Събота, 25.05.2024 г.
Ден като ден, но само до 22 часа, когато се качих на един от малкото директни, заради ремонт на релсите, влакове до Варна. Спътничката ми, Александра, е много позитивен човек, отдадена на пътувания и откриване на нови приключения. И двете спим добре, така че не усетихме кога пристигнахме.
Неделя, 26.05.2024 г.
утро над морето
в небето се реят чайки
и дронове
След като Алекс и аз оставихме багажа си в отделението на гара Варна, изпихме по едно кафе, побъбрихме си още малко и всяка от нас пое по своя Път буквално, но и преносно. Буквалният ми беше повече от ясен - поне така си мислех. След нелош преход, се върнах на гарата.
крача
по релсите
макове
Събрала опит от пирамидите в Стоб, преговарях с таксиметров шофьор и той прие сделката - закара ме, изчака ме и ме върна от Побитите камъни. Ето, че вече посетих и второто по сила, след Рупите, енергийно място в България. Снимките едва ли обхващат и малка част от усещанията човек да бъде на това място, особено след като се е поразговорил с хората, стопанисващи това изключително място.
настръхвам
в кръга на желанията
Побитите камъни
Завърнала се в града, предоволна и благодарна на късмета си - имало е защо да не минавам пеша по този път точно, а и все пак бях "навъртяла километраж с кракомобила", - се оказа, че все още имам време до настаняването си, обядвах и се разходих по приморската алея, набелязвайки си места за следващите дни.
На връщане към гарата за багажа, видях и малките римски терми, както и някои други забележителности, които виждате по-горе.
все направо
зад оградата
римски терми
Регистрирала се и заплатила престоя си предварително, нямаше нужда да се срещам с хазяи и да губя време на рецепция. Взех ключовете според получени инструкции от кутия "Master Lock" и в 15 ч. се настаних в Small Studio on Budget, което ви препоръчвам, ако качване пеша до четвъртия етаж не е проблем и за вас. След хубава баня и разопаковане на багажа, излязох на разходка в Морската градина и част от Главната улица.
затаявам дъх
същинска джунгла
в морската градина
Прибрах се в уютната мансарда, взех душ и планирах следващия ден, чието пътуване си бях подсигурила. Повече от доволна бях от преходите
понеделник, 27.05.
След тренировка, обичаен тоалет и купуване на кафе, се отправих към плажа (само 0.700 км. от квартирата), за да посрещна изгрева, на който се насладих пълноценно. После тичах 4 км. - бях по-бавна, но го направих по морската ивица и походих на връщане.
дишам ритмично
в очакване на изгрева
- когато Стронцо (GPS-ът ми) настоя да свия по обрасла с бурени пътечка, предпочетох да поговоря с някой човек. Местен мъж, разчистващ бурени пред къщата си, не само ме упъти подробно, но и ме предупреди - на входа да кажа, че съм "рода с Аврамови" (видна провадийска фамилия от потомствени адвокати), тъй като за провадийци входът за крепостта е безплатен. Нямах намерение да послушам съвета му, но благодарих искрено, тъй като не само ме упъти и посъветва, но и изрази готовност да ми донесе бутилка вода, тъй като не беше видял моята в раницата. Въпреки готовността ми да платя вход, оказа се, че понеделник и вторник са почивни дни и всеки може да влезе, на своя отговорност, разбира се
- току под 111-стъпаловата "кула" видях млада ромска двойка. Момичето ми каза нещо и като не я разбрах направо се хвана за главата, а от любезното момче разбрах,че съм на прав път и си помислили дали няма да им искам пари за вход. Точно аз ли?
