Село Плана

 

топло

въпреки облаците

отново на път

Когато бях дете, една от моите съседки-приятелки, само година по-малка от мен, с пипилотски лунички и авантюристичен дух, много обичаше да ходи на вилата си в с. Плана. Брех, мислех си, какво пък толкова има там?! И ето, че толкова години по-късно, и аз отидох. Приятелката, по непотвърдени слухове, е някъде в чужбина и сигурно Плана ѝ липсва много. Не само заради детските спомени, но и поради факта, че е от малкото села в България, които се развиват. Не, няма супер молове, Black Friday (не съм сигурна, че и Black Sabbath са на почит), адски модерни кафенета, но има...

1. Първата в България будистка ступа. В момента, в който слезете на предпоследната спирка на автобус 70 - само по себе си, улучването на този автобус е приключение - "Турмачка махала", тръгнете по улица "Милан Турмачки" вдясно (и вляво ще имате какво да видите) и следвайте улицата, преливаща в пътека. Аз се отклоних малко в началото, но се посмяхме добре с двойка момче и момиче, показващи ми къде е тази ступа, която така и не виждах. Е, как да я видя, като си гледах в краката, м?! И така, първото, което прави впечатление, са табелите, които освен, че напомнят, че постройките отстрани (ритрийт център, от старобългарски, място за уединение) не са за пикник, а и е редно да се пази тишина. Тишина! Ето какво ми липсва често в изпълнението на дедлайните (пак от старобългарски, крайни срокове) и в работата ми, която иначе толкова обичам! За ступата, по информация от табелата: открита е на 14.08.2015 г., от "Диамантен път на Будизма, България" по проект на Войтек Косовски, Германия. Височината ѝ е 6.80 метра. Тази ступа (будистки монумент) е на Просветлението - Сидхарта Гаутама постигнал победа над земните изкушения и победил демоничния крал Мара. 

2. На връщане, пак по улица "М. Турмачки" (фамилията ще се окаже наистина често срещана сред преселниците от Чуйпетлово, местни жители на Плана, но затова, малко по-късно), се отправих към другия ѝ край, за да видя параклиса "Св. Киприян" и както гласи табелата отстрани, построен през 2009 г. от Героги Йовчев и приятели. Влязох вътре, запалих свещ и си позволих да снимам. Останах малко отвън, за да се полюбувам на камбаната отпред и мистичното дърво зад параклиса, спомняйки си неща, за които наум поисках прошка, особено, когато прочетох Десетте Божи Заповеди, които (уж) всички знаем.

И така, време беше да продължа скитането си, когато се появиха голямо и малко куче - все едно си ги нямам у дома, нали, - които сякаш ме поведоха по една пътека. Свикнала да слушам знаците по Пътя, тръгнах смело напред, особено когато след лекия дъждец и после грейналото слънце, се почувствах освежена и готова за още красота, заснела вече част от вликолепието на панорамната гледка. Нали знаете, че  от с. Плана се виждат Витоша, Верила, Рила и Пирин. И така скок-подскок по пътека и къде мислите се озовах? Пред гробището. Нищо особено, нали? Не, обаче, ако и вие като мен сте изгледали петте сезона на "Луцифер", 15-те на "Supernatural" и с нетърпение очаквате всеки нов епизод от спинофа му (още една старобългарска дума) "The Winchesters". Все пак, страховете са за преодоляване и покланяйки се пред паметта на мъртвите, тръгнах по пътеката между тях. Тогава установих, че фамилията Турмачки е знакова за селото. Ще се върна през лятото и ще си поговоря с някой от местните, за да ми разкаже. Естествено, че мога да проверя в "Google", но никога няма да видя усмихнатото му лице и да чуя леко напевния говор. 

Излязох на пътя, точно при табелата, указваща пътя към кметството на с. Плана и 

3. Храмът "Успение Богородично", все още съществуващ в Google Maps като "Св. Георги". На чешмата пред храма отново - Десетте Божи Заповеди. Няма да коментирам. Изживелите такива моменти, ще ме разберат. Колкото до храма, можете да прочетете подробна информация тук. 

Време беше да се връщам. Да, де, но нали ви казах, че дочакването на автобус 70 си е приключение само по себе си, а с. Железница е само на 11 км.. Тръгнах пеша по пътя. Наслаждавах се на гледките и чистия въздух, когато усетих първите дъждовни капки, но този път като че ли бързаха да ме настигнат. Точно тогава, семейство (от Своге, както се оказа по-късно), спряха колата си и ме поканиха да ме закарат до някъде. Тъй като бяхме в различни посоки, ме оставиха пред мотела "Белите брези" и след като им благодарих неколкократно и взаимно си пожелавахме само добро, влязох в ресторантчето "Мечките". 

След кратка справка с телефона, се оказа, че имам време до автобуса - 69, този път, - да хапна и да се стопля. Притичах набързо и благодарна за това, че разписанието е за спазване не само според моите представи, само половин час по-късно бях на метростанция "Г.М. Димитров". Когато слязох на "Западен парк" за дъжда напомняха само локвите.

Общо времето, през което ме нямаше, беше от 9 до 15, а събрах впечатления и преживявания за няколко дни. 

Гледки и приятелчета по пътя:

фототристишие:

ноември

цъфнали рози

в изоставен двор

А ето го и самият маршрут:

Горна баня - Бонсови поляни - Манастир "Св. св. Кирил и Методий"

 

В един момент осъзнах, че уж съм много "на ти" с метрото, а още не съм се качвала на мотриса до Горна баня. И така, речено-сторено: на станция "Орлов мост", почти не чаках и се качих в посока към крайната спирка. Приятната изненада са новите (или добре обновени) мотриси и фактът, че спирките се съобщават от женски глас на български и от мъжки на английски, със значително по-добро, спрямо обичайните, произношение. Въпреки че се почувствах като в лабиринт на метростанция "Горна баня", докато изляза, табелите са с точните указания и всичко беше наред. 

От там, поех по улица "Лотос" и скоро бях зад едноименния хотел, от който всички участници в "Кръстопът на изкуствата" имаме прекрасни спомени. Минах отпред и с тъга установих колко се руши банята, припомних си оръдието пред "Царската чешма" (била е любима на царя) и погледнах набързо алеята към парка, защото имах други цели. 

купувам си вместо да налея
вода в пластмасова бутилка

Вдясно от чешмите на банята излязох на ул. "Тих кът" и след това завих по първата улица вдясно - "Обзор". По нея се движи автобус 260 и ако се придвижите с него, можете да си спестите около 500 метра ходене, слизайки на последната му спирка. Е, казах ви аз откъде поех по улица "Обзор", където включих Strava. Следвайки тази улица дори след табелата "Горна баня", ще минете покрай вилната зона и ще се насладите на чудни гледки, предвид това, че 

вдига се мъглата
вляво Люлин планина
вдясно Витоша

Няма как да се объркате - черно-бялата маркировка по дърветата и електрическите стълбове и спирките на работещия само по празници и то 4 пъти на денонощие, автобус 103 са достатъчни. На около 4.500 км. трябва да завиете по ул. "Пъстроцветна" и скоро, ще бъдете на местността "Бонсови поляни", за които уви мога да кажа:

Бонсови поляни -
колко ли от тях ще останат
незастроени

Върнах се на пъстрата улица и скоро вляво от мен беше табелата, посрещаща ни в Люлин планина. Избрах пътя със синя маркировка, а пътеката към хижа "Бонсови поляни" и връх Дупевица (не се смейте, така се нарича първенецът на Люлин планина) ще си оставя за следващия път, като предпочитам да имам компания. 

Накъде отидох ли?

влача крака
в опадалата шума
към манастира

Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" е един от четиридесетте основани през XIII век от сръбския крал Стефан Урош II Милутин. Като повечето обители, бил разрушаван и съграждан отново не веднъж, но през 1863 г. горнобанчени издействали разрешение от турските власти за пълното му възстановяване. На стената на храма е вдълбано името Дядо Цане, подарил на везира в Цариград 600 овце, с което издействал разрешителното. Точно до манастира е магерницата "Свети Крал". Е, видях всичко само отвън, защото 

света обител
и тя не работи 
в понеделник

Връщането, както обикновено, беше по-бързо, по-леко, но и по-монотонно. Прибрах се с автобуса. Благодарна съм за този преход:

Джуглата - останки от манастира "Св. Кирик и Юлита" - Своге

 

да тръгна ли на път?

виж как танцуват с вятъра

клоните на върбата

Е, тръгнах. Неделя. 8:25 сутринта. Аз съм във влака за Мездра, след като съм разходила, обгрижила и най-вече, нахранила трите принцеси у дома (куче, кученце и котка). Мдаа, това е влакът, на който се качих най-много пъти през изминаващата вече година, но пък Искърското дефиле е толкова живописно, че още толкова пъти да избера този влак, все ще има нещо, което още не съм видяла. 

