вторник, 10 януари 2023 г.

Манастир "Света Троица", водопад Варовитец, Етрополе


Град Етрополе никак не е далече от София и ако обявените в интернет разписания на автобусите бяха верни, би се превърнал в мечтана дестинация и за хора без собствен транспорт. Както и да е, поне на отиване, нямаше изненади и в 9:30 бях в автобуса, който тръгва от автогара Подуяне. В 10:40 вече бяхме в Етрополе и ако не беше наложителното изчакване на някакъв автобус в Правец, пътят би ни отнел само час. Въпреки това, гледките си ги бива и няма никакво напрежение.



Моята първа цел беше манастирът "Света Троица" и водопадът Варовитец, точно над него. Вдясно от автогарата е началото, от което се разклоняват не една или две пътеки, включително и тази, водеща към моята цел. Другият вариант е да помолите шофьора да спре при "T-маркет" и "Pepko", веднага след тях да завиете вляво, на V-образното разклонение да поемете вляво и да следвате табелите. Между другото, ще минете покрай хотел "Подковата" и конната им база - отбележете си го да се отбиете на върщане. Можете да хапнете вкусно превкусно и дори да не сте почитатели на ездата, да се насладите на гледките. 








И така, изкачвайки пътека, която не ми се стори толкова стръмна, се оказа, че денивелацията си я е бивало. След 4.5 км. бях пред манастира "Света Троица". Той е основан през XXII век, за което свидетелстват двете каменни плочи с надписи, зазидани в основите на църквата. В периода XVI - XVII век в манастира е основана и действа Етрополската книжовна школа, превръщайки обителта в най-големия книжовен и просветен център на България. Основната работа на книжовниците е била да преписват богослужебни книги. Освен това, тук се намира скривалището на Васил Левски, запазено и до днес,  През 1858 г. старата църква е разрушена и е заменена от настоящата, ремонтирана и сдобила се с нова камбанария през 2011 г.


Малко над храма, след като завиете вляво, ще видите кантон с надпис и стрелка "Към водопада". Вляво можете да видите каменно корито, в което до края на 70-те години на ХХ век е имало водно колело, задвижващо генератор за електрически ток, нужен на манастира. Варовитец се образува от малка река, спускаща се по карстов откос. Точно сега не беше особено пълноводен, но пък това ми даде възможност да разгледам природните образувания, та дори и да се снимам пред тях. 




Върнах се значително по-бързо, но това е съвсем естествено. Не устоях на изкушението да снимам още малко, но това не ме забави. Пропуснах автобуса в 13:30, но (о, наивна аз!) нали имах време до следващия в 15:30 и реших да видя една от забележителностите на Етрополе, само на около километър и половина след слизането от двете гореопсани забележителности, весело подтичвайки по етрополския булевард "Руски". 





Ето я и следващта ми цел - часовниковата кула, една от най-старите в града. Тя е изградена през 1710 г. от майстор Тодор. Предназначена за наблюдение и отбрана в началото, през 1821 г. е преустроена в часовникова: часовниковият механизъм е дело на майстор Дидо, а камбаната е от разрушената църква "Св. Атанас". Кулата е архитектурен паметник на културата.




Всичко беше чудесно, но трябваше да побързам към автогарата, за да си купя билет (само в автобусите в 8 и 13:30 се продават от шофьора). Касиерката, много мила дама, с която добре си поговорихме, ме уведоми, че автобус в 15:30 е имало отдавна и то само в неделя. Е, ето че ми бяха подарени малко повече от два часа и се върнах, за да разгледам още от града.



Основно училище "Христо Ботев", наследник на Етрополската книжовно-просветна школа.





Съдебната палата






Историческият музей в Етрополе. Намира се в сградата на стар конак, строен между 1853 и 1879 г, от майсторите Дено и Цветко. Превърнат е в исторически музей през 1968 г. Обявен е за паметник на културата с местно значение. Има цели десет експозиционни зали на два етажа.









Народно читалище "Тодор Пеев - 1871 г." На 7 януари 1871 г. в  метоха на града се събира Тайният революционен комитет и даскал Тодор Пеев произнася пламенна реч, с която поставя началото на читалището, запазено и работещо и до днес. 








През 1984 г. църквата "Св. Николай" била разрушена, с което, според вярванията, се стоварило проклятие върху града, тъй като Христовият кръст бил нарушен. Ето как се оргнизира сдружение, което събира средства за изграждането на нов храм През 2001 г. е построен параклисът "Св. Никола", с което се възстановява целостта на споменатия кръст, който всъщност представлява шест храма разположени под формата на кръст. Това са "Св. Архангел Михаил", "Св. Георги", "Св. Петка", "Св. Илия", "Св. Никола" и "Св. Троица". 

Успях да си отдъхна с кафе и разглеждане, респективно подреждане, на снимките в едно кафене. Имах нужда от тази почивка, защото само преходът до водопада и обратно си го биваше, да не говорим за разходката из града.


В 17:30 ч., съвсем по разписание и без никакво закъснение, се отправихме към София. 

(информацията е от табелите по пътеката "Екот от камбанен звън" и тези в центъра на Етрополе)


3 коментара:

  1. Много интересни места, преди няколко години ги посетих. Но с кола, твоето пътешествие е повече от значимо.

    ОтговорИзтриване
  2. Любо съм, но ти си се досетила.

    ОтговорИзтриване
  3. Да, Любо. Благодаря ти за споделеното!

    ОтговорИзтриване