Банкя - Мало Бучино - Бонсови поляни - Горна баня

 Застудява и редиците на планинарската ни група се разреждат все повече, докато накрая останахме само Тео и аз. Това не е пречка да продължим смело с нашите си цели. Днес, 10.11.2024 г., вместо да празнуваме с банани - клиширана, но все пак шега, - се срещнахме на спирката на автобус за Банкя. Както ни оставаха 3-4 минути до идването му, електронното табло изписа 20. Сигурно нещо се е повредило, та сменихме и спирката, и автоубса, но в същата посока. Първоначално си мислехме за преход по южните връхчета - не, не използвам умалителното подигравателно, но са много ниски, а за някои трябва да сте чували и да се ориентирате по релефа, за да откриете котите им. В движение, сменихме тактиката, но увлечени в разговор, се оказахме в посока пътека, която Тео сподели, че отдавна е искал да измине, а именно тази през Мало Бучино. Слязохме под околовръстното, продължихме към едноименния заслон, минахме покрай параклиса "Вси светии", под който ловци вече бяха напалили огън, а кучетата им ни поздравиха приятелски, след това под Горнобанския манастир и стигнахме до Бонсови поляни, където се отбихме до хижата да се почерпим за хубавия преход и бързо-бързо слязохме до автобусната спирка в Горна баня. Хубаво е човек да споделя красотата на природата и да има съмишленици в това приятно занимание. 

Морени - връх Ушите - Момина скала - Златните мостове

 Застудява. Стъмва се по-рано. Колко удобни оправдания! И все пак, когато обещая нещо, аз го изпълнявам. Най-вече, когато го обещая на себе си. Ето защо този преход ми дойде много добре и мога да се поздравя за упоритостта. Остава да поработя върху бързината си, въпреки че до крайната цел има много време, но за нея ще разкажа друг път. Сега само се радвам, че връх от (почти) 2000 м. изобщо не е пречка, а по-скоро приятно отклонение. Както написах в една от социалните медии, 

Есен в планината. Очарование, което и най-добрият фотограф не може да улови, защото всичко е движение, всичко е живот. Игрите на светлосенките допринасят за тази динамика.

Част от площадите на София

Какво е „площад“ – "групиране на няколко сгради или зелени площи около открито пространство, служещо за срещи на хора, както и за отбелязване на важни събития" (т.р.) Те се намират в идеалния център на града. Ето и някои от най-обичаните от мен софийски площади:

„Гурковски“ – не съществува. Намирал се е на кръстовището на Алабин и Витошка. Бърка се със „Света Неделя“ („Св. Крал“). Най-хубавото и от двата площада е гледката към планината Витоша.

„Баня Баши“ – днешен „Бански“. Наред с важни паметници като Централна баня, сега Регионален исторически музей на София, там е и минералният извор на града, каптиран още от I в. н.е.

„Петко Р. Славейков“ – незабравимият книжен пазар, който макар и с променен вид, по проект на арх. Димитър Паскалев, остава място за продажба на книги и арт сувенири.

„Александър I”, днес „Батенберг“, обграден от сградата на бившия дворец, сградата на Българска народна банка (БНБ), тази на Народното събрание (бившия Партиен дом) и от Градската градина. Срещу него, на мястото на някогашния мавзолей, е отделено пространство за съвременно изкуство.

„Атанас Буров“, познат като площадът пред Президентството, с не един или два протеста, едни от най-запомнящите се от които бяха през 1989 г. със свалянето на петолъчката - всичко буквално и метафорично свързано с това действие - и на майките на деца с проблеми в развитието, които прекараха много дни и нощи в търсене на справедливост.

„Независимост“, познат като „Ларгото“. За съкровищата под него ви разказах в предишната, IV част. Тук обикновено е и най-изисканата коледно-новогодишна украса.

„Гарибалди“ – небезисвестният му паметник (иска ми се да не се свързва с разни вериги за бързо хранене). От „Столица – бг“ научаваме, че: „в началото на 20 век на площада се издигала сградата на старата поща. На нейно място по-късно е позиционирана Банката на Буров или Българска търговска банка. Строителството по нея приключва през 1925 г. Площадът се свързва и с Румънската легация, както и със Софийската фондова борса, чиято сграда е издигната през 1942 г."

„Македония“ – макар днес да е с леко неугледен вид и се свързва предимно с хамали, предлагащи услугите си, преди Освобождението тук е минавал хендекът (крайградският ров), обграден от едноименния булевард, бул. „Христо Ботев“ и ул. „Алабин“

„Възраждане“ – пресечната точка на бул. "Христо Ботев" и бул. "Ал. Стамболийски". Един от най-старите площади на София. Едно от местата, където тържествено се почита 2 юни - Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

„Райко Даскалов“ - на ъгъла на ул. "Солунска" и ул. "Ангел Кънчев". До 1944г носи името пл. "Михаил Такев".