година - 2015
редактор, оформление и корица - Иво Рафаилов
Преди да отворите книгата, вгледайте се моля в корицата. Не винаги си заслужава, но не и заради корица като тази - най-доброто ревю, което една книга може да получи. След като приключите четенето, отново направете същото. И ще ме разберете защо.
да поиграем на криеница, но
без да се крием
и без да жумим
започваме ли?
едно...
Ще поиграем, въпреки че ще остане поне една драскотина върху зеницата. Докато играем, ще се фокусираме върху света на Жоро (всички негови приятели знаят, че той държи да се обръщаме към него така), за да излезем обновени и да направим, всеки от нас своя, свят малко по-различен.
Светът на Жоро Милев не е идеализиран. В него, въпреки че се обича, лирическият герой разкрива своя страх (от познатото), болка, съмнения, жал. Понятията за тях обаче не са обезличени от клишираност. Те водят натам, където утопията добива реални измерения, а затова ни стига да си кажем:
"ако вървим бързо,
ще пристигнем
преди самото пътуване"
Наситени със смисъл, образите в стихосбирката могат да натежат до толкова, че да се слеят в един. Точно тук се усеща и стабилната, макар и ненатрапчива роля на редактора Иво Рафаилов, който ги разделя с по-кратките, но не по-малко стойностни поетични форми като:
"ПТИЧКИ БОЖИИ
с къшей от хляба си
бездомен човек
храни гълъби"
Те са необходими и за прехода към следващата картина-отражение. Тогава, когато липсата на новини е самата добра новина. Там, където нарисуваните с думи пейзажи се сливат в импресия. Импресия от огън, пък бил той и приятелски. Приятелите (в това число и най-близките родственици - абсурдно е да бъдат разделяни) получават своите посвещения и послания. В противен случай, няма да се налага да забравяме. И да прощаваме (на себе си).
Така пише Жоро Милев - без значение от литературния жанр, който избира. Така, че да остави поне една драскотина (и не само) върху зеницата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар