Как да пишете, когато не сте в настроение

(7 лека за писателска апатия)

от Джини Картър, “Bookbaby”

(снимка - istyriabookblog.com) 

Какво правите, когато е време да пишете, а просто не ви се прави това? За онези моменти, когато просто не се чувствате мотивирани, предлагаме седем лека на писателската апатия.

Писателска апатия – може да се случи на всеки, дори на най-добрите писатели в света. Това е времето, когато знаете, че би трябвало да пишете книгата или блога си, но просто не можете да се мотивирате.

Просто не ви се прави. Да почистите тоалетната или да окосите моравата изглежда по-привлекателно като начин да използвате времето си. Като се замисля, моята морава изглежда малко занемарена в момента...

Първото нещо – не се паникьосвайте. Писателската апатия е напълно нормална. Не сте сами и сте в много успешна компания. Но вие не искате това да продължи вечно, защото в противен случай нищо няма да бъде написано, нали?

И така, какво правите? Ето няколко бързи и лесни начина да продължите. Просто правете по малко всеки ден.

Отделете си 30 минути

Като се ангажирате по малко, става и по-малко обезсърчително. Когато времето свърши, позволете си да станете. От друга страна, ако сте  набрали инерция, продължете. Невероятно е колко често се случва. Ето го моят таймер – той работи вече 15 минути, докато си говорим.

Не прекъсвайте веригата

Преди много години, известният комик Джери Сайнфелд създал система за писане за самия себе си, която ние наричаме „Не прекъсвай веригата”. Тя е била много лесна. Всяка година през януари той залепвал голям годишен план на стената в офиса си и всеки ден пишел нов материал, който отбелязвал с голям, тлъст, Х на календара. След поредица от последователни дни на писане, Х се превърнал във верига. Джери си поставил за цел никога да не прекъсва веригата.

Сигурно бихте си помислили  - е, не е ли кръшкал поне един ден този световно известен комедиант? Но той продължавал всеки ден, защото когато видел ден без Х, това не бил добър ден за него.

Променете местоположението си

Може би промяната в обстановката би ви се отразила добре. Местното кафене би могло да бъде удобно място да пишете и ще ви подсигури различна атмосфера. Или какво ще кажете да изнесете лаптопа си в градината или във всекидневната? Да бъдете навън, сигурно би ви подсигурило предимството да нямате WiFi, който да ви разсейва (въпреки че има опция да прекъснете връзката където и да сте).

Загрейте

Творческите сокове могат да бъдат доста коварни, за да можем просто да ги пускаме и спираме по свое желание и като правите упражнения по творческо писане, ще подобрите собственото си писане, без значение дали сте мотивирани или не.

Припомнете си времената, когато писането ви спореше

Това е приятно мъничко упражнение, с което да се поглезите. Върнете се назад към публикации в блога ви, за които сте получили много интересни коментари (било в самия блог или в няко от социалните платформи) и помислете за времената, когато наистина сте се наслаждавали на писането си. Да се фокусирате върху многото проблеми, свързани с писането, може да ви накара да се съмнявате – достатъчно ли сте уверени да го праиите или дали сте достатъчно добри. Правили сте го преди, значи можете да го направите отново.

Мечтайте за целите си

Какво ще направи книгата ви за вас? Ще изстреля продажбите в небето, ще помогне на повече хора, ще ви донесе повече теми за разковор, ще ви издигне до позицията на експерт във Вашата ниша? Това няма да се случи, ако не я напишете, така че позволете на тази мечта да ви мотивира, за да започнете.

Направете го така или иначе

Любимото ми. Ако сме чакали да бъдем в добро настроение преди да направим каквото и да е, колко бавно би прогресирал животът ни? Какво бихме постигнали? Ще има безброй пъти, когато ще трябва просто да се изправите и „да го направите, въпреки че не се чувствате в настроение. Е, защо с писането би трябвало да бъде различно?

Разбира се, чудесно е да мислим за писането като просто печатане, вечно щастие и вдъхновение, но всички ние знаем, че животът не винаги е такъв – всъщност, ние сме късметлии, че имаме такъв момент!