път през дефилето
и все пак и той минава
покрай гробища

влакът спира
сякаш сред нищото
а ето че се качват пътници

усмивката ми
увисва в тишината
сърдит кондуктор

И така, в 9:32, съвсем по разписание, слязох на гара "Церово". Нужно е само да продължите напред, в посока движение на влака, и ще видите табелата за парк "Джуглата", но пък няма нищо лошо да се отбиете за кафе в магазина зад гарата и да побъбрите с прелюбезната продавачка и няколко местни хора. Станаха от местата си, за да ми покажат откъде да мина, а един възрастен човек, с бащинска загриженост, ме предупреди, хем да пресека на прелеза, да "се не мъча" по релсите и камъните. Благодаря ви, мили хора! Та, ето я и табелката, а няколко стълби по-нагоре е великолепието, наречено "Джуглата". Има пейки, ако тези стъпала не са по силите ви да ги вземете наведнъж, а вляво на образуванието е беседката с българското знаме. Природният феномен Джуглата е на внушителните 250 милиона години и с не по-малко внушителната височина от 18 метра. С какви ли не форми го асоциира човешкото съзнание, но по-важното е, че от 1964 година насам, заедно с прилежащата територия от 0,7 хектара, е природна забележителност. Този статут върви ръка в ръка с куп забрани, които може и да не са много приятни за човешките страсти (събиране на камъни, копаене на пръст и т.н.), но за щастие, няма да разруши забележителните форми, изваяни от природата.

ей тама е
старец сочи напред
към Джуглата

Малко след снимките и краткото съзерцаване на красивите гледки, се върнах назад и слязох по първите стълби вляво. Оттам поех по добре маркираната в бяло и червено пътека към село Желен (респективно, и към Своге). Първо минах покрай язовира на Церово и се замаях (буквално, а не клиширано) от поредните природни спектакли и от къщите, покрай които минава пътеката, олицетворение на самия живот.

без слушалки
надпяват се с птиците
водите на Искъра

глава гъба гълъб
какви ли не форми имат
скалите над мен

 Ето няколко снимки от тази част от разходката ми.

И така, скоро, вляво от мен, видях каменния кръст, поставен пред железен и с указанията на любезна дама, с която си наляхме заедно вода, се качих до останките от манастира "Св. Кирик и Юлита". Според легендите, манастирът е основан много преди падането на България под османско робство, но в този тежък за родината ни момент, манастирът бил разрушен, а многобройните му имоти станали "вакъф" - предадени били на поробителите за религиозни цели. Местните жители не забравили корените си и около споменатите кръстове се правели събори два пъти годишно - на 9 март, Свети 40 мъченици, и на 28 юли, деня на Св. Кирик и Юлита. Качих се до останките от това свято място - запазени са северната и част от основите при западната и южната стена. Вярващи хора са сложили икона на Богородица и палят там свещи. Слязох, та реших да погледна тези останки и от другата страна. Както се вижда по-долу, не съм направила кой знае какво изкачване, но пък задоволих любопитството си, без излишни рискове. Само трябва да се внимава в тази част от годината, защото не винаги е ясно какво са маскирали окапалите листа.

не бързам
с всяка стъпка по-близо
до древната обител

хлъзгави камъни
само мъхът по тях се подава
между изсъхнали листа

После продължих по пътеката към Желен и Своге. Отново спирах по малко да се порадвам на природата и на вече пушещите комини на къщите и неусетно стигнах до моста, който можех да пресека, за да стигна до Своге.

трафик
на бегом пресичат пътя ми
куче с малките си

крясък на врана
пред запустелия двор
пет котки

Вляво, малко преди влизането в града, се извисява храм "Свети апостоли Петър и Павел", Вляво от входа му е поставена паметна плоча в памет на митрополит Паисий Врачански, известен духовник, с принос и към спасяването на българските евреи. Точно зад храма е средновековната църква "Св. Петка", в която се е "черкувал" Васил Левски. Църквата е обявена за паметник на културата.

слънчев лъч
колко е студена водата
в двора на храма

Пристигнах на автогара "Своге" точно навреме, за да се кача на маршрутка за София. В противен случай, трябваше да чакам влака около 90 минути. Не, че биха отлетели напразно, но използвам всяка предоставена възможност с убеждението, че е най-добрата за мен. И благодаря, разбира се.

Ето как изглеждаше днешната ми разходка:

 

не спирам

ето го новият

план за път