплакванията на младата жена. Заради страха от някакво наказание, което не е заслужила. От самотата да бъде с хора, които не я харесват.
...
- Силвия, къде си, плъхче такова?! – смразяващият глас се приближаваше все повече и повече.
Колкото повече наближаваше, толкова по-осезаемо ставаше блаженството на пламъците. Те не нараняваха. Те не обвиняваха. Те бавно започнаха своята нежна песен. Нещо, което й напомняше майчиния глас, беше последният звук, който тя чу. Последното нещо, което видя беше фигура, наподобяваща баща й, но цялата в пламъци.
...
Година по-късно богатата вдовица на Джо Фил нае работници, които да започнат реконструкциите на изгорялата къща. Единственото, което не можа да преодолее, беше кошмарът за ръцете на доведената й дъщеря, протегнати за прегръдка.

Признание/Acknowledgement

Скъпи приятели! / Dear Friends

Щастлива съм да споделя с вас това изказване на похвала (Honourable Mention), аналогично на нашата поощрителна награда, в конкурса за кратка проза (Flash Fiction) от "Heartian Community - The Sacred Heart College" на този адрес (веднага след наградената с първо място творба) - /http://heart-bytes.blogspot.com/2012/01/writers-forum-flash-fiction-contest.html/.

I am happy to share with you this Honourable Mention - Prize to me of the Contest for Flash Fiction of HEartian Community - The Sacred Heart College. You can see it here.

Благодаря ви за това, че не спирате да вярвате в мен!

Thank you for keeping believing in me!

Весислава

Vessislava

P.S.: Под "academic books" се има предвид сборникът ми тестове по английски език, издаден през 2002 година.

Holy Diver - клип с авторски превод

Projects_2011/Проекти_2011

music/музика Manowar "Warriors of the World"

Ding Dong (George Harrison)

Хайде сега да ви намигна с един (фри)волен - хем е фрий, хем е волен (нищо общо със Сидеров) превод, на тази песничка (с click върху заглавието, ще можете да я чуете) и да ви пожелая една по-успешна, по-красива и по-истинска нова година:

Звън – стара вън
Звън – нова влез
Звън – стара вън
Звън – нова влез (х2)

Звън – лъжа вън
Звън – вяра влез
Звън – стара вън
Звън – нова влез

Дзън-дзън, дзън-дзън
Дзън-дзън, дзън-дзън
Дзън-дзън, дзън-дзън
Дзън-дзън, дзън-дзън

Вчера, днес беше още утре,
А утре, вече днес ще бъде вчера
Та, звън – стара вън,
Звън – нова влез
Звън – стара вън
Звън – нова влез

Звън – лъжа вън
Звън – вяра влез
Звън – стара вън
Звън – нова влез

Дзън-дзън, дзън-дзън
Дзън-дзън, дзън-дзън
Дзън-дзън, дзън-дзън
Дзън-дзън, дзън-дзън