А казах ли, че просто трябва да се заемете с него? Казах? Добре, тогава е по-добре да последвам собствения си съвет и да започна да пиша следващата глава в книгата за гости като гостуващ автор. 

Георги Милев - "Драскотини върху зеницата"

издателство - "НИКЕ-89-НТ"
година - 2015
редактор, оформление и корица - Иво Рафаилов


Преди да отворите книгата, вгледайте се моля в корицата. Не винаги си заслужава, но не и заради корица като тази - най-доброто ревю, което една книга може да получи. След като приключите четенето, отново направете същото. И ще ме разберете защо.

да поиграем на криеница, но

без да се крием

и без да жумим

започваме ли?

едно...

Ще поиграем, въпреки че ще остане поне една драскотина върху зеницата. Докато играем, ще се фокусираме върху света на Жоро (всички негови приятели знаят, че той държи да се обръщаме към него така), за да излезем обновени и да направим, всеки от нас своя, свят малко по-различен.

Светът на Жоро Милев не е идеализиран. В него, въпреки че се обича, лирическият герой разкрива своя страх (от познатото), болка, съмнения, жал. Понятията за тях обаче не са обезличени от клишираност. Те водят натам, където утопията добива реални измерения, а затова ни стига да си кажем:

"ако вървим бързо,

ще пристигнем 

преди самото пътуване"

Наситени със смисъл, образите в стихосбирката могат да натежат до толкова, че да се слеят в един. Точно тук се усеща и стабилната, макар и ненатрапчива роля на редактора Иво Рафаилов, който ги разделя с по-кратките, но не по-малко стойностни поетични форми като:

"ПТИЧКИ БОЖИИ

с къшей от хляба си

бездомен човек 

храни гълъби"

Те са необходими и за прехода към следващата картина-отражение. Тогава, когато липсата на новини е самата добра новина. Там, където нарисуваните с думи пейзажи се сливат в импресия. Импресия от огън, пък бил той и приятелски. Приятелите (в това число и най-близките родственици - абсурдно е да бъдат разделяни) получават своите посвещения и послания. В противен случай, няма да се налага да забравяме. И да прощаваме (на себе си).

Така пише Жоро Милев - без значение от литературния жанр, който избира. Така, че да остави поне една драскотина (и не само) върху зеницата. 

Как да пристъпим през вратата на литературния агент

част от

"Неделно четиво за писатели, 2"

от Джуди Чилкоут

За Джуди: Джуди Чилкоут отвори своята литературна агенция през 1990 г., след 5 години работа в Лондон за голяма американска компания. Фокусът е много комерсиален, което е и причината за приливи и отливи в работата й. Понастоящем тя се интересува от популярна психология, носталгични мемоари, историческа и женска литература  (без чиклит) и криминална литература.   

Съществува невероятен мит, че ние, агентите и редакторите, прекарваме дните си, като седим тихичко в стаите си, четем безброй томове от заявки, предложения и ръкописи, които получаваме ежедневно. В тази приказка, телефонът никога не звъни, сметките никога не се нуждаят от плащане и умишлено държим авторите в очакване. Да не правим нищо, а само да четем чудесни творби по цял ден. Чудесно!

Всъщност, почти никога не четем заявки през работно време. Четем ги у дома, вечер, във влака или през почивните дни. Времето ни е ограничено, а времето е пари, така че не можем да си позволим да прочитаме всяка дума от всеки кандидат. Четем в откраднатите мигове, така че лесно можем да се загубим в дълги и криволичещи дисертации.

И така, кандидат-авторът трябва да направи впечатление или да грабне вниманието ми с първата си буква. Някои основни правила:

1.     Разпечатайте всичко и използвайте висококачествен принтер.

2.      . Винаги използвайте хартия А4. Номерирайте всяка страница и не я подвързвайте и не пишете и от двете й страни. Винаги оставяйте интервал 1.5 между редовете на ръкописа.