И така, смело обходих крепостта и направих снимки, а след това, по дървен мост, продължих по екопътеката към скалния манастир "Шашкъните". Бях го видяла, но ето че пропуснах отбивката. За щастие, бързо поправих грешката си и скоро крачех по железен мост, крепящ се върху въжета. Скърцането е страховито, но ви уверявам, че конструкцията издържа много повече от моите 53 килограма. Усещанията при влизането в нишите не подлежат на описание. Играта на светлосенки от промушващите се през отворите слънчеви лъчи, шепотът на вятъра, промушил се и той оттам, ускореният ми пулспридаваха такава атмосфера, че докато се провирах и катерех през нишите, времето и пространството придобиха съвсем различни от познатите ни измерения. При излизане от манастира, в края на моста, вляво (на влизане - точно преди него вдясно) има добре различима пътечка, която за малко повече от 500 метра, води до едноименното тракийско светилище с не по-малко мистични усещания, но под открито небе.
Върнах се по дива, но добре утъпкана пътечка. Малко встрани от мен спря малко лисиче и разбрах, че изразът "прави се на умряла лисица" има съвсем реално основание. Едва когато се увери, че не съм заплаха, скочи и избяга. Това е и причината да не го снимам.
Само тази част от прехода (гарата, гореспоменатите забележителности - гарата):
Накратко, горното описание до крепостта и манастира изглежда така
крепостта Овеч
вятърът отвява знаме
и шапката ми
железен мост
скърцат въжетата
до скалния манастир
връщане
по дивата пътека
лисица се преструва
на умряла
В Провадия хапнах, пих кафе и се поразговорих с местни жени. Оказа се, че не са свикнали да бъдат поздравявани от туристи. А и гнусотията, която някои осавят след себе си не допринася за доброто ни име. За щастие, аз бях посрещната повече от добре.
Влакът за Варна закъсня, но това ми даде възможност да се насладя на пъстратата мозайка от гласове и лица. Ето как изглеждаше първата половина от този ден в снимки
вторник, 28.05.
Още след обичайиия тоалет и излизането ми за изгрева в 5:15, не се върнах в квартирата до ранния следобед, а успях да:
- направя по-кратка, но пълноценна тренировка на брега след като улових всеки миг от изгрева
- тичам (с багажа, разбира се) 6.300 км.
- да взема душ при топлите извори
- да пия кафе и да закуся в самия край на приморската алея, към което суетата ми добави и кратка фотосесия
абитуриенти
по Пътя след купона
спукани балони
към Евксиноград
повечето къщи по шосето
досущ палати
- да продължа пеша към Евксинннноград и да се уредя да вляза с не особено благоразположена група от пенсионери, които обаче се успокоиха, разбирайки, че няма да им досаждам. Това беше добър урок - да гоня целите си, без да позволя дребни подмятания да ме спрат, оставайки вярна на добрите обноски и благоразположеност към всичко около мен. С благодарност разгледах всичко, научих нови неща, които могат да се прочетат в нета, но е по-приятно да бъдат чути, докато разглеждам на място и най-малките подробности. Направих и снимки там, където е позволено (в самия дворец не е). Ах, този мини Версай! Благодарих сърдечно на приелия ме екскурзовод и охранителите, съдействали ми за влизането ми и продължих
- да стигна до Златни пясъци, а оттам, успоредно на плажната ивица, до "Св. св. Константин и Елена". Свързвам го с някои сантименти от детството, които дори не искам да изговарям
зеленина
на мястото на лятното кино
нов храм
- да се повозя на автобус за 3 или 4 (не ги броих) спирки, оставайки очарована от съдействието на контрольорите, заради краткия дъжд
- да се разходя по Алеята на спортната слава и да стигна до ресторант на брега, където хапнах риба и гледах как завалелият отново дъжд се спуска към морето
- да се прибера за душ и кратка почивка
- да си направя вечерна разходка и да разгледам още забележителности във Варна
- да се прибера за освежаване и, както казваше човек от миналото ми, "да се ориентирам заключително"
Денят изглеждаше така в снимки
сутринта:
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Успях да се прибера около 18:30, за да отпразнуваме осмия рожден ден на голямото ми куче, Херби.