3.     Внимателно направете коректури на ръкописа си. Случайни грешчици са неизбежни, но твърде много пропуснати букви и грешна граматика може да направи така, че да изглежда непрофесионално.

4.     Винаги включете самоадресиран плик с марка, ако искате да Ви върнат ръкописа. Няма агент, който да може да си позволи пощенските разходи за връщане на ръкописа. Не изпращайте чекове и пощенски ваучери.

5.     Точността винаги носи позитиви. Не ми давайте сериозна причина да отхвърля ръкописа, защото е трудночетим. Прегледайте заявката си с мисълта, че тя е вид реклама за Вас и материала Ви. Тази заявка трябва да казва лаконично за какво е книгата Ви, препоръките, които имате, към кой пазар се целите и коя е крайната Ви спирка. Ако пък литературата, която предлагате е нехудожествена, уточнете с какво сте различни от останалите на пазара.

Не ми казвайте, че ръкописът Ви е подходящ за всички и, че е „гарантиран бестселър”. Или, че всичките Ви приятели и членове на семейството Ви са го чели и мислят, че трябва да бъде публикуван. Това крещи: „Новак! Новак!”

Бъдете кратки, бъдете ясни, бъдете ентусиазирани и бъдете изкусителни. Накарайте ме да поискам да прочета и да поискам да разбера повече.

Девет практични трика за написване на първи роман

от " writersdigest"

Това е пост от гостenката ни Иън Елисън. Елисън е най-добре продаваният автор на дебютен роман - "A Small Indiscretion" (Random House 2015) , - който беше изборът и на Опра, и на книжния клуб " San Francisco Chronicle". Есетата и разказите на Иън са били публикувани в много престижни издания и тя получи наградата "О'Хенри" за своя първи публикуван на хартия разказ. Тя е израснала в Лос Анджелис и живее в Сан Франциско със съпруга си и четирите им деца от 20 години.

Дали пишете първия си роман или се стремите да завършите втория (или някой друг), понякога е нужно да се съсредоточите и да измислите как да постигнете целта си. Използвайте тези девет трика, които ще Ви помогнат да минете от първото изречение по целия път на завършване на романа.

1. Отидете в края на историята

Една от най-големите грешки, която направих, докато пишех първия си роман, беше да прекарам твърде много време в ошлайфането на езика, преди да разбера строежа на историята. Не знаех дали думите и изреченията, с които отправях посланието си, подкрепяха историята, защото нямах представа как ще завърши. Накрая направих огромен плакат, на който пишеше: "СТИГНИ ДО КРАЯ НА ИСТОРИЯТА" и го закачих на стената зад компютъра. Този простичък трик ми помогна да избутам до края.

2. Оставете ръкописа настрана за малко и опитайте да напишете нещо друго

След пет години и половина, прекарани в упорита работа върху романа си, аз го оставих настрана за 18 месеца, за да напиша 600 страници материал за втори роман. Мислех си, че първият ми роман е мъртъв. Тогава, един ден отворих файла и започнах да го чета от началото. Това, което открих, беше, че времето на дистанциране от него ми позволи да преживея ръкописа като читател, а не - като писател. Не само открих, че ми харесва това, което бях написала, видях къде са пропуските и как бих могла да го завърша. Десет месеца след преоткриването му, той беше продаден за една нощ на " Random House"

3. Настройте си таймера за 45 минути и си починете 15

Това е трик, който изплува по време на творческо проучване и първият, който чух от друг писател - Елън Съсмън. Когато седнете да пишете, нагласете таймера за 45 минути. Принудете себе си да запишете думите незабавно и не спирайте, докато таймерът не изключи, дори ако през това време пишете за времето. После пренастройте таймера за 15 минути почивка. По време на почивката, не проверявайте имейли - направете нещо безсмислено като да измиете чиниите или няколко подскока "Джъмпинг Джак" ("Звезда") или няколко цигански колелета. Този трик Ви освобождава от подсъзнателния стремеж да напишете нещо по-голямо в ръкописа. Ще разберете, че когато седнете да пишете отново за следващата си 45-минутна сесия, ще сте постигнали голям напредък, без дори да сте се стремили към това.

4. Поставяйте си само писателски цели, които са под Ваш контрол

Някои автори си поставят за цел да напишат определен брой думи на ден. За мен е по-простичко - да си дам определено време за писане. Ако децата ми ме прекъснат, винаги мога да наваксам с часовете през нощта, когато те спят. Поставям си за цел 3 часа писане (45 мин. писане, 15 мин. почивка) на ден, пет дни в седмицата. Така постигам целта си.

5. Дръжте стихотворение, което пишете, на десктопа си

Да се гмурнете в романа си сутринта може да бъде обезкуражаващо. Един трик, който научих е да държа стихотворение, което пиша, на десктопа си. Дори не съм опитвала да публикувам поезията си, така че няма натиск да я напиша добре. Свободна съм да експериментирам и упражнението отпуска мисълта ми и ме кара да работя на нивото на словото. Обикновено, след пет минути работа върху стихотворението, аз съм готова да скоча на по-големия проект.

6. Организирайте си оттегляне от писането във Ваш собствен стил

Успях да завърша романа си само защото майка ми се зае с домакинството около четирите деца (и едно куче) и тя и съпругът ми ме изпратиха в планината за десет дни да пиша. Аз се покрих в хижа под наем и принудих сама себе си да седя на стола цял ден и да се ангажирам с работата. Тази седмица ми помогна да реша големите проблеми в ръкописа, които изискваха по-задълбочена мисъл, която е трудна за намиране у дома.

7. Четете други романи, не - разкази

Писателите-новаци често биват окуражавани да четат и пишат разкази. Това има смисъл, защото трябва да започнете от малкото и да овладеете изкуството на писането. Но формата на разказа има специфична крива, която влиза в главата Ви и може да се опита да се намеси, когато се опитвате да напишете нещо по-дълго. Когато говорим за роман, Вие трябва да се преборите с импулса да опаковате нещата; трябва да позволите на себе си да продължите напред, без ясна посока за дълъг период от време. Да се ограничите с четенето на други романи, когато сте в глъбините на работата си върху романа, придава нужната форма на разказвача в главата Ви.

8. Напишете 1,200 страници, за да получите 300

В брилянтен блог-пост, Джошуа Мор привежда доводи за това, че може да Ви бъдат нужни 1200 страници писане, за да получите завършен роман от 300 страници. Това беше самата истина за първата ми книга и подозирам, че ще важи и за втората. "Вие наистина пишете два романа" - казва Джош - "единият, който се появява накрая и другият, който криволичи из лабиринт от 1200 страници. Тази, по-голямата, творба е "цялостен, често усърден, често неразгадаем звяр, който е най-добре да не показвате на никого друг, дори на съпруга/-та си и/или любимите си, които могат да кажат, че той е "поетичен", но всъщност да Ви излъжат." Работата върху 1200 страници не е загуба на време; това е съществената част от процеса.

9. Намерете си трима доверени читатели, не само един

Когато ръкописът ми беше готов, аз го изпратих на осем агента. В рамките на една седмица, петима ми бяха направили предложения. Говорих по телефона надълго и нашироко с всеки от тях и си нахвърлях записки с предложенията им за подобрения. Първо ги прочетох безпристрастно, а когато прегледах тези бележки по-късно, беше като да погледна диаграмата на Вен (нагледно представяне на крайни множества - б.пр.), в която никой от кръговете не представлява интерес за мен. От другата страна, да разчитам само на една критика, можеше да ме изпрати в погрешната посока.

И така, когато сте готови, намерете трима доверени читатели, които ще рецензират черновата Ви едновременно. Не четете критиките им, докато не получите и трите. По този начин, няма да се намачкате, ако един човек не е отговорил по начина, по който сте очаквали и ще можете да се спрете на и да подберете предложения, които резонират най-много на Вас самите. Това е Вашият роман, все пак. Приносът е абсолютно критичен, но накрая Вие ще трябва да пресеете и да се доверите на собствения си глас.